В Хамбург присъстваше и друг все по-важен глобален играч - гражданското, недържавното обществено мнение
Решаването на проблемите няма да се сведе само до договорености между държавите
Темата за руска намеса в президентските избори в САЩ не можеше да бъде пропусната
Хамбург се оказа домакин не просто на рутинна среща на Групата на най-развитите страни Г-20, а на събитие с непознат за последните години интензитет. И средище за сериозни дебати, отразяващи цялата многопластовост на противоречията на глобалния свят: икономически и социални (за правилата в световната търговия, споразуменията за климата, бедността, безработицата и т.н.) - в многостранния формат на проявата; политически (по практически всички „горещи проблеми”) - на многобройните съпътстващи двустранни срещи. Тече
процес на преконфигуриране на света
- и по отношение на центровете на влияние, и като силови линии на съприкосновение на интереси и конфронтация.
Г-20 бе предшествана от поредица от позиционни маневри, очертаващи рамката на новите геополитически баланси в триъгълника Вашингтон-Москва-Пекин. Тръмп направи ключово посещение в Близкия изток в опит да консолидира арабските страни около своя основен партньор Саудитска Арабия - както в изолацията на регионалния й съперник Иран, така и в ограничаване на възможно руско влияние в региона. На срещата на „Трите морета” във Варшава непосредствено преди Хамбург бяха очертани съвременните контури и на отдавнашния полски план „Интермариум” за създаване на икономически и политически пояс за изолация на Русия. Което трябваше да успокои както критиците на Тръмп, така и съседите на Русия, обявяващи се срещу затоплянето на руско-американските отношения.
По същото време в рамките на визитата на китайския президент в Москва Китай и Русия подписаха множество договорености за развитие на сътрудничеството си, както и демонстрираха широко съвпадение на мненията и готовност за единодействие по основните международни проблеми. САЩ от своя страна засилиха натиска си върху Китай в сферата на търговията, по отношение на изкуствените острови в Южнокитайско море, както и за по-голяма активност спрямо Северна Корея, балансирайки го същевременно с подписването на първия договор за военно сътрудничество между двете държави.
Важната тенденция тук е постепенното трансфериране на китайската икономическа мощ в политическо влияние и превръщането на страната във все по-значим глобален фактор и в сферата на сигурността. И не случайно китайската инициатива за новия път на коприната „Един пояс, един път” събрала над сто държави, далеч надхвърля по своя стратегически замисъл чисто икономическите измерения - проправяйки пътя на страната към глобално лидерство и очертавайки перспективите на една нова, не-западна алтернатива на сегашния свят.
На самата среща в Хамбург, възползвайки се в максимарна степен от изолационизма на Тръмп, Китай и Русия направиха опит да се профилират като водещи в няколко ключови сфери: мултилатерализма, либерализацията на международната търговия, борбата с климатичните промени. Демонстративното пренебрежение на Тръмп към международни рамки и правила и стремежът му да предоговаря на двустранна основа всички норми на практика оставиха САЩ в изолация в рамките на многостранните разговори. Това намери израз и в заключителния документ на срещата, където останалите 19 страни отказват предоговаряне на Парижското споразумение за борбата с климатичните промени, а дори и признаването на „ролята на законните защитни търговски инструменти” (базисен елемент в изолационизма на Тръмп) е отбелязано като приемливо само в рамките на борбата срещу протекционизма.
Срещата Тръмп-Путин бе безспорният гвоздей на програмата. Диалогът е факт, сам по себе си позитивен. Основният въпрос тук е:
епизод или начало
на процес?
Във всеки случай е очевидно, че срещата в никакъв случай не е била протоколна - дори и през призмата на повсеместно отбелязаната й непредвидена продължителност от над два часа. Още след избирането на Тръмп за президент бе лесно предсказуемо, че отношенията между САЩ и Русия ще придобият силно персонифицирана окраска - предвид политическото поведение на американския и институционалната сила на руския президенти.
Коментарът на държавния секретар Тилърсън за „химията” между двамата би могъл да се окаже ключ към разбирането на евентуално по-нататъшно интензифициране на контактите, особено ако това е път към постигане на поне минимално взаимно доверие между страните. Тук основната неизвестна е доколко Тръмп има намерение и възможност да устои на вътрешнополитическия натиск в САЩ, т.е. доколко това, което Тръмп говори и договори ще бъде впоследствие припознато като американска позиция и политика. Особено ако то е в посока снижаване на напрежението между двете страни. При
Путин такъв вътрешен проблем не съществува и там нещата са по-ясни и предсказуеми.
От тази гледна точка темата с обвиненията за руска намеса в президентските избори в САЩ, независимо от своя конфронтационен потенциал, не можеше да бъде пропусната - защото тя би направила Тръмп силно уязвим на натиск у дома (и, съдейки по информацията, тя е била хладнокръвно посрещната от руска страна). По-значимата тема днес обаче са не просто руско-американските отношения в двустранен план, а как тяхното състояние
рефлектира върху сигурността на планетата
Договореното примирие за Югозападна Сирия дава известни основания да се очаква, че поне в тези полета, където страните по идея са от едната страна на барикадата (борбата срещу „Ислямска държава“ и международния тероризъм) взаимодействието е възможно. В резюме - както надеждите, така и опасенията от възможен рязък позитивен обрат ще трябва да почакат.
В Хамбург присъстваше и един все по-важен глобален играч - гражданското, недържавното обществено мнение. Форумът се проведе на фона на нестихващи, мащабни и на моменти ескалиращи във вандалски действия антиглобалистки протести. Като тази съществена компонента на срещата за пореден път показа колко сложен е днес светът. Както и че решаването на проблемите няма да се сведе само до договорености между държавите, а ще изисква дълбоки реформи и нови баланси вътре в обществата - гарантиращи не само национална сигурност, но и социална защита и перспектива за гражданите.