Изместен от Гроздан Караджов, той се озлобява неимоверно срещу министъра и срещу колегите си
Отцепникът от ИТН Георги Георгиев е добре познат в държавната администрация. Особено добре познат е в сферата на обществените поръчки, така че със сигурност трябва да му се вярва, когато обявява, че „Има грешно разбиране на Слави Трифонов и Тошко Йорданов как се управлява едно министерство и че не се печели от обществени поръчки. Зам.-министрите Деляна Иванова и Явор Пенчев са от този кръг, който осигурява връзката между този, който финансира един проект и подготовката на документация за спечелване на правилната фирма. За общини не се е случило, за ремонти е станало и се е взело комисионни. Срещу 5% комисионни е предлагано да се печели от определени фирми. Парите се разпределят чрез банки, офшорни зони. Не е толкова просто, колкото си го представяме“ (Г. Георгиев пред Нова тв, цитат – Фрогнюз).
По ирония на съдбата, отцепникът говори от личен опит, само че от страната на тези, които отговарят за комисионните по обществени поръчки. Звездата на строителния инженер Георгиев изгрява покрай работата му по специалността. Той проектира домовете на много известни хора – бизнесмени, политици, държавни служители. За кратко работи в Министерство на правосъдието, а след това изненадващо се озовава в КПКОНПИ, при това на позиция, която му осигурява достъп до делата за отнемане на незаконно придобито имущество, както и методологията, по която се оценяват исковете за отнемане, обществените поръчки, по които Комисията е възложител, международното сътрудничество, както и достъп до делата на териториалните дирекции.
В битността си на държавен служител, Георгиев се намесва в обществена поръчка за случайно разпределение на преписки в Антикорупционната комисия. Негова е гениалната идея поръчката да се засекрети, за да може според изискванията на Закона за защита на класифицираната информация да мине по специален ред и така да спечели точно определена фирма. Цените на фирмата са многократно завишени, но така или иначе с любезното съдействие на Георгиев, тя няма конкуренция.
Това обаче не е единствената причина, поради която новоизлюпеният блюстител на морала в политиката не обича да говори за работата си в Антикорупционната комисия. Служителите помнят арогантното му поведение към колеги и психическият тормоз над тях. Помнят и криенето на преписки за отнемане на незаконно придобито имущество в бюрото му, докато си урежда срещи навън, за да обещава на обектите на преписки, че ще ги „оправи“. Това е и причината, поради която е изгонен тихомълком от Антикорупционната комисия – за съмнения за корупционни практики. Преди да се впусне в политиката, той работи към адвокатски кантори, ангажирани с дела срещу КПКОНПИ, отново с обещанието, че експертизата му ще спаси пари срещу хонорари. Георгиев от първо лице знае, че не е изработил методика за оценяване на имоти и активи, затова дава съвети кое е „нетен доход“ и кое имущество се оценява като незаконно. Той дори не допуска, че след него пропуските му са поправени с много труд от вече бившите му колеги.
Звездата на Георгиев проблясва за малко като кандидат за регионален министър от квотата на Слави. Изместен от Гроздан Караджов, той се озлобява неимоверно срещу министъра и срещу колегите си. Слаба утеха му е парламентарната дейност – като заместник-председател на Комисията за борба с корупцията ще бъде запомнен само с абсурдната си реплика към бившия председател на КПКОНПИ Сотир Цацаров, че е виновен за отрицателния демографски ръст в страната.
На фона на приключенията на Георгиев в държавните структури, звучат като шега думите на премиера Кирил Петков „най-важното сега е да имаме 121 депутати без зависимости“. Човек като Георги Георгиев, опитал се да прави далавери тъкмо в Антикорупционната комисия, едва ли би се поколебал в МРРБ, където финансовият ресурс е за милиарди. Но какъвто моралът, такива и носителите му….