Как Христо Иванов даде на три млади адвокатки, работещи за соросоидна фондация, да анализират ЗСВ
В началото на юли цялата мрежа от “грантово” зависими неправителствени организации се впуснаха вкупом да бранят чуждото финансиране на компрометираната върхушка на Съюза на съдиите в България.
Едно от въпросните НПО-та е фондация “Български адвокати за правата на човека”, ръководена от неизвестната адвокатка Йорданка Бекирска, но с далеч по-известни членове на Управителния съвет, като адвокат Ина Лулчева и доскорошния съдия на България пред Европейския съд за правата на човека Здравка Калайджиева, както и един от пионерите на грантаджийството у нас – адв. Александър Кашъмов.
През годините самата фондация е бенефициент по различни програми, като сред донорите й са Фондация “Америка за България”, “Отворено общество” на мизантропа Джордж Сорос, Норвежкият финансов механизъм.
И понеже, с голяма доза вероятност, депутатите все пак ще преразгледат първоначалния си замисъл да преустановят всякакво финансиране, извън членския внос, на съсловни магистратски организации и ще допуснат те да изпълняват европейски проекти, ето един пример от недалечното минало, разкриващ – кой, как и срещу какво е предоставил европари на частната фондация “Български адвокати за правата на човека”.
Април 2015 г., докато тогавашният министър на правосъдието Христо Иванов лансира “хибридната” си съдебна реформа, Дирекция “Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд за правата на човека” в Министерството на правосъдието решава, че е необходимо изготвянето на “Анализ на функционирането на административния механизъм за обезщетяване по глава Трета “А” от Закона за съдебната власт”.
Обявена е обществена поръчка, като прогнозната сума, срещу която трябва да бъде изготвен анализът, е 48 896 лева, без ДДС. Финансирането е по Програма № 14 на Норвежкия финансов механизъм. Посоченият критерий за избор на изпълнител е предложена “най-ниска цена”. Документи подават двама кандидати - фондация “Български адвокати за правата на човека” (БАПЧ) предлага да извърши работата за 45 555 лв., т.е. малко под максимално допустимата цена, и “Обединение за правни анализи”, чиято оферта е далеч по-изгодна – едва 17 900 лв.
Тричленна комисия от служители на Министерството на правосъдието намира начин и отстранява “Обединение за правни анализи”, защото не могли да докажат, че са изпълнявали идентична с предмета на поръчката дейност. Така БАПЧ остава единствен кандидат и печели обществената поръчка, независимо, че конкурентната оферта е с над два пъти по-ниска предложена цена. Срещу общо 54 660 лв. с ДДС, частната фондация се наема да изготви анализ и да организира “обществено обсъждане” на резултатите.
Договорът е подписан на 4-ти юни 2015 г., като от него става ясно, че работата по изпълнението на проекта трябва да приключи не по-късно от 20 август 2015 г., т.е. за два месеца и половина анализиране на действието на една глава от съдебния закон всяка от трите адвокатки, които са членовете на екипа по проекта, е получила по 16 180 лв. Всъщност не съвсем, защото адвокатките Йорданка Бекирска, София Разбойникова и Даниела Екимова-Спирова успяват да приключат проекта с почти тримесечно закъснение - вместо на 20 август, окончателната работа по анализа приключва на 15 ноември 2015 г.
Въпреки неспазването на сроковете, Министерството на правосъдието, в лицето на тогавашния главен секретар на ведомството Ивелина Николова, назначена от Христо Иванов, изплаща пълната сума на частната фондация. Според договора, при забава от повече от десет дни, а в случая става въпрос за 85 дни, частната фондация дължи неустойка в размер на 30% от стойността на проекта. Освен ако възложителят “пропусне” да си защити интереса, както се и случва.
Макар упорито да се отрича, че всевъзможните грантове и финансирането от чужди държави служат за прикритие за създаването и издръжката на мрежа от скъпо платени лобисти, в ситуации като настоящата, когато българските депутати са подложени на явен и задкулисен натиск да се откажат от поправките в ЗСВ, съмненията се превръщат в ноторно известни факти. Оказва се, че договор 93-00-300/04.06.2015 г. на МП онагледява – как през (полу)фиктивни дейности се осигурява финансиране, стига да има кой да го осигурява и да не упражнява стриктен контрол. Какво се случва, ако дори парите за публичност и информация бъдат разходвани за (полу)фиктивно събитие.
Характерно за проектите, които се финансират с европейски пари – било от оперативните програми или от Финансовия механизъм на Европейското икономическо партньорство (както се нарича т.нар. Норвежка програма), е задължението отчитането на извършената дейност да става публично. За целта, по конкретния договор между МП и триото адвокатки от БАПЧ са предвидени 6 120 лв. С тях е организирано “обществено обсъждане” на изводите от Анализа на глава Трета “А” от ЗСВ.
