Технологията е на принципа на радиоизлъчването, като целта е да се покрие определена територия
„Важно е хората да нямат притеснения, когато получат на телефоните си сигнал от системата за оповестяване BG-ALERT, тя трябва да се използва разумно от институциите така, че да бъдат спасени човешки животи“. Това каза шефът на пожарната главен комисар Александър Джартов, с когото разговаряхме по повод общественото обсъждане на Наредбата, регламентираща използването на системата BG-ALERT. Да, това е същата система, която беше задействана по погрешка на 1 ноември м.г. След вече официалните тестове и влизането в сила на наредбата, от тази година BG-ALERT започва да действа и в България. Такива системи има изградени също и в 17 други държави в Европа.
- Главен комисар Джартов, в момента тече обществено обсъждане на наредбата, с която се регламентира използването на системата за ранно оповестяване BG-ALERT. Бихте ли посочили кои са ключовите въпроси в наредбата?
- Срокът за обществено обсъждане е до 1 февруари и целта на наредбата е да регламентира реда, по който да се осигурява достъп на тези, които имат право да използват системата BG-ALERT за разпространение на съобщения. Предвид това, че тя е в затворена среда, тоест – не е достъпна в интернет, предвидена е възможност от една страна компетентните органи да я достъпват през мрежата на държавната администрация, а от друга – да пускат писмено искане до нас, с което на практика заявяват желанието си да бъде излъчено такова съобщение чрез BG-ALERT. Предвидена е и възможност поне двама служители да прегледат съобщението, преди то да бъде изпратено. В единия случай се изготвя от служител на съответната администрация - дали ще бъде на ниво община или областна администрация или министерство и чрез втората част на контрол – така да кажем, чрез служител от ГДПБЗН-МВР, който на практика проверява дали всички реквизити, които следва да има това съобщение, са отразени коректно. Тоест – имаме две стъпки, един служител не може да изпрати самостоятелно едно такова съобщение.
- Значи е невъзможно да се повтори случаят от 1 ноември м.г., когато системата ни изненада без предупреждение и ни завари неподготвени при първия тест? Или това изобщо не беше тест?
- Беше вътрешен тест, защото ние на следващия ден бяхме предвидили тестове с трите мобилни оператора, като в седмицата от 6 ноември да започне официалното тестване с апаратите на гражданите. Така че се получи един неволен тест на самата система...
- Но всяко зло за добро – поне разбраха стотици хиляди хора какво е BG-ALERT...
- Надявам се почти всички вече да знаят какво е BG-ALERT, системата беше тествана по области и работи. Общо взето устройствата се представят доста добре, над 80 на сто от апаратите получават коректно тези съобщения, а също така и мрежите на трите мобилни оператора също се държат много добре и над 90 процента реагират по начина, по който се очаква.
- Какъв е критерият за използване на BG-ALERT в дадена област? Ето един конкретен пример: има тежка автомобилна катастрофа на магистрала „Тракия“, която е блокирала напълно платното към София между Пазарджик и Ихтиман. Пътуващите от две области - Софийска и Пазарджишка, получават известие за инцидента по BG-ALERT. Но трябва ли да получат предупреждение и хората от Пловдивска, Старозагорска и дори от Сливенска област, за да решат дали да използват Подбалканския път, след като е блокирана магистралата?
- Практически самото решение каква територия да бъде сигнализирана и предупредена се взема от съответните компетентни органи – във вашия пример това са служби като „Пътна полиция“ и Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), тоест – институцията, на която са възложени функции по организация на движението, тя става заявител и тя трябва да прецени и очертае територията като това е ясно регламентирано в Наредбата. Иначе софтуерът позволява, както на национално ниво – на територията на цялата страна, така и на ниво област, и на ниво община да бъде разпространено предупреждението. Допълнително има възможност да се очертае и „полигон“ – фигура, с определена форма, която преценява този, който създава самото съобщение. Предвид това, че технологиите непрекъснато се развиват, ще дойде момент, в който ще може да бъдат предупредени само тези граждани, които се намират на самата магистрала „Тракия“. Но това предстои да се случи в бъдеще, защото системата на практика много зависи от крайните устройства - дали съответните мобилни апарати поддържат технологията и дали техните функционалности позволяват чак толкова прецизно идентифициране на определена територия.
- Има ли възможност, когато се получи сигналът от BG-ALERT, човек да влезе в някакъв сайт и да научи нещо по-конкретно или повече подробности за предстоящата опасност?
- Да, има такава възможност в самото съобщение да бъде поставен линк, като не е задължително този линк да е към сайта на BG-ALERT, който е създаден за тази цел. Възможно е създателите на съобщението да генерират линк към свой или друг сайт – например дадена община, АПИ или друга институция да насочат хората към повече и по-конкретна информация. Системата е гъвкава, има възможности да предоставя множество и различни данни, характерни за съответния вид произшествие.
