Главните прокурори - така, както Ани Заркова ги чу и видя

Нова книга разкрива неизвестни и прелюбопитни факти за топ магистратите на прехода

Защо у нас „правосъдие“ и „справедливост“ са две различни думи

“Ако се питате защо в съвременния български език “правосъдие” и “справедливост” са две различни думи и държите книгата на Ани Заркова за главните прокурори, не я затваряйте, продължете да я прелиствате.

Но ако мислите, че правосъдието зависи повече от законите, отколкото от хората, които ги прилагат и че липсата на справедливост е функция на някакви магически задкулисни обстоятелства, а не на професионалната недостатъчност у някои магистрати, затворете книгата - тя определено не е за вас”.

С тези думи издателят Валентин Траянов се обърна към многобройните гости на премиерата на книгата “Главните прокурори - от Татарчев до Гешев”, която събра в Клуба на артиста в сряда юристи, журналисти, политици, хора на изкуството и други.

Думите са перифраза на авторката, която представи новата си документална творба с помощта на известната радиоводеща Лили Маринкова и актьора Любен Чаталов.

“В тази книга няма нищо измислено - пише тя. - Главните прокурори в нея са такива, каквито ги видях и чух в практиката си на журналист. Представям ги - първо така, както самите те със свои думи описват себе си, а после така, както изглеждат”.

Защо е нужно? 

Ани Заркова отговаря: 

„Защото държавните обвинители у нас се избират демократично, след което разполагат с нашите съдби. По закон, наистина. Но много пъти съм виждала от мястото на събитието, че никой не може да спаси закона от неговите изпълнители.”

Главният прокурор Иван Гешев уважи представянето на книгата с поздравителен адрес, в който се казва: „ Убеден съм, уважаема госпожо Заркова, че вашият труд ще представлява интерес както за хората, живели в годините на прехода, така и за младите читатели, израсли сред динамиката на описаните от вас събития и свързаните с тях обществени лични емоции.”

По-надолу ви представяме в откъси от книгата НЯКОИ ЗНАКОВИ ДУМИ НА ГЛАВНИТЕ ПРОКУРОРИ Татарчев, Филчев, Велчев, Цацаров и Гешев - така, както Ани Заркова ги е чула и записала през годините.

Иван Татарчев: 

Бях каменоделец, мразя комунизма от дете

Аз съм първият демократично избран главен прокурор на България. Може би това е и по наследство. Моят дядо по майчина линия е бил също главен прокурор в началото на XX век. Той се казва Иван Крафт и е бесарабски българин. Преди това е бил съдия. И е съдил на смърт убийците на Алеко Константинов.

Майка ми беше светица. Като млада, мама живееше скромно и в примирение, на богатство не се е радвала нито час или ден. Радостта й беше да помага на бедните. Затова аз давам доста пари на просяци.

Много ми е тъжно и когато зърна млади хора да ровят в кофите за боклук. Мама ме научи да обичам и животните. Помня от дете, че в нашия дом винаги е имало по две-три котки. Трябва да си много свестен и свят човек, за да направиш животните част от семейството си и да се грижиш за тях както за децата си, независимо беден ли си, или богат.

Семейството ми никога не е било богато. Докато следвах право, беше доста изпаднало материално. И преди 9 септември не беше от много богатите, но след това беше съвсем зле. Затова се принудих да стана общ работник и хем ходех на лекции, хем работех. Когато отивах на лекции винаги казваха: “Гадовете са между нас”. Това бяха комунисти, функционери на бившата БРП.

Аз се дипломирах, подадох молба за работа на много места, но навсякъде ме отхвърляха като неблагонадежден. Така станах каменоделец. Работих 5 години в центъра на София. Да, същият център, който бяха разрушили нашите “братя” американци по време на бомбардировките. Аз съм един от строителите на тогавашния партиен дом, днешния хотел “Шератон” и ЦУМ. И съм дялал камъни, и съм попълвал зидария. Затова съм имал и имам приятели от всички среди.

Мразя комунизма от дете.

