Прогноза на проф. Михаил Константинов, специално за Труд NEWS за разпределяне на депутатите в 48-ото НС
Тройна коалиция между партньорите от 47-ия парламент не събира 121 депутати
ИТН влиза само при осемпартиен парламент
Една седмица преди предсрочните парламентарни избори на 2 октомври има само две по-засукани интриги: с колко ще спечели ГЕРБ и колко и кои партии ще влязат в 48-то Народно събрание. Това коментира пред Труд NEWS математикът проф. Михаил Константинов. След отчитане на публикувани вече данни от социологически проучвания и с оглед на евентуалното гласуване в чужбина, проф. Константинов каза, че се очертават три възможни парламентарни конфигурации - съответно с 8, 7 и 6 политически формации.
При седем и осемпартиен парламент ГЕРБ ще има с 20 депутати повече от “Продължаваме промяната” (ПП), а при шестпартиен парламент - с 22 повече. “Има такъв народ” е на санитарния минимум и имат шанс да са част от следващия парламент единствено, ако за него се класират осем формации. Прогнозата на проф. Константинов е, че биха имали 11 депутати. Според изчисленията му БСП са близко до мандатите си от 47-ото НС, в което имаха 26 народни представители.
“Възраждане” се очертават като четвърта политическа сила. Това е партията, която се очаква да удвои резултата си от ноември миналата година.
При “Продължаваме промяната” прогнозата е за съществен спад на мандатите. От 67 в предишното НС, сега максимумът е 51, при шестпартиен парламент и 46 - при осемпартиен.
Партията на Стефан Янев при шест формации в парламента не влиза, а при останалите два варианта би имала 12 народни представители.
Обединението “Демократична България” бележи малък ръст на мандатите - от 16 на 20 (при 8 формации в НС).
ПП+БСП+ДБ в нито един от трите варианта не формират мнозинство - при 6 партии в НС събират 100 депутати, при 7 партии в НС - 95, а при 8 - 90. От “Продължаваме промяната” обявиха, че ако трите партии не съберат 121 депутати, отиваме на нови избори.
Евентуална коалиции ГЕРБ + ПП би събрала мнозинство от 124-ма депутати само при шестпартиен парламент. Коалицията ГЕРБ + ПП ще се случи, ако ситуацията в Украйна рязко се влоши, а тя отива именно натам, коментира проф. Михаил Константинов. “Тогава от Посолството рязко ще ни набият канчетата така, че на политиците ще им се отбрулят ушите. И тогава ще има “няма не искам, няма недей...”, каза още математикът.
Интересната комбинация ГЕРБ + ДПС + “Възраждане” при всеки парламент има мнозинство от 127 до 140 депутати. “Но такава коалиция не се очертава. Засега”, бе коментарът на проф. Константинов.
Според проучване на “Естат” 8 партии влизат в 48-то НС
БСП падна до пето място
На ръба са “Български възход” и ИТН
Ново социологическо проучване на агенция “ЕСТАТ” показва, че 8 партии ще влязат в следващия парламент.
ГЕРБ-СДС ще получат 26.1% от гласовете на 2 октомври, “Продължаваме промяната” са втори с 16.8%, на трето място е ДПС с 10.3%, с две стотни по-малко са “Възраждане” - 10.1%. С 9.3% БСП са пети, следвани от “Демократична България” с 6.9%. “Български възход” и Има такъв народ са около 4-процентовта бариера за влизане в парламента, съответно с 4.8% и 4.2%.
Това сочи Национално представително изследване на обществено-политическите нагласи на агенция “Естат”, което е проведено със собствено финансиране сред 1005 пълнолетни граждани в периода между 10 и 17 септември т. г.,
Според анализ на агенцията пълна яснота има единствено по отношение на първото място на ГЕРБ. Втората позиция на ПП, според данните, също изглежда сигурна, но загуба на подкрепа за тях в последните дни на кампанията, както и скрит вот или прилив към Възраждане, могат да доведат до разместване.
Изследването показва, че следващият парламент ще е силно фрагментиран, независимо дали ще се състои от 6, 7 или 8 партии. Опонентите на ГЕРБ от предходното редовно управление на четворната коалиция - ПП, ДБ, БСП и ИТН ще бъдат далеч от мнозинство, а за партията на Борисов, дори като първа сила, ще е много трудно да намери приемливи партньори за съставяне на кабинет.
По 35 на сто от анкетираните смятат, че няма да се състави или че ще се състави редовно правителство след изборите на 2 октомври. 30 на сто не могат да преценят.
Предстоящите избори попадат в изключително негативен събитиен контекст, което формира усещането, че от вота зависи малко или нищо, коментират още от “Естат”. Посланията на политическите сили са слаби, а кампанията е вяла и като следствие избирателите ще гласуват не за най-добрата, а за най-малко лошата алтернатива. Това неминуемо ще се отрази на активността, която и без това бележи отрицателен тренд - от 50 на сто през април миналата година, до 40 на сто през ноември.