- Вярно ли е, че системата BG-ALERT е допълнение към системата за оповестяване със сирените, която съществува от десетилетия в България?
- Да, вярно е, че е допълнение, но по-точно е да кажем, че BG-ALERT е допълнителен канал за оповестяване. Няма съвременна технология, която позволява 100 процента предупреждение на гражданите. Например сега BG-ALERT може да изпрати съобщение през мобилните оператори на телефоните на гражданите, възможно е да го изпрати само на сайта или и в двата варианта едновременно, както ние правихме на тестовете. Работим в момента чрез канал на Вайбър също да има възможност за известяване. Системата е многоканална, тя позволява различни канали да бъдат интегрирани и добавени – например съобщението да може да се излъчи на табла на спирки на градския транспорт. Въпросът е самите оператори да имат оборудване, което работи с протокол, който позволява да се получават и визуализират такива съобщения. По аналогия могат да се използват и доставчици на кабелна телевизия, на интернет и съобщенията да се появяват съответно на телевизионните екрани или на компютрите. Но това е в бъдеще. За нас основният приоритет беше да се интегрират мобилните оператори, защото оценките са, че така ще бъдат обхванати най-много хора.
- Изисква ли се някаква активност от получателя на съобщенията? Ние чувахме, че по време на пандемията с COVID-19 в Гърция човек пуска есемес, с който се регистрира, че излиза от къщи да пазарува, а после, че се върнал...
- Не. Системата BG-ALERT не е такава, технологията е различна и е на принципа на радиоизлъчването. По-скоро си я представете, че все едно сте в автомобила си и слушате радио. Тези, които изпращат съобщението не знаят, че вие персонално сте там, а са пуснали програма, която се разпространява в ефир и вашият приемник я улавя. Съобщенията, които се получават, не са есемеси, а клетъчно излъчване (cell broadcast).
- Да, и сигналът е специфичен, пищящ, не е като при получаване на есемес или друго съобщение...
- Така е и този сигнал е различен от всички други не случайно. Той има за цел да насочи вниманието на гражданите към това, че става нещо необичайно. Можем да имаме различни приложения на телефоните си, всяко от които подава някакви сигнали, но не бива да сбъркате сигнала на BG-ALERT със сигнала на някое от тези приложения. Тази система е за предупреждение и е създадена със звук, който определено трябва да грабва вниманието.
- След приемането на наредбата кога във времето виждате системата да заработи?
- Технически тя е готова от средата на миналата година, но беше много важно да преминат тестовете. След като бъде подписана наредбата от министъра на вътрешните работи и влезе в сила, тези институции, които имат правомощия, могат да отправят съответните искания до ГДПБЗН-МВР, за да може да им бъдат предоставени съответните права. Ще има списък с институциите, на които са предоставени такива права, тоест вие ще знаете, че съответната община е заявила, че ще използва системата, а нейни служители ще бъдат обучени и ще получат профили и права да влизат в нея.
- Възможно ли е гражданите да не искат да получават съобщенията на BG-ALERT на телефоните си?
- Системата BG-ALERT е за оповестяване при бедствия, като са определени няколко нива за „опасност“. На първото ниво сме в хипотезата на бедствие и като ме питате дали крайният потребител може да откаже да получи такова съобщение, отговорът е: Не, не може да откаже такова съобщение от първо ниво на опасност. За по-ниски нива на опасност телефоните могат да бъдат настроени от потребителите да отказват получаване на съобщенията, това важи и за получаване на сигналите при тестове на системата. В интернет страницата на BG-ALERT са дадени точни указания кои канали подлежат на изключване, но този, който е с най-високо ниво на опасност, е невидим за потребителите. В сайта е визуализиран начинът, по който изглежда менюто на телефона.
- В проекта на наредбата не видях да има санкции или глоби, ако системата BG-ALERT е задействана неоснователно, прибързано, предизвикала е повече паника, отколкото е помогнала на хората от даден район. Как решен въпросът с отговорността на тези, които имат право да я използват – от премиера, през министрите до селския кмет или кметски наместник?
