- Г-н Димитров, ГЕРБ и патриотите решиха от 1 юли 2017 г. най-ниската пенсия в България да стане 180 лева, а от 1 октомври - 200 лева. Как ще се отрази това на бюджета на страната и в частност на осигурителната система?
- Преди да отговоря по същество, трябва да си отговорим на въпросите как се подходи към тази промяна и как тези действия ще се отразят на осигурителната система. Считам, че подходът за промяна само на минималния размер на пенсиите е продължение на поредицата от действия на управляващите през последните години, които оказват недопустимо вмешателство в осигурителната система. Тези действия са в противоречие и нарушават грубо основните принципи на осигуряването. Осигурителните системи са автономни и управляват своята дейност самостоятелно от представители на държавата, синдикатите и работодателите. Тези системи трябва да осигуряват равнопоставеност на всички участници в тях, а размерът на отпуснатата пенсия да съответства на приноса на работника към системата. Спазени ли са тези основни законови принципи с тези предложения? Очевидно не са! Съществуващата структура на размера на получаваните пенсии е показател на отношението на обществото към хората в „заслужена почивка”. Около 20% от тях получават пенсия до 161 лв., до 200 лв. - 38,7%, а до 300 лв. - повече от половината, 66%. „Високи” пенсии от 500 до 910 лв. получават само 14% от пенсионерите, а 2% от тях са на максимална пенсия от 910 лева.
- Какво означава увеличение на минималната пенсия до 200 лв. за бюджета на ДОО? Пенсионерите с пенсии до 200 лв. ще са 800 хил., или 39% от всички пенсионери. Това увеличение ще струва 282 млн. лв. за всяка следваща година. Ако към това прибавим и средствата за годишната индексация, за следващата година ще са потребни общо допълнително не по-малко от около 500 млн. лева. В случай че не се увеличи осигурителната вноска, за следващите години делът на приходите от данъците в приходната част на бюджета на ДОО отново ще превиши 50%. С други думи, половината от всяка пенсия ще се субсидира от бюджета.
- Възможностите на осигурителната система в този й вид за радикални промени в размера на пенсиите са изчерпани. Ако се въведе индексиране на всички пенсии, при минимална пенсия от 300 лв. до 2020 г., ще са необходими допълнително около 20 млрд. лв., или по около 6,3 млрд. лв. на година. Това означава за републиканския бюджет разходи от около 11 млрд. лв. годишно, за да се балансира бюджетът на ДОО. Сега субсидията за ДОО е около 5 млрд. лв. годишно. Не смятам, че тези цели могат да бъдат обезпечени и при достигане на амбициозната цел от програмата за достигане на БВП от 120 млрд. лева.
- В управленската им програма пише, че „ще се преизчислят всички пенсии, отпуснати преди 2010 г. със средния осигурителен доход за 2009 г. със средствата, спестени от неправомерно отпуснати инвалидни пенсии”. Изпълнимо ли е това?
- Убеден съм, че ресурсът, необходим за преизчисляването на всички пенсии, ще е много сериозен и трябва да се осигурява за продължителен период от време. Това не може да стане само с резерви от средствата за инвалидни пенсии. През последните години в резултат на това, че определени групи лица не могат да покрият повишените изисквания за отпускане на пенсиите за осигурителен стаж и възраст, броят на отпусканите инвалидни пенсии значително се увеличи. Сега инвалидни пенсии получават над 455 хил. души, а общият размер на средствата за тях е 1 375 000 лева. Не трябва да се създава впечатление, че отпускането на инвалидни пенсии ще се ограничи административно. Целта е процесът по отпускане на тези пенсии да се обективизира и да се получават от тези, които имат доказани потребности от това. Предстои да се представи за обсъждане цялостна концепция за реда и начина на отпусканите инвалидни пенсии. Резерви за индексиране има и в обезщетенията за отпуск по болест. За миналата година дните, ползвани за отпуск по болест, са повече от 16 500 000, или по около 6 дни за всяко осигурено лице.
- Какво ще се случи със социалните пенсии под 200 лева и очаквате ли социално напрежение заради това, че се вдигат само пенсиите за стаж и възраст?
- Размерът на социалната пенсия за старост, както и условията за нейното получаване, се определят от Министерския съвет по предложение на МТСП и НОИ. Право е на компетентните органи да определят степента на зависимост при определени нови равнища на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст.
- Може ли фактът, че няма да се индексират всички пенсии, да удари доверието в пенсионната система?
- Проблемът за доверието към дадена система е основополагащ за нейното устойчиво функциониране и развитие. Доверието, сигурността и устойчивостта са основните фактори, които правят една социална система привлекателна. Не бих казал, че само липсата на предстоящо индексиране на всички пенсии е факторът, който отново ще донесе негативи в доверието към пенсионната система. Да не забравяме, че само преди две години същите тези политици ни увериха, че промени в пенсионната система повече няма да се правят. През последните години системата за социалното осигуряване все по-често се използва за решаване на политически цели. В нарушение на принципите необосновано се намаляваше размерът на осигурителните вноски, въвеждаха се различни добавки, въведе се таван на размера на пенсиите, променяха се режимите за пенсиониране на определени групи, решаваха се инвестиционни цели с целево освобождаване от осигуровки и т.н. В резултат на тази политика хората се убедиха, че осигурителната система е беззащитна, че може да се правят изменения в нея без обосновка, без ясна цел и доказана защита на техните интереси. Логично е да изгубят доверие - защо да се осигуряват, като не са уверени какво ще се случва със системата и с вноските, които правят?