Като главен прокурор не съм подчинен на никого. Безпартиен съм, независим съм и не съм обвързан с никаква политическа групировка. Моята цел е една - да преследвам закононарушителите, без значение дали са червени, или сини. Не принадлежа към никоя партия. Главният прокурор не е и не може да бъде политическа фигура. Никой обаче не може да му попречи да има своите убеждения.

Никола Филчев: 

Баща ми не заключваше вратата ни

Роден съм във Варна - далечен наследник на революционера Георги Раковски. Дядо ми Кольо воюва в Първата световна война и за участие в боевете при Дойран като картечар е награден с орден “За храброст”. Но отказва да приеме ордена от Фердинанд - не излиза пред строя поради прогресивните си убеждения. Той има две смъртни присъди за антифашистка дейност - първата за участие във Войнишкото въстание и втората присъда - за участие в Септемврийското въстание. Като миньор в Перник дружи с Георги Димитров и Темелко Ненков - убит от фашистите без присъда. Дядо ми цял живот е работил като миньор. Въпреки че е обикновен работник, той изпраща децата си да учат в града. Майка ми завършва френския колеж във Варна преди 9 септември 1944 година. Тя беше много добра. Баща ми беше юрист. Той не заключваше нощем вратата на дома ни. Беше сигурен, че никой няма да влезе, щом като не сме направили никому нищо лошо.

Имах щастливата възможност през цялото време да се занимавам и с правна теория, и със съдебна практика. 
Всички промени на наказателното ни законодателство - материалното и процесуалното наказателно право в периода от 1989 до 1999 г., са минали през главата ми и ръцете ми. Тогава трябваше да приспособим наказателното право към новата криминологическа реалност, към новите прояви и форми на престъпност в резултат на прехода. Освен това трябваше да хармонизираме нашето право, като го съобразим с правото на Европейския съюз. Най-мащабната реформа на наказателното ни законодателство след 1968 г. е извършена през 1997 година. Тогава бяха направени около 80 изменения и допълнения в Наказателния кодекс и още толкова в Наказателно-процесуалния кодекс.

Укрепихме правото на защита на обвиняемия. Въведохме съкратеното производство за разглеждане на наказателни дела. Установихме съдебен контрол върху задържането под стража. Предвидихме да се използват специални разузнавателни средства - за събиране на доказателства в наказателния процес, както и отговорност за злоупотребата с тях. При това винаги търсехме баланса между правото на защита на обвиняемия и защитата на обществения интерес.

Борис Велчев:

Никога не ми е било лесно да съм внук на дядо си

Роден съм в София на 26 април 1962 г. - казвам го, защото много е писано, че съм бил най-младият главен прокурор и че възрастта има значение, когато човек заема отговорен пост.

Историята е моята слабост, но се разминах с нея в университета и записах право, като баща ми (Владимир Велчев, дипломат от кариерата). Завърших с отличен успех.

Нумизмат съм, с предпочитания към наследството на траките. В годините, когато не бях толкова ангажиран, имах увлечения към риболова, но нямам рекордни постижения.

В биографията ми няма петна, които могат да ме уязвят професионално. Кръстен съм на моя дядо (бележит антифашист, политзатворник, осъден на смърт преди 9 септември 1944 г., а след смяната на режима - виден държавник, втори след Живков в Политбюро на управляващата комунистическа партия). Никога не ми е било лесно да съм внук на Борис Велчев - и преди 10 ноември 1989 г., и след това. Винаги ми се е налагало да се старая два пъти повече от всички други, за да не бъда обвиняван, че дължа едно или друго постижение на дядо си.
 За мен постът на главен прокурор не е политически мотивиран, а професионален връх. Не съм изкушен от политиката. Влязох в БКП навремето и сам напуснах БСП, но не защото съм променил левите си убеждения, а защото през 1996 г. се разпадна организацията, в която членувах.

Винаги и пред всички съм се старал да говоря за право и законност искрено и справедливо. Но не за да се издигам в някаква служебна йерархия, а защото много вярвам в тези неща. През цялата първа година на моя мандат (2006) прокуратурата беше във фокуса на вниманието на медиите и обществото. Защото от нас се очакваше изключително много да накажем в кратки срокове всички престъпници, да се преборим с корупцията, да направим така, че мутрите да влязат в затвора. Прокуратурата допуска и много грешки. 

