С благовидния аргумент за опазване на здравето и на околната среда се лансират идеи за ограничаване на личната свобода и на частната собственост
Времената се менят, но хората и идеите често остават същите, сменяйки политически етикети и формулировки
Росток е мразовит пристанищен град на Балтийско море, столица на германската провинция Мекленбург. Там на 23 януари 1939 г. елитът на местната нацистка партийна и държавна машина се стича по заскрежения паваж към „Доберанер щрасе“ 21. Предстои публична лекция на професора по право Валтер Халщайн на тема “Велика Германия като правна общност". Мероприятието е официално – в поканите се изисква нацистка униформа или черен костюм. Присъства лично и официалният представител на райхсканцлера Адолф Хитлер в провинцията.
Няколко месеца по-рано нацистка Германия е анексирала Австрия, а след Мюнхенския сговор, подписан с Великобритания и Франция, свастиката вече е хвърлила мъртвешката си сянка и върху Судетската област на Чехословакия. Всъщност, според установения пропаганден новоговор на нацистите зад термина „Велика Германия“ се крие Европа, но германизирана и унифицирана в лоното на нацистката идеология. В лекцията си Халщайн изтъква като непосредствен приоритет на германската държава създаването на единен правен ред в Европа, без който интеграцията на европейските народи към нацистките ценности, ще бъде невъзможна. Основен инструмент за налагането на този ред, според професора, е подчиняването на континента на единен властови център, който ще има монопол върху законодателството и ще въвежда правните стандарти чрез директиви. Застъпва се изрично и за налагането по този начин на нюрнбергското расово законодателство - юридическият гръбнак на Холокоста.
След десетилетно замитане под килима, текстът на тази лекция беше разсекретен като част от архивите на Нюрнбергските военни трибунали, състояли се в американската окупационна зона, и по конкретно от делото срещу фармацевтично-химическия картел IG Farben - зловещият икономически инструмент на нацистка Германия, който освен всичко останало, създава и лагера на смъртта в Аушвиц.
Архивите пазят и вестникарските репортажи от събитието. По онова време Валтер Халщайн не е средностатистически университетски преподавател в провинциален университет. Той е активен нацист с пряко участие в държавната политика на най-високо ниво. Член на влиятелната съсловна организация „Защитници на нацисткото право“, а година по-рано, през 1938 г., е член на двустранната работна група, създадена след посещението на Хитлер при Мусолини в Рим, чиято задача е да формулира основите на бъдещия правен ред в Европа. Става и оберлейтенант във Вермахта, воюва във Франция.
С края на войната Халщайн попада за кратко в американски плен. Но в следвоенна Германия миналото му е изпрано, а следите от неговата дейност през войната - старателно заличени. Става дипломат в правителството на Аденауер. Неговият колега и основен автор на Нюрнбергските расови закони и указанията по тяхното прилагане - Ханс Глобке, е началник на кабинета на Аденауер. Халщайн става пълномощен представител на Германия по плана „Шуман“ за създаване на Европейската общност за въглища и стомана и при съставянето на Римските договори. Страстен привърженик на федерализацията на Европа и идеолог на паневропейското движение. Венецът на кариерата му е назначаването му за първи председател на Комисията на Европейската икономическа общност (дн. Европейска комисия) през 1958 г., която има монопол на законодателството на общността.
През годините Халщайн е в тесни взаимоотношения с ключови фигури от IG Farben. Сред тях е д-р Херман Абс - „банкерът на Третия райх“, който след войната е шеф на Дойче банк цяло десетилетие (1957-1967). През 1971 г. д-р Абс подкрепя активно сина на свой познат индустриалец от нацистката епоха - Клаус Шваб. Подкрепя го в създаването на Световния икономически форум (до 1987 г. Европейски мениджърски форум). Федерализация на Европа и засилване на наднационалната власт в света, контролирана от елита - това е политическата парадигма на форума.
Описвам тази непозната за мнозина фактология не за да се правят произволни изводи за създаването на ЕС - най-важното достижение на Европа за ХХ-я век, а за да се илюстрира релефно, че времената се менят, но хората и идеите често остават същите, сменяйки политически етикети и формулировки. Сърцевината обаче остава същата - установяването на тотален социален контрол от страна на елита. Именно затова е много важно идеите за радикални промени да не бъдат приемани безкритично, а да се търси техния реален идеологически контекст, цели и последствия.
В днешно време политически аналог на интеграционната визия за „Велика Германия“ е глобалистката визия за подчиняване на света на глобално управление, подчинено на глобалния елит.
Самият Шваб е привърженик на т. нар. „капитализъм на заинтересованите страни“ (stakeholder capitalism). В противовес на „капитализма на акционерите“ (shareholder capitalism), който извежда собствеността като приоритет, stakeholder capitalism търси по-добър баланс на интересите на собствениците, клиентите, кредиторите, общността, околната среда. В основата си това е благородна идея за постигане на повече социална справедливост, но изведена до крайност тя се свежда отново до идея за тотален социален контрол от страна на елита.
Пандемията се превърна в повод за яростно настъпление на глобалистите, чийто боен вик нададе именно Световният икономически форум, обявявайки като тема на 50-та си сесия „Големият рестарт“ (или зануляване) - Great Reset. Под това глобалистите разбират радикална промяна на световната политическа и икономическа система. С благовидния аргумент за опазване на здравето и на околната среда, все по-натрапчиво се лансират идеи за съществено ограничаване на личната свобода и на частната собственост.
Всъщност, още през 2016 г. именно тази организация публикува на своя сайт и във фейсбук видеоклип, в който описва света, към който се стреми през 2030 г. В него усмихнат хипстър разказва, че не притежава собственост, кола или къща, и това го прави щастлив, защото всичко което му е нужно взема назаем. Разбира се, в клипа не се казва нищо по въпроса - кой притежава всичко онова, което този „полезен идиот“ на глобалистите наема. А възможните отговори са само два - от онзи 1 процент глобален елит или от държавата. И в двата случая това означава край на Свободата на личността, каквато я познаваме.
Не слушайте пропагандата на глобалистките медии, в които анонимни „факт-чекъри“ с неясен образователен статус и още по-съмнителна компетентност, обявяват критиката към „Голямия рестарт“ за „конспиративна теория“. Нацистите също са обвинявали всеки, който поставя под съмнение тяхната идеология в „конспирация срещу Райха“. Но фактите все повече излизат на повърхността - глобалистите лансират политики за социален рейтинг и проследяване на хората по подобие на тоталитарен Китай. Подготвят мащабно социално инженерство, което да ликвидира традиционната икономика. Това са опасни идеи, които подготвят диктатура на глобалния елит.