Обявяването на предсрочни избори в Гърция не беше опция на премиера Ципрас, а желание наложено от електората. С изборна загуба от девет пункта, народът не изпраща само предупреждение, а ядеш „бой”. И ако Ципрас беше избрал да управлява в пълна дисхармония с общественото послание, тогава страната щеше да се влачи до предрешената политическа промяна, а СИРИЗА да се сблъска с феномени на разложение. Оттук нататък нещата са предрешени, защото за месец време разлика от 9% не се топи лесно и въпросът е само един: ще постигне ли автономност опонентът Кириакос Мицотакис на предстоящите избори.
Поражението на СИРИЗА е народна присъда. Тежка загуба за Алексис Ципрас, превратно поражение от големи мащаби доказващо, че управляващата партия не е създала дълбока политическа формация в обществото. Въвлечена в една борба, която не желае, с офицери намиращи се в състояние на шок и войници, търсещи пътека за бягство с бели знамена в ръце. С такава армия СИРИЗА се готви да поведе изборна битка без да има в лагера си някой, който да вярва, че могат да спечелят. Крахът на партията е хладнокръвното отмъщение на гръцкия народ за Преспанското споразумение и недоволство от провежданата политика с логиката на периода 2010-2014 г. Управляващите не разбраха, че времената се промениха и останаха на стартовата линия.
СИРИЗА се качи на власт с едно обвиняващо и същевременно утешително слово. За онова време тази рецепта беше безупречна. Хората скандираха „Венсеремос“ по площадите и искаха да бъдат наказани виновните за банкрута. СИРИЗА „говореше” с душата си, заплашвайки с бесилки и затвори виновните. Хората, които губеха работа и социалния си статус, имаха неистова нужда от утешение. СИРИЗА бе партията, която ги галеше по гърба, обещавайки, че ще им помогне. Тези псевдоласки развълнуваха едно болшинство, което я избра, за да управлява, едно болшинство, което впоследствие не й прости и я наказа.
Времената са променени. Годината е 2019-а и гръцкото общество намери нови равновесия. Промени психологията си, както и очакванията. СИРИЗА обаче, продължи да стои заклещена в миналото. Повече от хората не желаят вече утешителни слова, а една нова мечта за страната и самите тях. Всяването на паника от връщане в миналото вече не е убедително, напротив, превърна се в надежда за обществото. СИРИЗА загуби, защото продължи да отговаря на въпроси от вчера. И колкото и да бяха правилни отговорите, те не бяха убедителни, защото бяха извън темата.
Обществото не желаеше от Алексис Ципрас успехи или икономическо облекчение, а потвърждение, че старата система се провали и няма да се върне. Политическото надмощие на Алексис Ципрас рухна, когато хората усетиха, че именно тази стара система продължава да съществува и може все още да урежда нещата. Капакът на недоволството бе поставен с Преспанското споразумение и от герой Ципрас се превърна в предател за народа си. С това заключение една критична маса се ограничи в познатата роля на подчинение. В този период от време, тези дадености, не дават никаква полза на теориите, наблюдавани в скрития авангард и Второто идеологическо Пришествие на Левицата, там където е налице явно поражение и мрачно бъдеще.
От своя страна Мицотакис се постара да отговори на утрешни въпроси. И дори отговорите му да са грешни, се чуват по-убедително защото засягат днешния ден. Резултатът от Европейските и местни избори го доказа. Резултат, предвещаващ безкомпромисна победа на Кириакос Мицотакис в избирателните урни. Двупартийността се възстановява с пълна сила. В действителност дори не става дума за двупартийност, а за редовна двуполюсност, напълно еднаква с тази отпреди кризисния период. Мненията по въпроса са различни – дали по този начин властта не се монополизира, или пък, напротив - това създава стабилна политическа среда, но за обществото това е без значение. В тази система хората виждат стабилност и сигурност.
Медийното превъзходство на „Нова демокрация“ оформи методично една виртуална реалност със свои критерии, която погълна СИРИЗА. За хората вече няма значение, че Ципрас не е ходил на Малдивите и че живее в малък апартамент. Между шума и музиката винаги надделява шумът. Или нека припомним Чърчил - „докато си сложи панталона истината, лъжата е пропътувала половината свят”. Лъжата, която пътуваше ежедневно в Гърция, направи чудовището поносимо. Превърна го в любимото чудовище на нашия двор. Фалшивите новини, лъжливите репортажи и слуховете определяха дневния ред на политиката, за която правителството трябваше да дава обяснения. И там някъде СИРИЗА и персонално Алексис Ципрас се загубиха. Медийната вълна ги изхвърли като цунами от борда.
Нормална европейска даденост
Кириакос Мицотакис спечели победата в една европейска обстановка, в която, всичко за което лобираше, представляваше нещо естествено. Риториката на омразата, ксенофобията, неолибералните заплахи, на една голяма част от гърците, не се третират като отклонения, а като една нормална европейска даденост. Като Орбан на Юга Мицотакис бе в крак с това, което става в Европа и го консумира максимално по пътя към победата си. В една от десетилетия насам разложена държава той предложи модерни възгледи, които противопостави на звяра на машинацията. Все пак в семейство Мицотакис политиката е религия, не само идеология. Кириакос Мицотакис се издига благодарение на народната воля, като един неоспорим лидер на либерална формация и политически мъж на страната. Алексис Ципрас остава само един силен политически мъж.