Подмяната на концепцията юридически лица да могат да отправят искове за понесени от тях неимуществени вреди се извършва чрез ловък маньовър
На 10 юли 2024 г. стартира съвместна процедура на съдиите от Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) по тълкуване на възникналата през последните 10 години противоречива съдебна практика относно това дали юридическите лица (ЮЛ) могат да търсят по съдебен ред обезщетение за причинени им неимуществени вреди от свободно изказани становища по техен адрес. Ще рече, дали ЮЛ, изпитвайки неприятните емоции, присъщи на гражданите, биха могли да се засегнат и следва да бъдат компенсирани за нанесените им репутационни щети от публично изразени мнения.
Става въпрос за възможност в полза на колосален брой потенциално „обидени“лица (над 500 000) в цялата им разновидност: всички търговски дружества, кооперации, фондации, сдружения с нестопанска цел, администрацията на Министерски съвет, министерствата, държавните агенции, администрациите на държавните комисии, изпълнителните агенции, независими надзорни органи, областните администрации, общините, всички съдилища, прокуратурата в България. Опасността от признаването на подобна възможност е реална и застрашава устоите на българската демокрация в няколко аспекта.
Първо, би се нарушил принципът на правовата държава.
Подмяната на концепцията ЮЛ да могат да отправят искове за понесени от тях неимуществени вреди се извършва чрез ловък маньовър. Под претекст, че се тълкува противоречива съдебна практика, в действителност се създава изцяло нова правна норма. Но не от Народното събрание, а от съдебната власт. Не е редно органи на съдебната власт да изземват функциите на парламента в този конкретен случай, защото така ВКС и ВАС биха погазили принципа за разделение на властите. Не е обществено оправдано решения от подобно сериозно естество, които засягат всички български граждани, да се вземат без участието на тези граждани и без публични дискусии.
Второ, трябва да осъзнаем неблагоприятните последици от подобна инициатива. Такава кардинална промяна би унищожила за няколко месеца българската демократична държава. Представете си как споделяте в социалните медии или пред репортер, че сте недоволни от административна услуга на министерство, от дейността по сметосъбиране на общината, от качествата на перилeн препарат или обслужването в ресторант. Преди да сте се усетили срещу вас, гражданина, срещу интервюиралия ви журналист или неговата медия ще бъде заведен иск от обиденото ЮЛ и ще бъдете осъдени да заплатите обезщетение за отправената критика. Какво ще се е случило? Свободата на словото ще бъде простреляна от упор за сметка на изопачената представа за нечий корпоративен или публично-властнически имидж. Поради това, че независимостта на медиите ще бъде потъпкана както никога досега, образователната специалност „Журналистика“ ще следва да отпадне от програмите на висшите училища, а журналистическата професия ще трябва да изчезне от класификатора на длъжностите, защото няма да има желаещи да я упражняват. На практика в България ще се обезсмисли наличието на медии, които да коментират, анализират или разследват дейността на което и да е ЮЛ. Икономически медиите ще фалират за отрицателно време. Ще настане някакъв публичен комуникационен Армагедон.
Трето, правораздаването ще се превърне в своеобразна злоупотреба с права. Едва ли можем да си представим броя на исковете и размера на финансовите претенции, които ще залеят съдилищата. Добре би било да осъзнаем що за правосъдна система ще е тази, която ще трябва да се справи с подобно предизвикателство. По мое мнение тя ще бъде изтощена и изтерзана за има-няма шест месеца.
Макар България вече 17 години да е пълноправен член на Европейския съюз (ЕС), все още някои юристи не са излезли от сюжета на Добри-Войниковата „Кривораз-браната цивилизация“ и повтарят до втръсване мантрата, че в ЕС е така, затова и ние трябва чрез съдебната практика, а не по законодателен път, да възприемаме най-иновативните тенденции в развитието на правото. Точно обратното е вярно. Страната ни ще трябва да ограничи възможностите за цензуриране на медиите и журналистите, включително и чрез неоправдано завеждане на дела срещу тях. Това го изискват Актът за свободата на медиите и Директивата против злоупотребата с делата-шамари.
Тъй като вярвам безрезервно в разума и справедливостта на българските съдии, разчитам, че те ще стопират победоносния марш на водените от комерсиални подбуди консултанти, които в очакване на високи хонорари и проспериращи бизнес-практики, привеждат най-невероятни доводи в полза на тезата, че ЮЛ следва да получават обезщетения за причинени им неимуществени вреди. Искрено се надявам, че по този казус членовете на ВКС и ВАС ще изгонят търговците от храма на Темида.
*Авторът е магистър по право на Софийския университет “Св. Климент Охридски” от 1996 г. От 2004 г. е доктор по право, а от 2016 г. - “доктор на науките”. Юрисконсулт и административен директор на Българската национална телевизия (1997 - 2003 г.). Професор по административно право и административен процес в департамент “Право” на Нов български университет от 1 февруари 2017 г.