Целта на споразумението е вдигане на ветото, което страната ни наложи - това означава, че няма как напълно да следва нашите условия
Самото споразумение не беше широко разпространено по медиите, а когато се появи все пак, беше на английски език
Миналата седмица Народното събрание даде мандат на Министерския съвет да одобри предложението на Френското председателство за Република Северна Македония (РСМ). Дали учудващо или не за някои, зад предложението застана и ГЕРБ, а от БСП, макар обявили се срещу него, в по-голямата си част гласуваха „въздържал се”. Според някои, това се дължи на обстоятелството, че столетницата би загубила още избиратели при следващи избори (отклонявайки се от твърдата си позиция по темата), а не, че считат за крайно неприемлив документа.
Накратко, френското предложение за разрешаване на спора между България и РС Македония се състои от три независими елемента. Според първия документ - проектозаключенията на Съвета, темата „двустранни отношения Скопие-София” ще бъде част от преговорния процес. Вторият документ е преговорната рамка, а двата заедно водят към трети документ - двустранен протокол, продукт на договореност между Външните министерства на двете страни. Това всъщност е пътната карта с конкретни ангажименти и етапи, които Скопие трябва да изпълни в замяна на това да вдигнем ветото.
В документа, изпратен от Френското председателство, е записано, че „преговорите за присъединяване предвиждат специално внимание да се обърне на защитата и недискриминационното отношение към граждани от малцинствените групи и общности в Северна Македония”. Поставен е и въпросът с борбата срещу речта на омразата и дискриминацията, като РСМ ще трябва да приеме, както и План за действие, посветен на защитата на правата на малцинствата.
Параметрите по споразумението всъщност звучат приемливо за нас. Къде са подводните камъни:
1. Целта му е вдигане на ветото, което страната ни наложи. Това означава, че няма как напълно да следва нашите изисквания и условия.
2. Самото споразумение не беше широко разпространено по медиите, а когато се появи все пак, беше на английски език. Никой от официалната българска страна не си направи труда да го поднесе преведен – да не забравяме какъв е общественият консесус по темата, което означава, че всеки български гражданин има право да се запознае на родния си език с него.
3. Въпросът с включването на българите в конституцията е нож с две остриета. Вписването на българите в македонската конституция като една от всички части от народи, всъщност обезсмисля едно от нещата, на които ние най-много държим - общо историческо, културно и езиково наследство, което води и до общата ни история с РСМ. В този капан обаче се вкарахме самите ние, така че, съдейки и по противенето на Скопие да има „българско малцинство”, явно и това е нещо. Макар и спорно.
4. Не можем да пренебрегнем и думите на френския президент Емануел Макрон, който в свое изказване, касаещо последните събития, подчерта, че са ни оказали силен натиск. Това чисто и просто може да означава само едно – не сме били съгласни с някои параметри на документа, но са ни пристиснали.
5. Заговори се, че ГЕРБ, в частност Бойко Борисов, също са били подложени на силен натиск от ЕНП (партията, чиито членове са в ЕП), както и от различни чуждестранни политици, с които имат по-близки контакти, за да приемат предложението на Франция.
6. Друг съществен проблем е, че макар и да се говори за спазване на Договора за Добросъседство, никъде не е упоменато, че това изисква законодателни промени от страна на РСМ.
7. Гарант на предложението (както и на процеса) ще бъде Съветът на министрите, а не всички органи на ЕС.
Всичко, изброено по-горе, трябва да ни държи нащрек, разбира се, но не трябва да забравяме няколко не по-важни обстоятелства:
1. Самият факт, че от Скопие веднага скочиха в отбранителна позиция, обяснявайки, че няма да приемат предложението, а от страна на опозицията се стигна и до различни заплахи към управляващите в РСМ, ясно говори, че то, макар и не най-идеалното, защитава нашите изисквания в пъти повече.
2. „Македонският език” е споменат само в контекста, че „ЕС взима предвид съответните намерения на България и Северна Македония да направят едностранни декларации по въпроса за македонския език”.
3. Едно от най-съществените неща е, че в предложението е посочено, че по време на преговорния процес на Скопие с ЕС напредъкът на РСМ ще се измерва включително и с това дали страната спазва договора си с България от 2017 г.
4. Процесът на разширяване е дълъг, има 35 преговорни глави и ние можем да наложим отново вето във всеки момент при отварянето и преди затварянето на някоя от тях.
5. А за финал – дори да не го направим, накрая можем да откажем да подпишем присъединителния договор, който описва условията на членството. Народното събрание пък може да отхвърли ратификацията му.
Внимание заслужава и докладът на Министерството на външните работи. В него се посочва, че „в предложението е включено изпълнението на Договора от 2017 г. между България и РСМ и Протокол(и) от съвместно заседание по чл.12 от Договора от 2017 г.; засилен е и текстът на пар. 47 относно проследяването (от страна на ЕК) на ангажиментите на РСМ по отношение на добросъседските отношения и регионалното сътрудничество. На практика, Комисията поема ангажимент да докладва, в т.ч. за напредъка по изпълнението на Договора и двустранния Протокол, пред Междуправителствената конференция ЕС- РСМ (МПК); Въведено е изискване към РСМ да представи специален План за действие за лицата, принадлежащи към национални малцинства или общности (с разбирането, че българите в РСМ са общност, а не малцинство), в условията на клъстер „Основополагащи принципи“. В нотата на председателството до КОРЕПЕР изрично е записано, че Планът за действие ще придружава пътната карта за върховенството на закона и ще бъде необходим за отварянето на клъстер „Основополагащи принципи“; въведен е механизъм за включване на българите в конституцията на РСМ (разгледан детайлно в следваща подточка)”.
Посочено е и че предложението се отличава от Рамковата позиция на МС от 2019 г. в следните няколко отношения: „В Преговорната рамка на Френското председателство се допуска чиста референция към т.нар. „македонски език“, което не съответства на Рамковата позиция от 2019 г.; Не се предвижда роля на Съвета (т.е. и на България) в оценката дали РСМ изпълнява двустранния Протокол, като тази оценка се оставя на ЕК”.
Разбира се, не можем да бъдем упрекнати, че подхождаме с недоверие към френското предложение. От една страна, съдейки по реакциите на партньорите ни в ЕС през последните години, нашата позиция не е разбрана, донякъде защото мнозинството (да не кажем всички) въобще не са запознати с историята на страната ни, както и с частта за Македония. От друга, което по-скоро е мнителност, има доста препратки към 27 ноември 1919 г., когато в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан унищожителния за страната ни Ньойския договор, именно с активната роля на Франция. Тогава Западните покрайнини и земите около Южна Добруджа и Беломорска Тракия са заличени от картата на България. А сега, по думите на някои, Франция отново иска да играе сходна роля, макар и в малко по-различен контекст.
Но всъщност от РСМ са категорични, че ще отхвърлят френското предложение, което означава, че вече с чиста съвест можем да кажем – каквото зависи от нас, вече го направихте. Топката е във вашето поле.