Голяма част от висшите офицери, които стигнаха върха на военната пирамида или почти се докоснаха до него, си тръгнаха преждевременно. За началниците на отбраната резултатът е 100 процента.
Тази своеобразна армейска статистика започва най-вече от януари с бившия началник на отбраната, вече вицеадмирал от запаса, Румен Николов. Има обаче и по-раншни примери.
Генералите и адмиралите, разбира се, освен началникът на отбраната, нямат мандат в буквалния смисъл на думата, но за такъв може да се приеме пределната възраст, до която имат право да служат според званието си.
Факт е, че при двегодишното управление на министъра на отбраната Николай Ненчев един немалък процент от тези висши офицери, които стигнаха върха на военната пирамида или почти се докоснаха до него, си тръгнаха преждевременно. За началниците на отбраната резултатът е 100 процента.
В началото на годината, на 8 февруари, вицеадмирал Румен Николов беше принуден да заяви: „Винаги съм служил с чест и достойнство. Оказа се, че това е необходимо условие, но недостатъчно, за да бъде завършен мандатът ми като началник на отбраната.” Беше назначен от правителството на Орешарски, а новата власт не пожела да го повиши в по-горно звание и намери формалния повод за уволнението му.
По-малко от година след като пое длъжността от вицеадмирал Николов, генерал Константин Попов реши, че няма да бъде вече началник на отбраната. Три години преди края на мандата му като началник на отбраната и седем години до границата, наречена пределна възраст.! Родиха се най-различни коментари. Наложи се самият той да заяви: „Във връзка с моя рапорт се появиха много писания и предположения относно моето бъдеще. Искам категорично да заявя, че никой не ми е предлагал постове и позиции, където и да е било.”
На предно място в анализите би трябвало да бъде поставен въпросът за консенсуса около фигурата на военен №1 у нас. Самият генерал Попов казва на последния Съвет по отбрана, че изборът на нов началник на отбраната е от изключително важно значение и трябва да се разглежда в контекста на ролята на началника на отбраната и Щаба на отбраната при функционирането и изграждането на Българската армия и въоръжените сили, за което е необходимо да се търси широко и разумно съгласие.
На 1 август, отново преждевременно, от армията си тръгна генерал-майор Румен Радев. Можеше да служи поне до 2021 г. Неговите мотиви станаха пределно ясни на обществото. На това ниво, както казва той, срещна неразбиране за развитието на бойната ни авиация и реши да търси друго решение, т.е. да се кандидатира и да стане върховен главнокомандващ въоръжените сили. Направи го доста убедително според резултатите от изборите за президент и вицепрезидент. Има обаче и друг момент. Нямаше кадрова перспектива във въоръжените сили пред командира на ВВС генерал-майор Румен Радев. И не по-малко важен детайл - започнаха да го командват офицери, които далеч след него получиха генералски пагони.
Още един висш офицер, доказан професионалист от ВВС, напусна армията по собствено желание. Заместник-командващият на Съвместното командване на силите генерал-майор Златко Златев подаде рапорт за освобождаване от военна служба поради „придобиване право на пенсия”. Да, беше с право на пенсия, но и с хоризонт да носи армейските пагони до 2024 г. Предпочете да се развива в Авиоотряд 28. Дали министър Ненчев се е запитал какво губи армията, когато му благодареше за „достойната служба и големия му принос за развитието на българските Въоръжени сили”? И защо правителственият авиоотряд дава по-големи възможности за професионална реализация?!
Особен, но и емблематичен е примерът с бригаден генерал Димитър Шивиков, който си отиде не само преди доказване на отправени към него обвинения, но и след горещата защита на... премиера Борисов и министър Ненчев. Тръгвам си от армията с чест и огорчение от „приятелите”, които съдействаха да се стигне дотук, заяви преди година и половина командирът на 61-ва Стрямска механизирана бригада, който напусна службата заради анонимен сигнал. На 10 юни 2015 г., когато подаде рапорт за уволнение заради отнет допуск до класифицирана информация, в Карлово се проведе митинг в негова подкрепа, в който участваха военни и граждани от града. Хората плакаха, генералът също се просълзи. Що се отнася до защитата на Ненчев, тя бе на думи и закъсня значително с внасянето и приемането на съответните законови промени. Това се случи доста по-късно, но за генерала бариерата беше паднала.
Бариерата падна
Бариерата падна предварително и за други офицери. „За мен е изключителна чест да бъда министър на отбраната. По възможно най-ясен и категоричен начин ще защитавам всеки един от вас, честта на пагона, честта на Министерството на отбраната. Ще бъда последователен и предвидим в политиката, която ще водим.“ С тези думи Николай Ненчев се обърна към генералите и адмиралите, когато на 7 ноември 2014 г. прие ръководството на министерството. Тогава споменатите висши офицери бяха в строя. Днес не са. Не поради навършена пределна възраст за военно звание, т.е. напуснаха преди края на мандата си.