- Дупката в НОИ през настоящата година, описана в бюджет 2017, е около 5 млрд. лева, и то преди новата стъпка за пенсиите. В актюерски доклад на експерти от института, изготвен до 2060 г., се посочват апокалиптични прогнози за дисбаланса в осигурителната система. Как може да се избегне такъв сценарий, след като е ясно, че рязко вдигане на осигуровките няма да се приеме от обществото?
- От разчетите се вижда, че ресурсите, с които разполага осигурителната система, не позволяват радикални решения за промяна в размера на пенсиите. В този смисъл актюерският доклад на НОИ за тенденциите за развитие на осигурителната система до 2060 г. трябва да бъде основно четиво на политиците при вземането на решения за промяна на пенсиите. В противен случай става въпрос за популизъм и рушене на доверието в осигурителната система.
- Властта записа в управленската си програма, че през следващите 4 години ще положи „усилия в посока сближаване на минималната пенсия с прага на бедността“. Как ще коментирате тази точка?
- Този запис е позитивен сигнал за намеренията на правителството за по-изразена социална политика за намаляване на големия контингент от хора, които живеят под линията на бедност. Ако се изпълни това намерение, трябва три четвърти от пенсионерите да получават пенсия до 350 лв. Не мисля обаче, че акцентът трябва да е само в увеличението на минималната пенсия. През последните години у нас устойчиво се формираха големи групи от населението, които живеят при условия, далеч от нормалните за страна член на ЕС. Те се нуждаят от адекватно отношение и политика към тях, отговаряща на съвременния стандарт на живот.
- Възможна ли е обещаната в рамките на мандата минимална работна заплата от 650 лв. и средна работна заплата от 1500 лева?
- Размерите на минималната и на средната работна заплата не трябва да се определят от субективните желания на политиците, а от реалното състояние на икономиката. В този смисъл намеренията на бъдещите управляващи за достигане на равнище на средна работна заплата от 1500 лв. зависи най-вече от структурата на работните места. При сегашната, в която 60 на сто работните места са в сферата на услугите, търговията и туризма и само 20 на сто - в индустрията, трудно би се достигнало това ниво. Очевидно е, че се налага дългосрочна икономическа политика за преструктуриране на работните места. Нужно е разкриването на голям брой устойчиви работни места, които генерират висока добавена стойност. Това е свързано с нова инвестиционна политика на държавата, на бизнеса и особено с привличането на чуждестранни инвестиции. За да се осъществят тези намерения, трябва да се създаде подходяща инвестиционна среда: ограничаване на разрешителните режими, стабилна правна среда, ограничаване на корупционните практики, защита на собствеността и т.н. Не на последно място достигането на равнище на средна работна заплата от 1500 лв. е свързано с наличието на кадри с високо квалификационно равнище, съобразено с изискванията на новите работни места. Не бива да се подценяват и реалните възможности на малкия и средния бизнес да понесат подобно увеличение на работната заплата, особено на минималната заплата.
- Как властта залага минимална работна заплата от 650 лв., при положение че в тригодишната прогноза на правителството от миналата година бе посочено, че размерът от 460 лв. няма да се променя?
- Не мисля, че това е добър пример на последователна икономическа и бюджетна политика. Параметрите на тригодишната прогноза на правителството бяха подробно обосновани и защитени. Бизнесът беше убеждаван, че предложената рамка обективно отразява възможностите на страната. Очевидно са настъпили нови изменения в икономическата среда, които са известни само на управляващите, за да пристъпят към тези изменения. Предстои да защитят на практика новите си намерения.
- Виждате ли напредък по проблемите с липсата на кадри на пазара на труда?
- Осигуряването на кадри с необходимото образование и квалификация е главен проблем на бизнеса при осигуряване и развитие на неговата дейност. Съществува все още драстично разминаване между профила на подготвяните специалисти и реалното търсене на пазара на труда. Поради липса на система за прогнозиране на потребностите от квалификации, обвързана с държавния план-прием, е налице струпване на специалности в една област и недостиг на квалифицирани специалисти в друга, предимно инженерни и технически кадри. Бизнесът е засегнат от липсата на връзка между съдържанието на обучението (учебни планове и програми) и реалните потребности на практиката. Недостатъчна е практическата подготовка на учениците и студентите в реална работна среда. Все по-голяма е потребността от участие на представители на бизнеса, публичните институции и студентите в управлението на висшите училища. Необходимо е автономията да се съчетае с механизми за институционална отговорност - прозрачност, публичен контрол. Това е реалното състояние.
- Защо се получава така, че разходите за труд на работодателите през последните 4 години са нараснали 3 пъти повече от производителността на труда, съответно и от ръста на БВП на страната?
- Нарушаването на тези базови съотношения показва по безспорен начин, че водената икономическа политика и провежданите административни мерки за увеличаване на минималната работна заплата, разпространяването на увеличението на минималните осигурителни прагове и други подобни популистки мероприятия противоречат на здравата икономическа логика.
Нашият гост
Григор Димитров работи в Българската стопанска камара от 2009 г. по проблемите на пенсионното и здравното осигуряване. Има висше техническо и висше икономическо образование. Магистър по управление на човешките ресурси. Доктор по икономика. Работил е в Комитета по труда и социалната политика като зам.-председател, в Министерството на здравеопазването - заместник-министър, зам.-началник на Военномедицинската академия. Бил е главен изпълнителен директор на пенсионноосигурителна и на здравноосигурителна компания. Участвал е в работната група по подготовката на Кодекса за социално осигуряване (2000), в Консултативния съвет по проблемите на пенсионната реформа (2010).