Граждани и избиратели

Български граждани са общо 8,26 млн. души, от които у нас 6,52 млн. и зад граница 1,73 млн.

Български избиратели са общо 6,60 млн. души, от които у нас 5,28 млн. и в чужбина - 1,32 млн.

В Народното събрание предстоят нови бурни дискусии по Изборния кодекс и в частност около създаването на прословутия район „Чужбина“. Този район няма никакво електорално значение, освен дето нашите сънародници в чужбина ще могат да се забавляват с поставяне на преференции за кандидати, които нито са виждали, нито са чували. 

Но независимо от нулевото електорално значение на район „Чужбина“, ако все такъв район има, то той би трябвало да се конструира по справедлив и открит начин и въз основа на общите принципи. Условие за това е поне да знаем как са разпределени българските граждани и българските избиратели у нас и в чужбина.

Същевременно от дебатите в НС стана ясно, че народните представители не знаят колко общо са българските граждани и българските избиратели и колко от тях са в страната и колко - в чужбина. Така че целта на тази статия е дидактична и има за цел да подобри на информираността на българското общество по важни електорални въпроси.

Български гражданин е физическо лице с българско гражданство и съответно с издаден единен граждански номер, или ЕГН. ЕГН е една от най-важните лични данни и затова периодично из мрежата се предлага за продажба информация за ЕГН на българските граждани. Според закона, ЕГН е уникален номер, чрез който физическите лица се определят еднозначно. Така всеки български гражданин има точно един ЕГН и всеки издаден ЕГН отговаря точно на един български гражданин. Този гражданин може да се намира или у нас, или в чужбина. Може даже да е роден в чужбина и никога да не е стъпвал на територията на България.

Всеки български гражданин, освен точно един ЕГН, има и точно един постоянен адрес на територията на Република България. Български гражданин може да има и друго гражданство. Има български граждани с повече от едно гражданство, например три. Човек с българско етническо самосъзнание може да е, но може и да не е български гражданин.

Броят на българските граждани към даден момент, както и броят на българските избиратели към даден момент, са две точни числа, известни от Регистъра на населението. Първото число е сумарният брой на българските граждани у нас и в чужбина към даден момент, за които няма данни, че са починали. Този брой съвпада с броя на постоянните адреси в базите данни на ГРАО. Към дата 15.11.2022 г. този брой е точно 8 256 553. Други български граждани, извън тези 8 милиона и нещо, НЯМА.

Второто точно число е сумарният брой на българските граждани над 18 години у нас и в чужбина към даден момент, за които няма сведения да са починали, да са поставени под запрещение, или да изтърпяват наказание лишаване от свобода. Това число е равно на броя на имената в избирателните списъци според ЦИК, а всъщност според ГРАО. Към 30.09.2022 този брой 6 602 990. А пък според последното преброяване, българските граждани на територията на страната са 6 521 789, което е 79% от всички български граждани. В частност, българите в България сме по-малко от всички български избиратели. Тъжно, но факт.

Да пресметнем броя на българските граждани и на българските избиратели в чужбина. Броят на българските граждани в чужбина е равен на 1 734 767, или малко над 1,7 милиона. Или, ако искате, доста под 2 милиона. Така всички приказки за някакви многомилионни български общности в чужбина, се оказват точно това - приказки от шипковия храст. Както се вижда, за да получим този брой не беше нужно да питаме Външно министерство, а Гугъл, както е модно напоследък. Ако все пак си направите труда да питате Външно, и ако те въобще ви отговорят, ще получите някаква разбивка на българите по държави, която вероятно е грешна. И за да не ме разберете грешно, ще повторя. Хората с българско самосъзнание в чужбина може и да са много (аз лично не знам колко са), но българите с ЕГН там са 1,7 милиона. Забравете другите числа, грешни са.

Остава да сметнем избирателите поотделно у нас и в чужбина, защото НСИ не е публикувал още съответните данни. И нека сметките започнат сега! У нас традиционно избирателите са 80% от всички граждани. Така е и в Европа. Това прави 5 282 000 избиратели на територията на България. И колко остават в чужбина? Ами остават 1 320 990 избиратели, което е 20% от българските граждани зад граница.

Да обобщим горните числа както следва. Български граждани са общо 8,26 милиона, от които у нас 6,52 и зад граница 1,73 милиона. Български избиратели общо 6,60 милиона, от които у нас 5,28 милиона и в чужбина 1,32 милиона. Това са числата, други няма.

И накрая, колко мандати да дадем на район „Чужбина“? Досега принципът беше броят на мандатите в даден избирателен район да е пропорционален на населението. Ако приложим този принцип, на район „Чужбина“ ще трябва да дадем 50 мандата! Е, толкова няма да му дадем. И що така, като това няма никакво електорално значение? Моята хипотеза е, че ако на депутатите изобщо им се откъснат някакви мандати от сърцето за район „Чужбина“, то те ще бъдат 6. Или максимум 8. И българите в чужбина ще могат да гласуват с преференции за хора, които вероятно не познават.

И понеже тази статия е обучителна, ще припомня какво донесе до сега гласуването в чужбина от 1991 г. досега. Донесе сумарно 36 мандата от общо 3120 за 13 избора. Едва ли някой ще се изненада като разбере, че 26 от тях са за ДПС. Изненада обаче беше ИТН с общо 7 мандата от гласуването в чужбина. ДБ също изкяри леко с 2 мандата. „Възраждане“ спечелиха 1.

TRUD_VERSION_AMP:1//
Публикувано от Проф. Михаил Константинов

Този уебсайт използва "бисквитки"