ГЕРБ и реформаторите - големите „донори“ на президентските избори

Референдумът показа, че хората посрещат с ентусиазъм всяка идея за промяна, стига тя да настъпи интересите на политиците

Как да разчетем резултатите от първия тур на президентските избори? Не се спори поне по това, че има изненада. Едната логически възможна група обяснения е, че ниската популярност на г-жа Цачева е вдигнала относителния дял на другите кандидати. Другата, често изричана на един дъх с първата, е, че така се е случило, че Радев, Марешки, Каракачанов едновременно са много популярни, но председателката на НС отива на втори тур със сериозни шансове да привлече техните избиратели. Има обаче и трета версия: и Цачева не се представи добре, и Радев привлича избирателите. Но нека да почоплим числата.

На база въведени протоколи можем да обрисуваме картина, която в общи линии ще остане същата и след окончателното преброяване. Радев е получил приблизително 917 хиляди гласа, или 410 хиляди повече гласове, отколкото БСП на парламентарните избори през 2014 г. Цачева е получила с 310 хиляди по-малко, отколкото ГЕРБ преди 2 години. Трайков събира със 72 хил. по-малко. Каракачанов е прибавил към сборния резултат на ПФ и „Атака“ през 2014 г. още 159 хил. Орешарски получава с 280 хил. по-малко. Калфин намалява с 12 хил. Марешки взема 168 хил. (Подчертавам: точните числа може вече да са остарели към датата на публикуване на този анализ, но съотношенията между тях ще останат същите.)

Още оттук виждаме, че първо, сумарно гласувалите са с около 500 хиляди повече. И значи не само относителните дялове на опозицията са се вдигнали, но и абсолютните числа. Второ, има значително преразпределение. Големите „донори“ са ГЕРБ и РБ. Намалението при тях е с 24% и съответно 25%, а гласовете за други номинации сумарно са 380 повече, отколкото преди две години.

Наистина главното събитие в неделя, което обяснява почти всичко останало, е наказателният вот срещу и вътре в ГЕРБ. Феновете му продължават да се топят. От 1 млн. 680 хиляди в началото на управленията на Борисов през 2009 г. на 1 млн. 070 хил. преди 2 години, а при офертата „Цачева“ вече падат до 762 хил. Т.е. над два пъти. А това повишава тежестта на други партии, течения и дори обществени фигури, които предлагат алтернативи - от Радев и БСП до Марешки и Слави Трифонов. Както в дялове, така и в брой гласове. Потокът подмива основите и на други „актьори“, които изглеждат близо до сегашното статукво - РБ, АБВ и т.н. Обединените патриоти са съумели да се отграничат от властта в очите на обществото.

Но какви хора изтичат от ГЕРБ? Отговор получаваме от екзит половете в течение на изборния ден, когато освен за кого са гласували респондентите съобщават и други данни. По-специално, използвайки изследванията на агенция „Афис“, можем да сравним демографските особености на електората на Цачева с този на ГЕРБ през 2014 г. Тогава софийските жители бяха 21% от избирателите им, сега са близо наполовина по-малко - 12%. Опората й се е изместила към селата - от 19 на 31%. Спада делът на младите - от 16 на 12%. Висшистите намаляват от 43 на 34%. Изтичат по-младите, активните, неинтегрираните в статуквото.

В политическо отношение избирателите на Цачева са почти изцяло ограничени в рамките на ГЕРБ. 87% от избирателите й са гласували за тази партия преди 2 години. Но само 59% от тогавашните избиратели на ГЕРБ са я подкрепили сега. Другите са се явили на избори, за да подкрепят други кандидати - 11% Марешки, 9% Радев, 9% Каракачанов (и други под 2%).

