На 30 декември 1915 г. немската подводница U-38 торпилира британския лайнер „Персия“ край бреговете на Крит по неговия път от Лондон до Бомбай. Корабът се наклони към левия си борт и потъна в рамките на няколко минути. Загинаха 343 души, включително Елеонора Веласко Торнтън тя беше модела за фигурата "Духът на екстаза", която украсява предния капак на автомобилите на Rolls-Royce.
По време на Първата световна война немските подводници извършват лов на британските лайнери. Всъщност една от причините за това е, че Кралският флот в началото на войната просто не е в състояние да защити своите пътнически и търговски кораби от врага.
На 7 май 1915 г. подводницата U-20 торпилира кораба „Лузитания“ край бреговете на Ирландия. Преди войната корабите от този клас са наричани „океански хрътки“. Те постоянно се надпреварват с немските си колеги за „Синята лента“ - почетен приз, присъждан на океанските кораби за скоростен рекорд при пресичането на Атлантическия океан. „Лузитания“ потъва в рамките на 18 минути. Загиват 1198 от 1958 човека на борда.
Не по-малък резонанс предизвика потъването на океанския лайнер „Арабик“ на 19 август 1915 г. по пътя му от Ливърпул до Ню Йорк. Инцидентът силно разгневява американския президент Удроу Уилсън. Три дни по-късно прес-секретарят му обявява, че Белия дом мисли за прекъсване на отношенията си с Германия. Коварните атаки срещу мирните кораби обръща общественото мнение в много страни срещу немците и в крайна сметка те допринасят за влизането на САЩ в Първата световна война.
Истински черен ден за британския флот е 30 декември 1915 година.
На този ден, поради вътрешен взрив край бреговете на Шотландия, потъва бронирания крайцер „Натал“ и трагедията се случва в момента, когато капитанът събира офицерите с техните семейства в едно помещение за киновечер. Загиват най-малко 390 души. В края на XX век останките от кораба са обявени за военно гробище.
Товарният кораб „Гленариф“ потъва в Ирландско море, а немската подводница U-34 унищожава кораба „Абелия“ в Средиземно море близо до Гърция, като в този случай екипажът успява да се спаси.
Друг британски товарен товарен кораб, „Клан Макфарлейн“, е торпилиран на 122 км от Крит, от немската подводница U-38 под командването на Макс Валентинер. 52-ма членове на екипажа стават жертва на атаката. За Валентинер се говори, че той никога не уважава чуждия живот. На 30 декември 1915 г. торпедата на U-38 изпращат на дъното два кораба. Вторият е пътническият параход „Персия“, собственост на Peninsular & Oriental Steam Navigation Company. Той плава под британски флаг по маршрута от Лондон до Бомбай, но е настигнат близо до Крит. „Персия“ няма никакъв шанс да избяга от немската подводница.
Този лайнер е дълъг малко над 152 метра и 16 метра широк. Парните двигатели му позволяват да развива скорост от 18 възела в час (44 км/ч).
„Персия“ напуска лондонския док Тилбъри на 18 декември 1915 г. По Темза корабът навлиза в Ламанша, след това минава покрай Гибралтар и се насочва към Марсилия. По време на престоя си във Франция на кораба се качват нови пътници. Всички знаят, че шест седмици по-рано немска подводница е потопила италианския лайнер „Анкона“ в Средиземно море с крайно пристанище Ню Йорк, при което загиват 282 човека. Но желанието на пътниците на „Персия“ да стигнат до крайната дестинация възможно най-скоро обаче надделява над страха.
След Марсилия „Персия“ продължи към Валета за последната си спирка, преди да навлезе в Суецкия канал. Капитанът се опитва да мине през тесните участъци на Средиземно море през нощта, за да бъде по-малко уязвим от подводниците. Но неговите сметки не се оправдаман и се оказват грешни.
Преди атаката пътниците на кораба се били събрали за обяд и дори не подозират в каква опасност се намират. След като е ударен от торпедото, лайнерът почти моментално се обръща към левия си борт, но продължава да се движи с висока скорост. Водата бързо нахлува през всички дупки.
Според спомените на оцелелите, корабът бързо потъва под вода за пет до десет минути. Експлозията на корабните котли ускорява бързото потъване. Загиват 343 от 519 човека. Броят на жертвите можел да бъде и по-малък, но членовете на екипажа успяват да спуснат само четири спасителни лодки. Останалите не са използвани.
Атаката на U-38 върху беззащитната „Персия“ предизвика огромен скандал. Заявено е, че подводницата грубо е нарушила международното морско право. Според така наречените крейсерски правила, командирът на подводницата преди атаката е трябвало да даде предупреждение и да позволи на пътниците да се прехвърлят в спасителните лодки преди торпилирането. Подводницата изстреля торпедото, а нейният екипаж изобщо не се разтревожва за съдбата на оцелелите. От гледна точка на немската страна, капитан Валентинер е действал в съответствие с приетата от Германия политика на неограничена война с подводници.
При това Валентинер игнорира заповедта на кайзер Вилхелм II, че пътническите кораби трябва да бъдат пощадени. По-късно се появяват версии, че командирът на U-38 погрешно е взел „Персия“ за спомагателен крайцер или военен транспорт. Британските и американските вестници подчертават в своите статии, че лайнерът е торпилиран без предупреждение.
На „Персия“ се намирало голямо количество злато и скъпоценни камъни, които принадлежат на индийския махараджа Джагаджит Сингх Бахадур. Самият той е управител на Капуртала и трябвало да се качи преди това в Марсилия с многобройната си свита. По-късно той твърди, че е получил информация от „таен източник“ за плановете на немците да нападнат „Персия“. Затова Сингх се отказва от опасното пътуване, но оставя своите съкровища в ръцете на свой доверен човек. В резултат на това махараджата загубва ценния си товар, но самият той доживява до 1949 година.
Джон Дъглас-Скот-Монтагю, втори баронет от рода Монтегю-Бел, има късмета да оцелее. Но неговата спътничка Елеонор Веласко Торнтън загива. Девойката е известна с това, че тя е модел за статуетката Spirit of Ecstasy (Духът на екстаза), която дълги години украсява предния капак на автомобилите Rolls-Royce. До последния момент сър Монтегю я държал за ръцете, но експлозията на котлите изхвърлила барона встрани и Елеонор Торнтън се удавила.
След завръщането си в родината той поставя паметна плоча в църквата на своите предци в памет на своята загинала любовница.
Само 15 от жените на борда по време на атаката на U-38 се спасяват. Голям късмет има британската актриса Ан Кодрингтън, която е бременна със своята дъщеря, бъдещата актриса Патриша Хилиърд. Но майката на актрисата Ан Кодрингтън – Хелън, загива.
След потъването на „Персия“ съюзниците от Антантата признават Валентинер за военен престъпник. Този статус обаче по никакъв начин не се отразява на неговата кариера. И немският командир продължил да потапя вражеските кораби. През 1917 г. той е заменен като командир на U-38 от Вилхелм Канарис, бъдещия адмирал и шеф на Абвера, немското разузнаване. Валентинер заема по-скромни позиции по време на Втората световна война, като служи във военния флот до пролетта на 1945 г.
Останките на „Персия“ са открити край бреговете на Крит през 2003 г. на дълбочина 3000 метра. След като идентифицират кораба, водолазите се опитват да извадят съкровищата на махараджата от дъното. Но успяват да изкарат само няколко златни кюлчета и скъпоценни камъни, но затова пък успяват да извадят на повърхността фрагменти от кораба.
(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)