Космонавтът на 81
Пулсът му не помръдва, когато корабът „Съюз-33“ не се скачва с орбиталната станция
Сменят фамилията му по настояване на съветската страна
Самолет на частната му авиокомпания се разбива на остров Терсейра в Азорско море
Има правнучка по линия на дъщеря си
Днес, 42 години след полета на първия българин в космоса, едва ли има какво ново да се каже за човека, направил страната ни шестата нация в света, полетяла към звездите. Георги Иванов ще навърши 81 години на 2 юли сред своите близки, най-вероятно в къщата си в Банкя. Той прекарва времето си предимно там, след като през 2017 г. прекара исхемичен инсулт, но успя да се възстанови с помощта на чистия въздух и любимия си спорт – голфа.
Георги Иванов е роден през 1940 г. в Ловеч, в стария квартал „Вароша“. Баща му Иван Иванов Какалов е електротехник, а майка му Анастасия – домакиня. Фамилното му име Какалов е сменено с Иванов малко преди космическия полет по настояване на съветските ръководители на програмата, понеже не звучи добре на руски език – „какать“ означава „нааквам се“.
Високо, високо…
Бъдещият космонавт се увлича по парашутизма и летенето още като ученик. След като завършва средно образование в родния си Ловеч, през 1958 г. е приет във Военното училище в Долна Митрополия. Завършва го през 1964 г. като инженер-летец. Има квалификация пилот I клас. Служи в армията като пилот, старши пилот, командир на звено и командир на ескадрила. На 1 март 1978 г. е избран за космонавт във втората група от програмата „Интеркосмос“. Кандидатстват 700 души, но накрая остават 20, а от тях са избрани четирима – Георги Иванов, Александър Александров, Георги Йовчев и Иван Наков. Накрая министър Добри Джуров изпраща за едногодишно обучение в Звездното градче край Москва само Иванов и Александров, показали най-добра теоретична и физическа подготовка, както и психическа устойчивост в критични ситуации.
В орбита
На 10 април 1979 г. е изстрелян космическият кораб „Съюз-33“. Командир на екипажа е инженер-конструкторът Николай Рукавишников, космонавт-изследовател е Георги Иванов. Българинът носи родния флаг, „История славянобългарска“, шепа пръст от Плиска, Шипка и Бузлуджа (да не забравяме, че е член на БКП от 1968 г.!). В багажа му има космически храни, създадени от български учени в Централната лаборатория по лиофилизация и криобиология – ягоди, малини, мусака, сарми, лютеница, а казват - и шкембе-чорба. България е третата страна в света след СССР и САЩ, започнала да произвежда такива храни. Иванов качва и няколко прибора за космически изследвания, разработени от наши физици.
Страната следи историческото събитие и е в очакване на скачването с орбиталната станция „Салют-6“, където от 25 февруари 1979 г. се намират Владимир Ляхов и Валерий Рюмин. Вестниците са подготвили челни страници за скачването, които трябва да излязат на следващата сутрин. Някои дори бързат да отпечатат заглавия как българският космонавт почерпил съветските си колеги с луканка…
Драма в бездната
Скачването обаче не се осъществява – на 3 км от станцията при промяна на скоростта аварира основният двигател на кораба и автоматиката му се изключва. Създава се опасност при опита за скачване да се разбие стиковъчният възел, станцията да се разхерметизира и всички да загинат. При тази обстановка от командния център решават да не се предприемат повече действия. Рукавишников, който е цивилен учен и не е свикнал да се подчинява на заповеди, а и познава отлично кораба, тъй като е участвал в конструирането му, решава да включат резервния двигател. Опитът отново е неуспешен, затова пък е изхарчена част от горивото на единствения двигател, който може да върне космонавтите на Земята. Ръководителите на полета трескаво умуват какво да се направи, а през това време нареждат на екипажа да поспи. Георги Иванов използва даденото им време, за да направи 72 уникални снимки на нашата планета от космоса.
Решено е Иванов и Рукавишников да поемат обратен курс към Земята като включат резервния двигател, за да забавят скоростта. Те трябва да се спуснат по т.нар. балистична крива като използват гравитацията, т.е. свободното падане. Натоварването е огромно, ускорението надвишава в пъти земното – от 72 кг теглото на Иванов става 720 кг. Корпусът се загрява до 2000 градуса. Съществуват две опасности – ако при ръчното управление не уцелят правилния ъгъл, или да изгорят в атмосферата, или да останат във вечна орбита около Земята, докато се задушат поради липса на кислород.