В офертата, с която печелят обществената поръчка от фондация “Български адвокати за правата на човека” уверяват, че на събитието ще присъстват до 40 представители на съдебната, законодателна и изпълнителната власт, както и представители на посолствата на държавите-донори. Макар и трудно, информация за провеждането на събитието или по-точно - няколко не много качествени снимки, могат да се открият единствено на фейсбук-страницата на частната фондация.
От фотосите се разбира, че на общественото обсъждане присъстват не повече от двайсетина души, като по-голямата част са представители на БАПЧ и служители на правосъдното министерство. Не се забелязва присъствието на парламентаристи, нито на представители на съдебната власт, няма и медии. Събитието се е провело в столичния Гранд-хотел “София” и е струвало на европейските данъкоплатци по 306 лв. на всеки присъстващ.
Не по-малко важен е въпросът: защо Министерството на правосъдието избира именно три млади адвокатки, които нямат опит в администрацията, нито в законодателната власт, не са били магистрати, не са представители и на академичните среди. Отговорът може да се открие в биографиите им. Адвокат Йорданка Бекирска се занимава основно с усвояването на средства от всевъзможни донори на фондация “Български адвокати за правата на човека”, чийто изпълнителен директор е.
В презентацията си към проекта, осигурен й в мандата на провалилия се правосъден министър Христо Иванов, Бекирска посочва, че се занимава с “лобиране за законодателни промени”, макар в България да няма Закон за лобизма. Сред малцината клиенти на пловдивската адвокатка се оказва и австралийският убиец Джок Пол Фрийман, когото преди две години от Българския хелзинкски комитет искаха да награждават като “Човек на годината”. Оказва се, че Бекирска е един от българските правозащитници, които са се специализирали и в друга “просветителска” дейност. С финансовата подкрепа на чужди държави, Бекирска е борец за легализиране на хомосексуалните бракове.
Почти цялата професионална кариера на ръководителя на Анализа на глава Трета “А” от ЗСВ – адвокат София Разбойникова, също се оказва свързан с БАПЧ. И тя работи по всевъзможни проекти в областта на правораздаването, финансирани от “Отворено общество”, холандската държава и нещо важно – има опит в “подготовка, оценка и отчитане на проекти на НПО”, т.е. професия “гражданин”.
Третият член на екипа, с който БАПЧ печелят обществената поръчка, е адвокат Даниела Екимова-Спирова. Тя също е специалист по изпълнение на проекти, финансирани с пари на Сорос, както и по водене на “стратегически” дела пред български и международни съдилища, т.е. дела от типа – признаване на еднополовите бракове, легализиране употребата на леки наркотици, а в близко бъдеще – вероятно и по дела за принуждаването на българската държава да уважи правото на избор на онези неолиберали, които биха искали в личните им карти да ги изписват като “безполови” или от “третия” пол.
Наред с изследователска, правозащитна, законодателна и лобистка дейност, Фондация “Български адвокати за правата на човека”, както стана ясно още в началото, не намира за неуместно да изразява позиции и политически въпроси. Типично за соросоидните организация у нас, и въпросната не е пропуснала да се изяви като доносник срещу собствената си държава.
В средата на януари 2016 г., когато по традиция е един от периодите в годината, когато грантаджиите са хипер-активни заради обявяването на годишния Мониторингов доклад на Европейската комисия за България, БАПЧ излиза с декларация, в която призовава Брюксел да стартира най-тежката процедура, която да доведе до суспендиране на правото на глас на държавата-член на ЕС, т.е. да лиши страната ни от право на мнение по политиките на общността. Тогава, от частната фондация отправят това искане в подкрепа на отворено писмо на компрометирания и олигархично зависим Съюз на съдиите в България пак до Европейската комисия, с което се изразява недоволство от липсата на конкретен натиск на еврочиновниците над българските власти за прокарване на реформата, която задкулисието се опитваше да пробута. Разбира се, никой в Брюксел не бе взел насериозно лобистките вопли на ССБ и БАПЧ, но общите им действия са пореден пример за пълната зависимост, в която адвокатски кръгове са поставили част от съдиите у нас. Със и без грантовете им.
Саботажът на работата на легитимно избраните и напълно законово функциониращи институции, отдавна се е превърнал в бизнес за неправителствения сектор. А за да се реализират всичките им задкулисни планове, е нужно финансиране. Точно заради това се оказва, че “грантовете са им скъпи” и заради това ще ги пазят, дори с цената на планирания за сряда пореден “марш на безсрамниците”.