Ние всъщност сме на страната на добрите. Друг въпрос е, че понякога не ни личи достатъчно.

Сотир Цацаров: 

Не съм всесилен, макар хората да мислят, че съм

Животът за мен не свършва с изтичането на моя мандат. Животът не се изчерпва в един мандат. Най-хубавото в живота не е в един мандат. Моят живот е нещо съвсем различно от този мандат.

В петък вечер главният прокурор пътува за Пловдив, отива при семейството си. А какво се случва там - то не е за никого, то е само за мен. И за семейството ми. Ще мине време и аз ще си отида от тази територия и вие ще интервюирате някой друг. Просто и ясно. Такава е логиката.

В обществото ни има - ако позволите да се изразя така - глад за справедливост. Аз съм с ясното съзнание, че фигурата на главния прокурор събира всички надежди за справедливост. И съм с ясното съзнание, че няма главен прокурор, който да е в състояние с магическа пръчка да изпълни всичко това. Защото пред него има служби, след него има съд, освен това има и закон, който трябва да спазва. Така че не можем да считаме, че всичко ще се разреши с магическа пръчка. Но можем да считаме, че сме длъжни да правим всичко необходимо, за да има някаква справедливост. Вярвайте ми, аз съм със съзнанието, че го правя, колкото мога. Не съм всесилен. Въпреки че много хора мислят, че съм. Но мога да кажа едно - аз съм чист пред съвестта си.

По какво се различава прокуратурата на Цацаров от прокуратурата на Велчев? Няма прокуратура на Велчев или прокуратура на Цацаров. Главните прокурори се сменят, институцията остава.

Слава богу, нямам съзнанието, че всичко започва от мен. Смятам, че продължавам да работя след предшественика си.

Разбира се, на мен ми е ясно, че в страната и в условията, в които живеем днес, всяко действие на прокуратурата се тълкува политически. Ако сме поискали имунитетите на депутати от ДПС, на Сергей Станишев (от БСП) и на Цветан Цветанов (от ГЕРБ), коя партия съм обслужвал?

Иван Гешев:

Чака ме най-тежкият мандат

Иван Гешев поема наследството на Цацаров (който го е поел Велчев, а той от Филчев и Татарчев) церемония в Съдебната палата. Полага клетва в зала “Тържествена”. По наложилата се традиция държи ръката си върху корицата на Конституцията. Предизвиква симпатия, като изпуска шумна въздишка. Знае, че го чака “изключително тежък и труден мандат”, но пък, както казва той, “цената си заслужава - една по-добра и правова държава, която да оставим на децата”.

Изглежда искрен и когато казва:

“Чака ме най-тежкият мандат от всички досегашни от 1989 г. насам. Такава е ситуацията. Стигнали сме предела, когато държавата трябва да отговори на очакванията на българските граждани за повече справедливост.

Цитира Левски: “Не думи трябват, а дела”.

В отбраната публика се споглеждат, когато заявява: “Знаем, че не сме безгрешни и ще успеем само ако защитаваме прокуратурата от атаки, целящи нейната дестабилизация или унищожението й!”.

Мнозина го спрягат за “клонинг” на Цацаров.

Не съм сигурна, че е така.

Науката генетика учи, че всеки човек е това, което е, благодарение на хромозомите, които е наследил - 24 от майка си и 24 от баща си. Всяка хромозома има стотици гени, а понякога - забележете - само един е достатъчен да промени живота на човека.

“Дори да имате триста хиляди милиарда братя и сестри, вие всички ще сте различни!”, казва професор Амрам Шайнфелд, авторът на бестселъра “Вие и наследствеността”.

“Въпреки всичко - упорстват мои колеги от “Труд”, чието мнение ценя - не се съмнявай, че в следващите 7 г. Гешев и Цацаров ще обвиняват и ще раздават справедливост еднакво и заедно, като сиамски близнаци.”

Обзалагам се, че няма да е така.

Предстои да видим как ще е.

(Из книгата “Главните прокурори”)

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Екатерина Петрова

Този уебсайт използва "бисквитки"