Говорейки зад дебелите бели стени на московския древен Даниловски манастир, протоиерей Игор Якимчук е категоричен: на хората не трябва да се забранява да се молят в избрания от тях клон на източноправославното християнство.
Той говори спокойно, но Якимчук е един от многото православни християни в Русия, които са ядосани от закона, приет от Киев през август, който е насочен към свързана с Русия православна църква, която дълго време доминира религиозния живот в Украйна.
Администрацията на президента Володимир Зеленски обвини Украинската православна църква (УПЦ) в разпространение на проруска пропаганда по време на война и в подслоняване на шпиони. Тя не отрича тези твърдения.
Съгласно закона самата Руска православна църква беше забранена на украинска територия и на правителствена комисия беше възложено да състави списък на „свързани“ организации, като се очаква той да включва УПЦ, чиято дейност също ще бъде забранена.
„В 21-ви век в центъра на Европа милиони хора са лишени от основните си граждански права“, казва в интервю за Ройтерс Якимчук, облечен в черно расо и голям православен кръст на врата си. „Защото какво означава да се забрани една църква, която е най-голямата религиозна деноминация в Украйна, колкото и сегашните украински власти да искат да омаловажат нейния мащаб? Всички прекрасно разбират, че е невъзможно да се забрани на хората да се молят.“
Дали УПЦ запазва следното, което някога е имало, е спорно. Независимата православна църква на Украйна (ПЦУ), която беше създадена, след като Русия анексира Крим през 2014 г., за да бъде напълно независима от Москва, отбеляза бързо нарастване на своята популярност, откакто президентът Владимир Путин изпрати своите сили в Украйна през 2022 г.
Украинските власти са започнали десетки наказателни производства, включително обвинения в държавна измяна, срещу десетки духовници на УПЦ. Най-малко един е изпратен в Русия като част от размяна на затворници.
Осъждането на Якимчук на това, което той нарича „абсолютно беззаконие“ в Украйна, е отражение на това как почти 32-месечната война – която Москва нарича „специална военна операция“ – раздели православните йерархии в двете страни, въпреки че всички те се придържат към източноправославното християнство.
УПЦ се опита да се дистанцира от Москва, когато войната беше в ход, като осъди действията на Русия и премахна препратките към „Московска патриаршия“ от името си.
Но тези опити разгневиха духовниците в Москва, които хвърлиха тежестта си зад това, което определят като "свещената война" на Русия в Украйна срещу разширяващото се влияние на това, което те виждат като упадъчен, безбожен Запад.
Усилията на УПЦ също не успяха да разсеят опасенията на Киев относно дейността и лоялността на църквата.
Процесът на закриване на операциите на УПЦ в Украйна – нещо, което един украински законодател нарече „прочистване“ – вероятно ще бъде дълъг и ще включва съдебни битки, но дните на църквата изглеждат преброени. Някои проучвания на общественото мнение показват, че повече от 80% от украинците не вярват на УПЦ.
Кремъл, който изгради тесни връзки с Руската православна църква, определи новия закон на Украйна като "открита атака срещу свободата на религията".
Един руски православен свещеник в Санкт Петербург, Леонид Трофимук, нарича действията на Украйна „сатанизъм“ и ги сравнява с държавната репресия срещу религията от съветската епоха.
"20-ти век е зад нас", казва той. „Видяхме преследването на църквата по това време, но не мислехме, че ще има такова преследване, което се случва сега в Украйна.
Обикновените руски църковници, интервюирани от Ройтерс, също изразяват загриженост.
Съществува някакво тотално политизиране на въпросите на вярата“, казва Сергей, жител на Санкт Петербург. „Бих искал здравият разум да надделее и международната общност най-накрая да обърне внимание.
Неговата критика към действията на Киев е повторена от посетители на църквата, напускащи златна църква с купол на лук на повече от 1448 км на юг, в Мариупол, украински пристанищен град, превзет от руските сили през 2022 г. след дълга обсада.
Това е грешно, не трябва да правят такива неща“, казва Олга, жителка на Мариупол, която носеше шал на главата.
„Как може той (Зеленски) да пречи на вярата в Бог? Това не е въпрос на държавата.“