Вестибуларните нарушения се засилват с напредването на възрастта
При остра криза ограничете движенията
Световъртежът е лъжливо усещане за движение в пространството на собственото ни тяло или на околния свят около нас. Чувството може да бъде за въртене в определена посока - хоризонтално или вертикално, или по-неопределено като разклащане, люлеене, потъване, размазване и накъсване на зрителния образ, обяснява д-р Георги Савов, специалист невролог и отоневролог в “Баланс клиник София” - център за комплексна диагностика и лечение на световъртеж и нарушения в равновесието.
Не е болест
Световъртежът сам по себе си не е заболяване, но е симптом на такова. Той е 2-3 пъти по-чест при жените. Вестибуларните нарушения зачестяват с възрастта. Около 10% от хората са засегнати, но в средна възраст 30-40% страдат от епизодична замаяност. В около 50% от случаите причините за световъртеж са заболявания на вътрешното ухо, 30% се дължат на заболявания на централната нервна система, 20% - на други заболявания и състояния, включително и психогенни.
Когато възникне увреда на вестибуларния апарат или съответните свързани структури в мозъка, получаваме различни неприятни симптоми - от усещане за лека замаяност при движения до тежки пристъпи на световъртеж, придружени с гадене и повръщане, залитане, побледняване, колебания в артериалното налягане и пулса, главоболие, слухови нарушения. Хроничните вестибуларни заболявания предизвикват на пръв поглед по-леки симптоми, но често доста инвалидизиращи - постоянна замаяност и нестабилност, засилващи се при движения на главата, при преминаване през открити пространства и големи магазини, при возене в превозни средства. Често съпътстващи са главоболието, болките и сковаността в гръбнака, тревожността и депресиите, шумът в ушите. Сериозен проблем при възрастни хора са паданията поради високия риск от травматизъм.
“Съвременната отоневрология използва специфични методи за диагностика и лечение - от физикални тестове, достъпни във всеки кабинет, до специализирани апаратни изследвания, налични само в диагностичните центрове - апарати за нистагмоскопия, Video Head Impulse Test, ротаторни и калорийни тестове, вестибуларни евокирани потенциали, динамични балансни платформи, аудиометрия и други”, изброява д-р Савов.
Стрес, преумора, смяна на сезоните сред причините
При световъртеж е най-добре да легнем и да изчакаме кризата да премине.
Най-честото заболяване на вестибуларния апарат е доброкачественият пароксизмален позиционен световъртеж. Протича с кратки атаки на световъртеж, предизвикани от промяна в положението на главата - лягане, изправяне, обръщане в леглото, навеждане, повдигане на главата. Понякога пристъпите са леки и краткотрайни, самоограничаващи се. Друг път са силни, придружени с гадене и повръщане, невъзможност за лягане или изправяне. Оплакванията могат да продължават седмици или месеци и да рецидивират след излекуване. Това заболяване се причинява от микроскопични кристалчета калциев карбонат (отолити), попаднали в рецепторите за ъглови движения на вътрешното ухо (семициркуларни канали). Лечението е лесно, чрез така наречените “репозициониращи маньоври”. Това са упражнения, при които главата се позиционира в пространството по такъв начин, че въпросните отолити да изпаднат. Тъй като има 6 полуокръжни канала, които могат да бъдат засегнати самостоятелно или в комбинация, се препоръчва маньоврите да се провеждат след прецизна диагностика и от опитен специалист. Самолечението с безразборни упражнения, видени в интернет, често е с неприятни последици, предупреждава д-р Савов.
Второто по честота вестибуларно заболяване е вестибуларната мигрена. Протича с кризи на световъртеж с продължителност от минути до 2-3 дни, често с главоболие. Страданието е хронично, с периоди на влошаване и подобрение. Пристъпите се провокират от стрес, преумора, смяна на сезоните, физическа активност.
Болестта на Мениер е заболяване на вътрешното ухо, дължащо се на покачване на налягането и свръхраздуване на мембранозния лабиринт, обхващащ слуховия и вестибуларен орган - т. нар. хидропс. Характерно за него е, че пристъпите на световъртеж протичат със слухова симптоматика - усещане за пълнота в ухото, шум, намаление на слуха. Обикновено засяга едното ухо, но с времето може да обхване и двете. Пристъпите довеждат до постепенно трайно намаление на слуха и вестибуларната функция. Типични са безпричинните падания - т. нар. Тумаркинови кризи. Съществува генетична предразположеност към това заболяване.
Следващо по честота е вирусното увреждане на вестибуларния апарат - вестибуларен невронит. Започва остро със силен световъртеж, гадене, нестабилност. В следващите дни оплакванията намаляват, но за пълно възстановяване са необходими месеци.
Описаните заболявания, макар и с тежка симптоматика, по правило не са животозастрашаващи. Много по-сериозна е прогнозата при мозъчните увреди, протичащи със световъртеж. Инфаркти, кръвоизливи и тумори, засягащи малкия мозък и мозъчния ствол, често са трудно отличими от заболяванията на вътрешното ухо, предупреждава д-р Савов. Наличието на неврологични отклонения като двойно виждане, промени в говора, лицева асиметрия, слабост или сетивни нарушения в лицето и крайниците са алармиращи симптоми за потенциално животозастрашаващи състояния.
Как да постъпим
За да си помогнем при остра криза на световъртеж, най-добре е да ограничим движенията, съветва д-р Савов. Да легнем на по-твърдо легло, главата да бъде повдигната и обърната на страната, на която е по-слаб дискомфортът. Ако има гадене, да ограничим приема на течности. Погледът да бъде фиксиран в неподвижен обект. Тежките вестибуларни кризи рядко траят повече от няколко часа - да се изчака.
След преминаването на пристъпа да се започне активно раздвижване - вестибуларна рехабилитация. Тя е особено полезна при хронична замаяност - специализирани упражнения с вестибуларен рехабилитатор, зрителна стимулация, невромодулация.