Белград балансира умело между САЩ, Китай и Русия
Способен е да изиграе картите си във всяка ситуация
Нагости журналисти от „Политико“ с домашни гозби
Това беше един от онези моменти на балканско гостоприемство, в които съпротивата е безсмислена. „Можем ли да ги заведем в ресторант Геозавод?“- попита президентът Александър Вучич свой помощник в края на едночасовото ни интервю в разкошната библиотека на Нови двор, внушителен дворец от ХIХ век, построен за югославския крал, който сега служи като офис на сръбския лидер.
Дали това е Вучич, познавачът на добрата храна и виното, който няма търпение да ни заведе в един от любимите му ресторанти? Или другият Вучич, опитният шахматист, който понякога е разочарован от отразяването на политиките му в POLITICO, се опитваше да ни размекне?
Както винаги при сръбския лидер, който е неизменна част от политиката на страната си след югославските войни, най-вероятният отговор беше - съвкупността от всичко. Вучич, който беше избран за министър-председател през 2014 г. и стана президент три години по-късно, си е спечелил репутацията, че може да изиграе картите си безпроблемно във всякаква ситуация.
Когато Вучич не е зает да балансира между Запада от една страна, и Китай и Русия от друга, той се опитва да убеди гласоподавателите, че е просто един обикновен човек - точно като тях.
По-рано през септември той прекара няколко дни в приготвяне и сервиране на палачинки на сръбски войници и бъркане на големи тенджери с прясно сладко, докато бе отседнал във военните казарми в Лозница, където трябва да бъде разположена нова литиева мина.
По време на предизборната си кампания миналата година пък направи шоу, като си направи сандвич с майонеза и колбаси. Разбира се, това е много различно от „домашно приготвеното агнешко“, сервирано в ресторанта, който той настоя да посетим и в който той често вечеря.
Способността на Вучич да се разбира с всеки му служи добре и на геополитическата сцена. Ухажван едновременно от китайци, американци, руснаци и ЕС, които гледат на Сърбия като на ключова фигура на глобалната шахматна дъска, понякога той успява да ги убеди, че е на тяхна страна, а друг път - че са на ръба на конфликта.
Докато слушаме Вучич в библиотеката на двореца с дървена ламперия - доминирана от голямо бюро, което той използва за да подписва важни декларации и украсено с маслени портрети и шахматната дъска на президента - можем лесно да си представим как е успял едновременно да очарова и да разочарова лидери на държави, които са в пъти по-големи от Сърбия.
Вучич казва, че е „много горд“ от добрите си отношения с китайския президент Си Цзинпин, който наскоро посети за втори път Сърбия, страна с по-малко от 7 милиона души, докато от своя страна сърбинът е посетил Пекин шест пъти, повече от всеки друг европейски лидер.
Що се отнася до Джо Байдън, Вучич каза, че с него имат „сравнително добри отношения“, добавяйки, че американският лидер е много добре подготвен и е несправедливо подценяван.
Ами Доналд Тръмп? „Имахме много добри отношения“, каза Вучич, припомняйки си дългите разговори със съветника по националната сигурност на бившия президент на САЩ и други служители в Белия дом. „Невинаги беше лесно, но тези хора бяха наистина много отдадени“.
Кого иска да види в Белия дом? „Имам предпочитания, но не говоря за това на висок глас“, казва Вучич и добавя, че е имал среща с вицепрезидентката Камала Харис „за две минути“.
Забележителното е, че сърбинът успява ва да ухажва най-могъщите мъже в света (и една жена - бившият германски канцлер Ангела Меркел), не чрез угодничество, а като играе „твърдо“ - тактика, която прави близо 2-метровия националист още по-привлекателен за ухажорите му.
Помислете за неговата позиция относно Русия, страна, с която Сърбия има дълбоки исторически и културни връзки. Въпреки че Вучич твърди, че Сърбия е решена да се присъедини към ЕС, той твърдо отказа да се присъедини към блока при налагането на санкции на Москва за нахлуването в Украйна. В същото време Вучич е готов да продава оръжия на западните страни, знаейки много добре, че те изпращат тези доставки в Украйна.