Двамата герои обаче успяват да приземят спускаемия апарат след 31 пълни обиколки на Земята и прекарани в космоса 1 денонощие, 23 часа и 1 минута. Интересно съвпадение е, че това става точно на 12 април – деня, в който през 1961 г. излита първият човек в космоса Юрий Гагарин. Веднага у нас плъзват патриотични слухове, че по време на най-критичната ситуация командирът е припаднал, а българинът успял да запази самообладание и да приземи кораба на ръчно управление. В интерес на истината, апаратурата показала, че през цялото време пулсът на железния българин не помръднал нагоре дори в моментите, когато ставало въпрос на живот и смърт.
Иванов опровергава тези приказки и казва, че Рукавишников през цялото време е бил в съзнание. Просто преди кацането те трябвало да поемат дълбоко дъх и да го задържат, затова, след като от командния център непрекъснато ги питали какво става, командирът много тихо, пестейки дъха си, им отговорил да замълчат, защото претоварването при тях в момента е 8.
Летецът като бизнесмен
След полета в космоса Георги Иванов е народен представител в Осмото и Деветото народно събрание (1981-1990 г.). Тогава е и кандидат-член на ЦК на БКП. През 1990 г. се кандидатира и става депутат в Седмото велико народно събрание, но политиката не е неговата сила.
Промените през 1989 г. го заварват на 49 години и вече пенсионер от армията. Още не му се оттегля в бездействие, затова през октомври 1990 г. със свой познат създава българо-италианската компания „Сиджи ер“. Малко по-късно италианският му партньор продава дела си, който възлиза на 49%. Така през 1991 г. е регистрирана „Ер София“ за товарни превози, в която 35% държи Лилян Тодоров, 20% - Георги Иванов, останалите дялове са на Стоян Николов и Георги Василев.
С последните двама съсобственици настъпват конфликти през 1995 г. Направен е опит те да бъдат отстранени, което ги предизвиква да атакуват офиса на бул. „Патриарх Евтимий“ в София с 12 гарда. Да не забравяме, че става дума за 90-те години на миналия век, когато споровете между бизнесмени се решаваха по този начин. Нападателите са арестувани и прекарват 1 месец в ареста, след което са пуснати под гаранция. Същата година Световната организация на митниците пише на българските си колеги, че самолетите на „Ер София“ се използват за контрабанда на наркотици и оръжие, но по-сериозни и доказани обвинения няма.
Компанията извършва карго полети на различни континенти, най-много в Африка. Машините са стари, руски (повечето Ан-12), единият е купен от белградския Музей на авиацията, където го показват като експонат. Произведени са 1962-1965 г. и имат живот още 2-3 години, след което трябва или да се ремонтират основно, или да се бракуват. За да получат сертификат от Държавната въздухоплавателна инспекция, в документите им са вписани фиктивни ремонти, които удължават годността на машините. Заведеното през 1996 г. следствено дело в НСлС под номер 293 по сигнал на бивш служител на фирмата разкрива, че самолетите изобщо не са били в бившия СССР на датите, когато би трябвало да са извършени ремонтите.
Установяват се и други нередности в документацията, водят се дълги, но безрезултатни дела, а на 4 февруари 1998 г. става катастрофа с един от тези Ан-12 в Азорско море, на остров Терсейра. Машината, наета от португалска компания, се разбива близо до пистата на американската военно-въздушна база Лажиш. Загиват 7 души. Самолетът е бил спрян от полет през февруари 1997 г. заедно с още 3 машини на „Ер София“.
Вероятно този трагичен инцидент, а и необходимостта от скъпи ремонти на самолетите ветерани, карат компанията да се ориентира от авиопревози към друг бизнес – строеж на голф-игрища и хотелски комплекси към тях. Той открива първото у нас голф-игрище край Ихтиман на 15 декември 2000 г. Следва строеж на още няколко – в Сливен, още едно в Ихтиман, в Люлин планина край София.
Самият Иванов обича този спорт, както и ски, риболов, пчеларство. Все пак не се разделя съвсем с авиацията – след като през 2007 г. „Ер София“ прекратява дейността си като авиопревозвач, на следващата година създава Авиационен учебен център за обучение на любители и професионални пилоти. В края на 2012 г. президентът на фирмата и съсобственик Лилян Тодоров почива след тежко боледуване.
Семейството
Георги Иванов създава семейство два пъти. За близките му има съвсем малко информация в интернет. От първата си съпруга Наталия Русанова, за която е женен до 1982 г., има дъщеря Ани, родена през 1967 г. Тя живее в Швейцария, както и нейната дъщеря Радена, която е омъжена за швейцарец и също има дъщеря – правнучка на космонавта.
От втората си съпруга Лидия Иванова, общественик, доктор на философските науки и съпредседател на българо-руския женски клуб „Чайка“, космонавтът има син Иван, роден през 1984 г. Иван има съпруга Жана и дъщеря Джулия. На сватбата му щастливият баща подарява на младото семейство ключа от родния си дом в Ловеч.