В Листата на световното наследство е включен древният римски път Виа Апия
Трасето на древния път преминавало през повече от 70 селища
Тези дни от индийската столица Делхи дойде интересна новина. На сесията на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО на 28 юли е взето важно решение. В Листата на световното наследство е включен древният римски път Виа Апия. Така обектите от Италия, намиращи се в престижния списък, са вече 60 и това прави страната абсолютен световен шампион.
Мнозина обаче ще се запитат – какво толкова има в един път, че да намери място в Листата на световното наследство. Виа Апия е построен в 312 г. пр. Хр. още в епохата на Римската република и носи името на човека, който замисля това грандиозно начинание - Апий Клавдий Цек. Идеята му е пътят да свързва Вечния град с южните части на все по-разширяващата се държава. Първоначално дължината на Виа Апия е била 132 мили и стигала до Капуа, а от 244 пр. Хр. вече водела до важното пристанище на Средиземно море Брундизий (Бриндизи). Трасето на древния път преминавало през повече от 70 селища, 15 парка, 12 града и четири области. Вече в императорския период Виа Апия добива значението на истинска магистрала, водеща от столицата през морето до най-далечните римски провинции в Гърция, Египет и Мала Азия.
Виа Апия е изпълнена с добре обработени каменни блокове по всички правила на строителното изкуство. На всяка римска миля от пътя имало стълб, обозначавал разстоянието и надпис за това кой император е управлявал по това време. Места за почивка, отговарящи на днешните паркинги по магистралите, е имало на всеки 19 мили. Един от най-драматичните епизоди от дългата история на пътя е 71 г. пр. Хр., когато край него от столицата до Капуа са разпънати на кръст 6000 от воините на разбитата армия на въстаналия срещу Рим гладиатор Спартак.
Миналото на Виа Апия далеч не е само кръв и войни. Участъкът непосредствено преди Рим днес е голям парк, по който е прекрасно да се разхождаш. Там са живели такива личности като Джина Лоломбриджида и Франко Дзефирели, а много днешни граждани на Рим и гости на града търсят на това място прекрасното съчетание на история и красива природа. Самият аз съм ходил там под сенките на римските пинии с цел да видя нови археологически забележителности. А такива по Виа Апия не липсват, защото в Древен Рим съществувала стара традиция благородните хора да бъдат погребвани покрай пътищата. Така всеки пътник можел да научи имената и делата им и след тяхната кончина. Това е ставало във величествени каменни мавзолеи, много от които са съхранени до днес.
Разказвам тези сведения за Виа Апия не само заради новината от Делхи. А защото се оказва, че у нас също има подобни уникални забележителности. Каква бе нашата изненада, когато при археологическите кампании в Южния квартал на Перперикон през 2020-2021 г. попаднахме на главния римски път, водел към главната порта на града през първите векове на новата ера. Той е широк около 4 м и е изпълнен с добре подредени дребни камъни. А край него бяха разкрити останките от десетки монументални сгради, строени по същото време. Повечето от тях са с план на окръжност с приблизително еднакъв диаметър от 7-8 м и са градени от отлично оформени каменни блокове. Някои са оформени особено представително с портици и колонади. За съжаление всички сгради са ограбени и разрушени още в древността и намиралите се в тях саркофази тогава са унищожени.
Преди всичко бяхме впечатлени от кръглия архитектурен вид на постройките, които представляват ротонди. Това винаги са изящни сгради, проектирани особено добре в периода на Римската империя. Може би най-известна е прочутият Пантеон в Рим – храм на всички езически божества. Но в случаите от Перперикон става дума за мавзолеи-ротонди – един тип, който е използван във римската гробнична архитектура. Известно е, че в класически Рим свещените и погребални сгради с централен план представляват продължение на архаичните култури и традиции, свързвани с насипаните с пръст могили на етруските, а оттам - с микенските толоси.
И именно тук ние достигнахме до паралелите с Виа Апия и други основни пътища в Рим и други важни градове на огромната империя. Вече споменах за древната традиция гробниците на богатите римски граждани да бъдат разполагани непосредствено извън селищата край главните пътища, тръгващи от него – Виа Апия, Виа Тибуртина, Виа Пренестина и др. Те са с различен вид, но много от тях са именно ротонди – сгради с план на окръжност с диаметър от 7-8 до 15-20 м. Именно там се срещат най-добрите аналогии на новооткритите постройки от скалния град Перперикон. Сред тези примери могат да се споменат намиращите се на Виа Апия Касал Ротондо, Берета дел Прете и прочутият Мавзолей на Сесилия Метела, както и този на Марк Плауций Лукан на Виа Тибуртина. Към този списък трябва да се прибави откритият преди няколко години от археолозите римски мавзолей в Испания по пътя Кордоба-Хиспалис, представляващ ротонда с диаметър 10 м. Учените са на мнение, че той е създаден под силни италийски влияния, идващи директно от Вечния град.
С приемането на християнството в началото на IV в. мавзолеи на известни личности с форма на ротонди продължават да се строят. Такива са гробният мавзолей на майката на император Константин Велики, Елена; мавзолея на император Галерий в Солун; известната ротонда „Св. Георги“, някои сгради в Южна Франция, превърнати по-късно в християнски храмове. Близък паралел на кръглите сграда от Перперикон е и мавзолеят на готският крал Теодорих Велики в Равена, издигнат през 520 г.
Добра аналогия са още няколко погребални ротонди от периода на прехода от езичество към християнство в Римската империя. Те са оформени величествено с вход с портици и колонади, както някои от новооткритите сгради на Перперикон. Такива са, например, мавзолеят на Ромул, син на Максенций, от началото на IV в. и т. нар. Тор де Чиави на Виа Пренестина също във Вечния град. Такъв е и мавзолеят на последния император на Западната Римска империя Хонорий от първите десетилетия на V в.
Сходството с тези примери предполага, че такова е било и предназначението на откритите сгради с кръгъл план в Южния квартал на Перперикон. На този етап от изследванията ги датираме най-общо в римския и късноантичния период – III-VI в. Поради интензивното по-късно строителство в Южния квартал саркофазите не са запазени никъде. Край кръглите сгради обаче се наблюдават някои отделни добре оформени скални гробове с ориентация изток-запад и север-юг. Макар да не се намират в ротондите, очевидно в тях също са били погребани видни личности.
Не може да има никакво съмнение, че в тази зона са били полагани тленните останки на най-знатните хора в древния град. И в това няма нищо чудно, защото тя се намира непосредствено от запад на главния път, излизал от Южната порта на крепостта и водел към главната магистрала Via Egnatia, свързвала двата центъра на империята – Рим и Константинопол. Съвсем не е случайно, че също край този път през V-VI в. е построена и най-голямата раннохристиянска църква в Родопите – огромна трикорабна базилика с дължина близо 40 м, която бе разкрита от археолозите през 2016 г.