Данните дават основание да се очаква активност в рамките на 2,2 - 2,5 милиона избиратели, което прави между 33 и 38 на сто от всички, имащи право на глас, включително гласуващите в чужбина. Прагът за влизане в парламента също ще бъде рекордно нисък - между 90 и 100 хиляди гласа.
Стратегически институт за национални политики и идеи: ГЕРБ/СДС - 24,5%, ПП - 16,6%, ДПС - 13,8%
Фрагментиран парламент, слаба вероятност за стабилно мнозинство и съставяне на редовно правителство
ГЕРБ-СДС се очертава като първа политическа сила с 24,5%, а “Продължаваме промяната” изостават с близо 8 процентни пункта (16,6%). Трета политическа сила е ДПС (13,8%), четвърта “Възраждане” (12,1%). Следват: БСП (9,7%), Демократична България (7,8%), “Има такъв народ” (4,6%), “Български възход” (4,1%). Това показват резултатите от изследване на Стратегическия институт за национални политики и идеи (СИНПИ), проведено в периода 16-21 септември 2022 г.
Интервюирани са пряко “лице в лице” в домовете им са 1104 пълнолетни граждани по метода CAPI (с помощта на таблети). При анализа са взети предвид и данните от 450 онлайн интервюта с български избиратели, гласуващи извън страната. Проучването е осъществено със собствени средства на института.
Електоралните нагласи
Трите парламентарни избора през миналата година се отличаваха със сравнително високи дялове на колебаещи се избиратели - между 12 и 15 на сто. Сега делът на колебаещи се избиратели е съществено по-нисък (около 6%) и очакването е този дял да се разпредели приблизително пропорционално на данните от количествения декларативен вот.
Под линията на 4-процентовия праг личат имената на още две формации, които привличат потенциална подкрепа над или около 1%: “Изправи се България” (1,8%) и ВМРО (0,9%). Вероятността обаче която и да е от тях да бъде представена в следващото Народно събрание практически клони към нулева.
Потенциалните участници в следващия парламент може да се групират на два вида: формации с потенциал за нарастваща подкрепа и формации със спадаща електорална подкрепа. Към първата група се отнасят “Възраждане”, “Демократична България” и ГЕРБ-СДС, а към втората - “Продължаваме промяната” и “БСП за България”. При останалите партии не се наблюдават ясно изразени движения в едната или другата посока.
Избирателната активност
Получените данни са доказателство за очаквана ниска избирателна активност, дори по-ниска в сравнение с регистрираната през ноември миналата година. Това ще се случи, освен ако оставащите до края на предизборната кампания дни не произведат някакво голямо и непредвидено събитие.
Избирателите очакват да им се посочи перспектива не за неясното и несигурно бъдеще, а за връщане към познатото им минало - без инфлация, без пандемия, без война. Проблемът не е в това, че в предизборната кампания не се чуват подобни послания, а в това, че те не звучат убедително, защото се използват повече за размяна на взаимни обвинения и оправдания между политическите формации, вместо за разговор с избирателите.
Всичко това предпоставя по-ниска избирателна активност в сравнение с ноември миналата година, когато активността бе около 40% (близо 2,7 млн. души). Сега не се очаква активността да надхвърли 2,5 млн. души, но може да спадне и до по-ниски нива. Същевременно вотът извън сраната ще повиши своята тежест при разпределението на резултата, тъй като се очаква да се запази приблизително на същото номинално ниво.
Разпределението на мандатите
Дали следващото Народно събрание ще се състави от 6, 7 или 8 политически фракции не е от значение за отговора на най-важния въпрос - възможно ли е формирането на стабилно и устойчиво парламентарно мнозинство и съставянето на редовно правителство? Защото и при 6, и при 7, и при 8 парламентарно представени политически сили мнозинство този път ще имат т. нар. “партии на статуквото” (ГЕРБ-СДС и ДПС), плюс “Възраждане”, а е съвършено ясно, че коалиция между тези три формации е невъзможна, а с тях - нежелана. По-точно е да наречем това мнозинство “блокиращо”, тъй като няма да позволи на т. нар. “партии на промяната” (ПП, БСП и ДБ) да постигнат обявената си цел - минимум 121 депутатски мандата, дори и да присъединят към своята евентуална коалиция и останалите две политически сили (ИТН и “Български възход”), ако те успеят да прекрачат парламентарния праг.
Накратко - шансовете за развръзка на политическата криза не изглеждат обещаващи. Единствена възможност остава “широка коалиция” между партиите на “промяната” и на “статуквото” или на части от тях, но това не личи, че може да се случи, ако за ориентир ни служат предизборните послания.