Следващите изпитания ще бъдат на -40 градуса в Канада и бягане в Амазонската джунгла
С адреналин в кръвта. Така подхожда към всяко предизвикателство 26-годишният Георги Атанасов от Варна.
Последното покорено от него изпитание е Сахара. Именно там Георги пробяга 252 км при 55 градуса по пясъчните дюни.
Това е не само неговият „Маратон в пясъците“ (Marathon des Sables), а и на всички нас, тъй като тази година той е единственият българин, дръзнал да участва на подобно бягане.
И макар скоро да се завърна от Мароко, Георги вече е насочил поглед към Канада и Амазонската джунгла. Там го чакат нови изпитания. Не в риалити. А в реалния живот.
- Георги, как се живее с адреналин в кръвта?
- Винаги търся по-силни емоции и имам нужда от нещо такова, което да се случва в живота ми. Иначе се чувствам все едно претърпявам застой.
- Защо се включихте на „Маратон в пясъците?
- Тичал съм и преди това. За този маратон разбрах миналата година от моя приятелка. След това попаднах и на един документален филм за него, свързан с един от участниците, който преди години е участвал в маратона и се е изгубил. Поинтересувах се малко повече за случая и видях, че е едно от най-трудните бягания в света. Това вече беше достатъчно за мен да реша да се пробвам.
- Как се подготвихте?
- Започнах по-сериозна подготовка през януари. Но аз тренирам всеки ден. Единствената разлика е, че тренировките станаха по-тежки. Започнаха да стават двуразови и някой път по три тренировки на ден. Тренирах във фитнес, парвих кардио. Всяка сутрин денят ми започваше с бягане, а след това тренирах някоя мускулна група. Вечерта излизах отново за бягане. Във Варна има маршрути, които ползват бегачите. Един от тях е до телевизионната кула, където има баири. Другото е – бягане по плажа.
- Какво включваше екипировката Ви?
- Взех със себе си маратонки с зашити гети към тях, за ад не влиза пясък, къси панталони за бягане, тениска, както и ръкави и бели крачоли, които да ме пазят повече от слънцето. Впоследствие изгорях на тях. Въпреки че използвах 50-и фактор, няма спасение от слънцето в пустинята.
- Колко дни продължи бягането?
- Общо 7 дни са. Изминах 252 км. Самият формат на маратона включва определени км, които трябва да изминем и когато приключим с тях, се връщаме в лагера. Очакват ни палатките и там трябва да изчакаме другия етап, който е на следващия ден. Един от дните беше по-дълъг - с 85 км, като включваше и вечерно бягане.
- Спали сте на палатки?
- Да, това беше едно от нещата, които ме спечели, защото има определен режим на оцеляване. Сам си носиш всички провизии – храната, екипа, всяко едно нещо трябва да си си го взел. Осигурени са ни само палатките и по 5 литра вода на ден. В една палатка спяха по 8 човека, като в моята бяхме 5, като бяхме събрани от съседни държави от Балканите – бях с двама хървати, един румънец и една унгарка.
- Кое Ви затрудни като битови условия там?
- Храненето. А пред един от дните ни удари пясъчна буря. Това беше, когато завършихме втория етап и заради това, че бягахме два дни, имахме общо 10 л вода. Затова реших, че ще изпера дрехите, тъй като вече 4-5 дни ги бях носил. След като ги изпрах и ги оставих върху палатката, ни застигна пясъчна буря и трябваше да прибера всичко обратно.
- Топлината, тежката 12 кг раница или умората бяха най-голямото изпитание?
- Аз съм човек, който не обича жегата, и за мен това беше много изморително. Започна и психически да ми натежава, защото, когато настъпи най-голямата жега, просто искаш да стигнеш до финала и да си легнеш. Силата ти вече не е същата, както в началото и собствените ти кг намаляват.
- Ако се случи инцидент в пустинята има ли екипи, които могат да влязат да помогнат?
- Да, могат да влязат екипи. Има и хеликоптер, ако се случи нещо спешно. Всеки от участниците носи устройство, което още първия ден е вързано за раницата. Всяка сутрин трябва да проверим дали то работи. Ако по трасето стане проблем, чрез него, може да се подаде сигнал, за да дойде помощ. Тази година, за щастие, нямаше сериозни инциденти, защото през предишни години е имало и смъртни случаи. Сега имаше хора, които ги извозваха от пустинята и влизаха джипове, за да ги взимат, но не и нещо много сериозно.
- Кой стана победител в това издание на „Маратон в пясъците“?
- Победителят сигурно 10 години вече е един и същ. Това е един мароканец, местен човек. Той и брат му участват всяка година и винаги са в челните места. Тази година участваха общо около 750 човека, от тях около 100 отпаднаха, отказаха се впоследствие. За повечето хора това е изпитание да се тестват и да видят дали ще могат да се справят с условията, които предлага пустинята. Сред участниците има и страхотни атлети, като се занимават само с това нещо. Самият аз успях да завърша успешно състезанието до края. След финала имаше организирани празненства в хотела, като всичко това беше включено в таксата за участие.
- Заради локацията скъп маратон ли е това, в сравнения с големите бягания в европейските градове?
- Да, доста по-скъп е. Това включва слагането на всички палатки, осигуряването на хеликоптер и медицински екипи. Всяко едно от тези неща не е евтино.
- Знаете ли колко българи са участвали през годините на него?
- Зная за трима преди мен. Дори се свързах с двама от тях. Единият е Краси Георгиев, а другият – Борис Недев. Те ми обясниха как протича състезанието. Помогнаха ми със съвети относно това, какво трябва да взема със себе си.
- Ще се тествате ли и на по-сурови условия?
- Бих искал да се включа, през февруари, в маратона в Канада на – 40 градуса. Казва се „Arctic Ultra”. Там се движиш с шейна, която е вързана през кръста, и носиш всичко, което ти е необходимо. Условието е да се изминат 650 км за 9 дни. Другото е състезанието, през юни, е в Амазонската джунгла, където за 5 дни, трябва да се изминат 250 км. Искам да проверя при всички условия как протичат най-трудните състезания. Притеснява ме единствено контузия на коляното и това може да наложи да участвам на тези изпитания следваща година. Обмислям да започна и триатлон.
- Къде е мястото на страха при такъв род физически и психически изпитания?
- Не съм изпитвал страх там. Беше доста опростен начин на живот. Целта е само да направиш дадените км за деня. Не изпитах негативна емоция.
- С какво се занимавате, когато не тичате по стъпките на приключението?
- В момента съм студент по „Хидротехническо строителство“ в ЛСГ. Работата ми е свързана с кораби във Варна. Съчетавам всичко.