Случаят с Радев е точно обратният. Той е успял да мобилизира почти цялото ядро на БСП (79%), но освен това е получил подкрепа от предишните избиратели на други партии. Затова 40% от неговите избиратели не са гласували за БСП преди две години. Най-големият принос към числата му в неделя идва от ГЕРБ - 13% от гласовете си дължи на гласували за ГЕРБ през 2014 г., 3% - на АБВ, по 2% от ПФ и РБ, 5% от гласувалите за други партии преди 2 години. Както и други, по-малки величини от ДПС и т.н. Той е привлякъл 10% нови избиратели. (Докато през 2014 БСП е спечелила само 4% нов електорат.)

Какви социални прослойки е добавил Радев? Те са относително по-млади от тези на БСП: при Радев избирателите от 18 до до 49 г. са 36%, докато за БСП 2014 са били 29%. Те са повече градски жители - 72%, а при БСП 2014 - 69%. Те са с по-високо образование. 87% са с висше или средно, а при БСП 2014 - 79%.

В резюме: при Радев виждаме допълнителни избиратели извън БСП, а Цачева не задържа дори тези на ГЕРБ. Защо?

Първо, Радев не е единственото показателно явление. Веселин Марешки взе голям дял от „тортата“ със слабо проучена досега категория. Профилът на избирателите на Марешки още по-отчетливо се отличава от средния за страната: 1. Те са свръхпредставени в големите градове, с изключение на София, и в селата; 2. Свръхпредставени са сред най-младата група избиратели от 18-29 г. (Хипотезата, че закрепостява голям брой хора чрез аптеките си не получава потвърждение.); 3. Делът им е по-силен при хората със средно образование. В етническо отношение не изпъкват с нищо; 4. Над една трета са гласували за ГЕРБ през 2014 г. При тях са много повече новите избиратели и тези, гласували за непарламентарни партии.

Второ, обединените националисти показаха подем на един сектор, обичайно смятан за несистемен.

Трето, референдумът на Слави показа и това, че твърде много хора посрещат с ентусиазъм всяка подхвърлена идея за промяна, стига тя да настъпи интересите на политиците. (И потвърди, че феноменът „Бареков“ не е бил инцидентен.)

Общото между всички тези „изненади“ е, че няма изненада. Политици, политолози, елит се бяха самоубедили, че самоуспокоението им след пертрубациите от 2013-2014 е утихомирило и обществото - защото им се струва, че мисълта твори реалност. Може и да е така, поне до момента, в който отново не настъпиш греблото.

Налице е нова борба, която съвсем не се играе на терена, на който статуквото има надмощие: комунизъм - антикомунизъм, Изток - Запад. Нека не си измисляме какви промени искат опозиционерите. И Радев, и патриотите, и Марешки не искат монополи и картелно договаряни цени и лихви, нито закони, кроени по мярката на клиента. А искат шанс за националната индустрия, включително и за малък бизнес. Искат пенсия, която не е под официалния праг на бедност. Защото това не е пазарно, а позорно. Искат, както Радев се изрази, външна политика, която се създава в България и се прокарва навън. А не обратното: която се създава отвън, а бива налагана вътре.

Срещу това виждаме уплашена стереотипна реакция, която се свежда до заплахи. Борисов размахва оставка, без да се бои, че хората ще отговорят: защо пък не? Западните сурогати изведнъж откриха, че Радев е агент на Путин и се възмутиха: от къде на къде Путин ще се меси в нашите избори? Не му ли стигат американските? Буквално за една нощ забравиха, че г-жа Цачева също натъртваше, че иска отмяна на санкциите срещу Русия. И така нататък.

Ако ГЕРБ реши да хвърли в истерия цяла България само заради това, че тя отказва да избере на поста президент лице, което вече е оценила като неподходящо, то с това само ще задълбочи кризата на доверието вътре в тази формация и към нея. Прекалено очебийно е нестабилното поведение на премиера Борисов, за да бъдат плашени хората с повече смутове. Ако тези закани се сипят между двата тура, това поведение ще получи полагащата му се оценка още на втория тур.

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Чавдар Найденов

Този уебсайт използва "бисквитки"