Мегазвездата на балканската музика Горан Брегович, заедно с легендарния си оркестър, тази вечер ще гостува в Пловдив, където ще събере най-големите си хитове в специален концерт, озаглавен The Best of Goran Bregovic. Само преди дни мястото на събитието беше сменено - Ботев (Пловдив) премести концерта, който трябваше да е на стадион „Христо Ботев“ в двора на Международния панаир в Пловдив. Ръководството на „канарчетата“ взе решение да запази новото тревно покритие на „Колежа“, което беше подменено от началото на сезона.
Царят на балканските ритми е в топ форма на 74 и е все така обичан и от българската публика. Концертът му се очаква с голям интерес - билетите бяха продадени за дни, а сега важат за новата локация без допълнителна презаверка.
Легендарният сърбин, който неведнъж е пълнил зали у нас с концертите си, щеше да е първият изпълнител, който да пее на обновения стадион в града под тепетата, преди мястото да бъде сменено. Композитор, китарист и певец с международна слава - той е може би най-разпознаваемият музикант от региона.
Горан катери върхове на териториите на рока, фолк рока и филмовата музика. Дългата му кариера преминава през жанрове и стилове, абсорбира традиционни влияния, интерпретира познати мотиви и ги представя в нова и вълнуваща светлина. Неговите емблематични хитове като „Mesecina“, „Kalashnikov“ и „Beauty Sonata“, са познати и обичани от фенове по целия свят. Досега Брегович е продал над 20 милиона записа и е композирал музиката за повече от 60 филма.
При едно от последните си гостувания в България преди две години, Брегович определя „тайната“ на своя успех така: „ Първо, трябва да живееш в традицията си. Това е много важно. Ако музиката ти няма връзка с традициите ти, нещата стават сложни. Има примери за добри книги, написани на чужди езици, но тъй като музиката идва от много по-дълбоко място в сравнение с езика, музикантът не може да изневери на корените си“. Затова без съмнение публиката в Пловдив я очаква традиционното – един зрелищен концерт, който се превръща в истински балкански, див купон.
Независимо дали свири рок с “Биело дугме” или фолклорни и цигански епоси със своя Оркестър за сватби и погребения, Брегович виртуозно предава посланието на музиката си. А то е послание за празнуване на човешката природа такава, каквато е. Малко артисти са способни да създадат толкова качествена купонджийска атмосфера по време концерт.
Горан Бергович е роден в Сараево на 22 март 1950 г. Родителите му се разделят, когато е на десет години, и той остава с майка си, а по-малкият му брат отива да живее с баща им в Ливно. Първоначално Горан Брегович учи цигулка в музикално училище, откъдето е изключен във втори клас заради “липса на талант”. Завършва обикновено начално школо, като единственото музикалното образование, което получава през годините, е от приятели, Майка му му разрешава да носи дълга коса, в замяна на това Горан да се запише да учи в автомобилен техникум, а не в художествена гимназия.
За краткия си престой в техникума той основава първата си рок-група, “Изохипзе”, преди да го изгонят за повреждане на имущество, след катастрофа с училищния “Мерцедес”. В редовната гимназия, в която се прехвърля, Брега се запознава с членове на групата “Бестие”, които го вземат за бас-китарист. С навършването на 16-годишна възраст се изнася от дома на майка си и започва да се издържа като уличен музикант, строител, продавач на вестници и т. н.
Именно по време на концерт на “Бестие”, станали особено популярни с поведението на басиста си по време на изяви на живо, през 1969 г., съдбата среща Горан Брегович с Желко Бебек, по това време фронтмен на групата за кавъри “Кодекси”. Брега е взет за член на групата, а година по-късно е направена реорганизация, с която той изоставя баса и поема водещата китара. След напускането на Бебек през 1971 г., “Кодекси” в леко променен състав стават “Ютро”, все още с Горан Брегович за основен китарист. Три години по-късно Бебек се връща и е основана “Бело Дугме”, която в периода 1974-1989 г. е най-фундаменталната рок-група на сцената в бивша Югославия. Всеки един от деветте албума на “Бяло Копче” е хит, а музиката им е вдъхновение за стотици хиляди отвъд границите на страната, но все така затиснати зад Желязната завеса.
Той направи много за рок музиката
„Учи ме, майко, карай ме“ е една от емблемите на „Леп и сол“. Наистина звучи много мощно с голяма енергия. Това им е допаднало и на Емир Кустурица, и на Брегович, когато правят „Аризонска мечта“. Брегович е взел мотиви от песента. Когато бях на премиерата в Скопие, силно се възмутих. После се срещнах с него и дълго дискутирахме - не стигнахме до съд. Но след този дълъг разговор той ми каза „Окей, ще делим авторството“. Това си беше морална победа. Ние сме приятели с него и не искам нищо лошо да говоря за него. Това е човек, който направи много за рок музиката и затова много го уважавам.
Влатко Стефановски, китарист, създател на „Леп и сол“
За него животът е купон
Никога няма да забравя времето, което прекарах с Горан, Емир и Иги Поп, докато снимахме “Аризонска мечта”. Беше изключително преживяване, доминирано от творческа свобода, креативен кураж, импровизации, търсене на артистична истина. Брегович създава прекрасна музика, той е майстор на китарата, пише текстове и мелодии. И обича да се забавлява. Той е от хората, за които животът наистина е купон. За Иги - също. Това ми допадна страшно много. Горан наистина е голяма работа.
Джони Деп, актьор
Усеща пулса на публиката
С Горан Брегович имаме прекрасно приятелство и партньорство, което се разви през годините. Той носи в себе си усещане и познание за истинския рок, усеща пулса на музиката и на публиката. Затова и концертите му са толкова успешни, независимо дали свири на стадион, в изискана елегантна зала за класическа музика или в потна и пиянска кръчма. Смятам, че това, което направихме заедно по музиката на изключителния филм “Аризонска мечта”, е нещо специално. Винаги е удоволствие да работя с него.
Иги Поп, музикант
В кино историята с Емир Кустурица
В края на 80-те години на миналия век Брегович започва да пише филмова музика. Периодът е белязан от славната му работа с режисьора Емир Кустурица. Двамата работят по три шедьовъра - “Циганско време”, “Аризонска мечта” и “Ъндърграунд”, но отношенията им се развалят, а пътищата - разделят. Брегович продължава да пише филмова музика и да изнася концерти по целия свят. Живее на много места, но винаги се връща на мястото, което вдъхновява творческото му сърце - Балканите.