Това може да обясни защо внушенията на европейските му колеги, че е „в джоба“ на Путин, го вбесяват. „Аз, руска марионетка и руски агент? Само глупави хора могат да кажат това“, казва Вучич и добавя, че се е срещал с руския лидер поне 20 пъти и го познава „доста добре“.
За разлика от други европейски лидери, някои от които редовно са разговаряли с Путин след пълното му нахлуване в Украйна през 2022 г. или са го посещавали в Москва, Вучич каза, че не е имал никакъв контакт с него от две години и половина. Въпреки това Вучич не крие убеждението си, че разбира Путин по-добре от всеки друг европейски лидер и не се колебае да отдаде заслуженото на Русия, когато това е в унисон с външнополитическите му цели.
В понеделник, в кулоарите на Общото събрание на ООН, Вучич награди Василий Небензя, посланик на Русия в ООН, с Ордена на сръбското знаме за противопоставянето му на резолюция на ООН, признаваща геноцида в Сребреница през 1995 г. Клането, при което босненските сръбски сили убиха над 8000 мъже, жени и деца в източна Босна по време на войната в страната, е част от наследството на югославските конфликти, за които Вучич и неговото правителство твърдят, че несправедливо приписват на сърбите в региона.
Що се отнася до перспективите на Украйна да надделее над Русия, Вучич е скептичен.
„Руснаците имат инициативата на бойното поле“, каза той. „В началото Западът смяташе, че за тях ще бъде лесна работа да инвестират в украинската отбрана и да ги финансират поради относително слабата икономика на Русия. Сега става много по-трудно.“
Както при всеки разговор с Вучич, беше трудно да се разграничи самохвалството от същината. Въпреки това той беше изненадващо откровен, когато го попитахме какво получава Сърбия от Русия и Китай, като се има предвид, че най-големите инвеститори в страната му са европейски - Германия, Франция и Италия.“ Тяхната подкрепа за териториалната цялост на Сърбия“, каза той.
С други думи - Косово, страната с предимно етнически албанци и население от 1,6 милиона души, която се отдели от Сърбия през 2008 г. Бомбардировките на НАТО над Сърбия (тогава част от Югославия) в края на 90-те години продължават да преследват сръбската психика.
Докато Белград все още смята Косово за провинция на Сърбия, Вучич се съгласи да участва в процес, наблюдаван от ЕС, за „нормализиране“ на отношенията и проправянето на пътя на двете страни към ЕС. Както местните, така и международните критици обаче твърдят, че той умее да използва сръбското малцинство, за да засилва напрежението, когато иска вниманието на Запада и не се интересува от по-добри отношения с Косово или присъединяване към ЕС.
Една константа в разговорите с Вучич през годините е разочарованието му от блока, което граничи с презрение. Когато говори за Русия или САЩ, той внимателно подбира думите си. Не е така с Брюксел. Европейските елити, оплаква се Вучич, виждат Сърбия като „камъче в обувката“, което трябва да се премахне - отношение, което настройвало хората срещу ЕС.
Противопоставянето между Запада и Русия по отношение на Украйна, както и опасенията, че Китай установява европейски плацдарм в Сърбия - където е инвестирал в магистрали и инфраструктура - засилиха влиянието на Вучич в отношенията му с ЕС и Вашингтон.
Да не забравяме и литият - залежите на минерала в Сърбия, ключов компонент в производството на батерии за електрически превозни средства, привлякоха силен интерес както от минни компании, така и от производители на автомобили.
Германският канцлер Олаф Шолц и ЕК сключиха през юни поредица от сделки с Белград, предоставяйки на ЕС и европейските производители на автомобили достъп до „бялото злато“ на Сърбия.
И докато планът на Вучич да позволи на австралийско-британския минен гигант Rio Tinto да добива лития предизвика масови протести в Белград през лятото, той няма намерение да отстъпва.“ Когато започнеш нещо ново на Балканите, в началото всички са против“.
Вучич обещава да слезе от власт преди Сърбия да се присъедини към ЕС. Според сръбската конституция той има право да служи само два мандата, вторият от които изтича през 2027 г. Неговите недоброжелатели обаче се съмняват, че той ще се откаже от властта така лесно.
Засега Вучич все още има силната подкрепа на населението, като според социологическите проучвания рейтингът на одобрение на неговата Сръбска прогресивна партия е 47 процента.