- Когато има бедствие и например областните управители и кметовете издават своите заповеди за обявяване на бедствено положение, те имат правомощия да използват сиренната система, както и системата BG-ALERT или и двете едновременно. Така че е въпрос на преценка. Важното е в целия процес да има информация, че нещо се случва или предстои да се случи. Например, тази зима имахме кодове за предупреждение за опасни метеорологични явления - снеговалежи, силен вятър, снегонавявания и т.н. – някой от областните управители или кметове можеше да прецени, че е необходимо да изпрати съобщения с превантивен характер – хората да си останат вкъщи. Не е задължително да се обявява бедствено положение, може да използва по-ниското ниво на опасност. Ако вече има някаква опасност за живота и здравето на хората, тогава може да се използва най-високото ниво. Ние не можем да откажем да изпратим тяхното съобщение по системата BG-ALERT, както и служители на пожарната сами не могат да изпращат такова съобщение, тъй като не сме оправомощени. Ние сме създали инструмента, но правото да го използват е на други. Нашият ангажимент е много сериозен от гледна точка на това, че тази система трябва да бъде администрирана - от създаването на акаунтите както на институциите, така и на служителите от съответните институции, до случаите, когато писмено е заявено използването на системата, ние трябва да го свършим. Но то е неизбежно – ние по същия начин задействаме и националната система за ранно предупреждение и оповестяване – сиренната система.
- Нали BG-ALERT няма да ви пречи да гасите пожари?
- Надяваме се да ни помага. Например често, когато стане горски пожар, който се вижда отдалече, гражданите звънят на телефон 112 и се претоварват линиите, при положение, че ние вече сме реагирали, насочили сме екипи, те са започнали работа и тези обаждания не ни помагат. Би могло чрез BG-ALERT да се пусне съобщение към намиращите се в района, че се знае за пожара, взети са мерки за потушаването му и не е необходимо да се обаждат на тел. 112.
- Като казахме пожари, каква беше за пожарната миналата 2023 г. в сравнение с предишните години?
- Ние обикновено правим сравнение на последните 5 години каква е тенденцията. Но например в сравнение с 2022 г., през 2023 г. броят на пожарите е намалял с около 5 на сто. Затова пък се е увеличил с 24 процента броят на спасителните дейности, в които сме участвали. Знаете ,че миналото лято имахме наводнения в Северозападна България, по-късно имахме наводнения в Царево, в края на годината имахме тежки ситуации, свързани със снеговалежи, при които имаше паднали дървета, блокирани пътища, скъсани далекопроводи и т.н. Като цяло броят на произшествията, при които сме реагирали, се е увеличил с 2,5 процента в сравнение с 2022 г. Най-много пожари за последните 5 години сме имали през 2019 г. Годината за нас беше динамична, като тя започна със земетресението в Турция, където изпратихме екипи, продължи с наводненията, които споменах. Лятото беше сравнително натоварено с пожари, включително и в Гърция, където също изпращахме наши екипи в продължение на 2 месеца, за да подпомогнем колегите. Съумяхме да изпращаме и хуманитарна помощ както на Турция, така на Сирия, координирахме транспортирането на пациенти за лечение от Армения.
- През 2022 г. имаше проект за промени в Закона за МВР вашата служба да стане самостоятелна извън МВР, нещо като съществувалото преди 15 години министерство на извънредните ситуации. Проектът само се обсъждаше и не стигна до приемане, но какво е вашето мнение за него?
- Това е въпрос на политическо решение и на преценка на Народното събрание, предвид това, че говорим за закон, както и на Министерски съвет от гледна точка на това дали се приема, че изваждането извън МВР и обособяването като държавна агенция на пряко подчинение на министър-председателя ще даде повече възможности да се управляват всичките тези процеси. Както знаете ние сме правоприемник на бившата „Гражданска защита“, което означава, че ГДПБЗН-МВР не е ангажирана само с гасене на пожари, а и да подпомага управлението на дейности, свързани с намаляване от риска от бедствия. В случай, че се прецени, че е по-целесъобразно всички секторни политики, а те са такива, когато говорим за намаляване на риска от бедствия, да бъдат управлявани по-пряко от министър-председателя, може да се вземе такова решение. И в момента, в рамките на МВР ние си взаимодействаме добре с другите държавни органи, така че дори и някога да се стигне до едно такова, пак повтарям – политическо решение, то няма да се отрази на задачите ни, на работата ни и на статута на служителите. Законопроектът, който беше изготвен, на практика не променяше под никаква форма статута на служителите, те запазваха всички социални придобивки като останалите служители на МВР.
Нашият гост
Александър Джартов е роден е през 1980 г. в гр. Дупница. Висшето си образование завършва през 2002 г. в Академията на МВР, факултет „Пожарна и аварийна безопасност”, с придобита образователно-квалификационна степен „бакалавър”. През 2005 г. придобива образователно-квалификационна степен „магистър” в същата специалност.
В системата на МВР е назначен от 01.10.2002 г. на длъжност инструктор І степен в Перник.
Последователно преминава през различни длъжности, като от 28 ноември 2022 г. е директор на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР. За постигнати високи професионални резултати многократно е награждаван с „Обявяване на благодарност” и с „Писмена похвала”. Награден е с „Почетен знак на МВР“ - трета, втора и първа степен и почетно отличие на МВР „За доблест и заслуга” - трета степен.