Изборът на Тръмп е събитие от исторически характер, което преобърна политическия ландшафт не само на Америка, но и на света
В последните четири години живяхме в свят на американска администрация, доминирана от старите елити и сенилните им проксита
Тази година беше поредната в серия от сложни години. В последно време преживяхме какво ли не. Първо беше пандемията – безпрецедентно и непрогнозируемо събитие, което обърна цялата икономическа и житейска ситуация по света. После дойде войната в Украйна. Варварска агресия от страна на Русия към суверенна съседна държава, която остави всичко друго им е братска. Наскоро бях на събитие на високо ниво на ООН в Копенхаген и си говорих с представителя на Украйна, който тъкмо беше преживял поредните непровокирани бомбардировки над Киев. Той ми каза нещо, от което ми подскочи сърцето. „Най-боли“, казва той, „от предателството. От това, че с тия хора сме братя, а те като Каин наръгаха брат си Авел с нож в сърцето“. Шокиращо разбиране, но фактологично вярно.
На фона на това в последните четири години живяхме в свят на американска администрация, доминирана от старите елити и сенилните им проксита. Америка е лъчът на свободата. Онзи емоционален, политически и икономически мотор за развитието на света. Когато Америка е в криза, тогава всички сме в криза. Когато Рим е бил в криза, целият свят е бил в криза. Това е съдбата на света – когато империята упада, това води до упадък на света. Америка е демокрация, Америка е зона на свобода. Но тя е империя също така, макар и неуправлявана от император. Затова е важно какво се случва там. В последните години администрацията в Белия дом беше демонстрация на слабост и безпътица.
Затова за мен събитието на годината е повторният избор на Доналд Тръмп. Това ревитализира Америка, връща я в съвсем в друга орбита, противоположна на последните четири години. Изборът на Тръмп е събитие от исторически характер, което преобърна политическия ландшафт не само на Америка, но и на света. От една страна беше безпрецедентно събитие самият повторен избор. Такова нещо не се е случвало от столетие и повече, а когато се е случвало преди е било при коренно различни условия. От друга страна този избор беляза Тръмп като историческа фигура дори и в очите на най-големите му опоненти.
Съвсем не е случайно, че целият либерален сектор беше като увехнало мушкато след вота през ноември. Докато първата му победа през 2016 г. беше шок за цял и те я отдаваха на моментна „лудост“ обзела американското общество, то победата му през 2024 г. беше разчетена (с право!) като епохална. Той обърна популярния вот, което републиканците не бяха сънували в последните години. Той обърна класически сини крепости и ги превърна в червени такива. Той превърна колебаещи се щати в твърдо републикански. Цялата онзи забравена общественост на Америка из безбрежните чукари на Апалачите се превърна в мотор на рестарта на Републиканската партия. Затова видяхте още в дните след избора цяла върволица от разкайващи се екс-либерали, които проправиха пъртина към името на Тръмп - Мар-а-Лаго във Флорида. То не беше Зукърбърг, то не беше Трюдо, то не беше Джеф Безос, то не беше Джо Скарбъроу, то не беше чудо. Клетото Мар-а-Лаго не е виждало такова стълпотворение на разкайващи се либерали. Да не говорим за (типичният) тръмп-стил по тотална безпардонност. Умрях от смях като видях как е предложил на Трюдо Канада да стане американски щат, щом иска постоянни дотации от Вашингтон в търговските отношения.
Както доц. д-р Борислав Цеков находчиво писа за „Труд news” наскоро – възстановяването на Парижката Света Богородица също беше един от мащабните символи на тази година. Това е поредният чисто символен знак, че светът излиза от мрака на последните години и се връща към свободата. Свободата, Санчо, е онзи идеал, който събира всички идеали в себе си, първо, и второ, е онази ценност, за която си струва да се живее и да се умре. Мрачната мараня на авторитаризмите, която се стелеше над света от Москва, Техеран и Пекин, вече отива в историята. Светлината, която идва от възстановената катедрала в Париж е знак за това.
Нека обаче не се заблуждаваме. Светът е много по-сложен от една банална битка между доброто и злото. Прочее, битката между тези две начала е изконна, общочовешка, ако щете, но тя се провежда вътре в душата на индивида. Както, умно, беше казал Елин Пелин, всички сме чорба от бели и черни бобчета. У всички ни дреме и доброто, и злото, всички сме способни на геройства и предателства. Това е дълбоко личен, интимен дори, въпрос. Той не сработва на колективно ниво. Няма колективно добри и колективно лоши. Тръмп също не е еднозначно добър, нито еднозначно лош, както го привиждаха либералите доскоро.
Той, като всички хора, е изтъкан от добро и лошо. Но неговата сила е, че той е онзи инструмент, който има всички предпоставки да донесе по-голямо присъствие на свободата. Защото тя е единствената ценност, която, първо, събира всички други ценности в себе си и второ, е от такъв характер, че за нея се струва човек да умре и дори да живее.
Свободата не случайно е от Бога. Аз съм имал глупостта като наивно дете преди много години да бъда агресивен атеист. Казвал съм на всеослушание, че няма как да има Бог, щом той позволява да има убийци, педофили и изнасилвачи. Днес, от дистанция на времето, мога само да обобщя колко съм бил наивистично глуповат. Днес не вярвам в собствените си оценки от преди години, защото осъзнах нещо важно. Бог има избор – или той да каже кое е добро и зло и да определи хората да живеят по неговите канони безусловно, или да насочи хората към разбирането за добро и зло, но да им даде късчето от себе си наречено „право на избор“.
Добро ли е да правиш нещо, защото ти е задължение? Или вече спира да е добро, щом не си го избрал сам? Това е концепцията на свободата. Тя е онзи дълбокочовешки, искрен и дълбок промисъл, който ти осигурява възможността да избереш. Защото само избраното добро е истински добро. И обратно. Вие, ако сте Бог, какво ще направите? Ще задължите хората да са добри винаги и по всяко време или ще им дадете избор? Кое прави доброто истинско? Да си го избереш сам или някой да ти го посочи? Истината е, че доброто по задължение не е добро. Няма как принудата да носи добрина, няма как средствата да оправдават целите.
Светът е шарен, светът е пъстър. Тръмп има историческият шанс да отвори пътя на свободата. Да видим ние в родната политика какви ще ги свършим. Но всичко, което можем да очакваме в земния си път е едно – да можем да избираме, подчертавам, избираме, да сме добри. Идат най-светлите и добри празници. Изберете, като свободни хора, да сте добри. Свободата да направите този избор е най-великата свобода, дадена на човека.
Нека я използваме.