Младите хора са изморени от живот в условия на стрес
Затворени, децата стават агресивни и обсебващи
В днешното време на COVID-19 съхраняването на психичното здраве е голямо предизвикателство и пред възрастни, и пред млади, смята д-р Дора Пачова, лекар хомеопат с повече от 30 години практика, председател на Асоциацията на лекарите хомеопати в България.
“В условия на стрес тялото не може да включи изцяло своята имунна защита. За да я задейства, то много често изключва функции като регенерация и растеж. Така че, когато има голям стрес и той е постоянен, както е сега, няма пълна регенерация на организма и това е допълнително условие за повече болести и при родителите, и при децата. Младите хора също са изморени от живот в условия на стрес и много неизвестни”, казва д-р Пачова.
Проф. Кристиан Шуберт от университета в Инсбрук, който се занимава с психоневроимунология, в своя презентация за постковид проблемите казва, че страхът и тревогата водят директно до имуносупресия. И последиците от всичко това ще видим в следващите 20 до 40 години. Правени са проучвания от неговия екип и е доказано, че деца, които са преживели 6 или повече стресови събития до 6-годишна възраст - разводи, скандали, смърт, насилие, боледуват повече от хронични заболявания и могат да загубят до 20 години от живота, който им е предопределен. Това са неща, върху които е много важно нашето общество да се замисли, апелира д-р Пачова и напомня, че формулата е проста: стрес - потиснат имунен отговор - болести.
Интересна статистика за поведенческите и емоционални нарушения на децата между 6 и 18 години, които растат в условията на COVID-19, е публикувана миналата година в сп. “Педиатрия”. Най-често се наблюдават липса на внимание, голяма раздразнителност, тревожност, излишни претенции, “прилепване” - нужда някой да ги уверява постоянно, че е с тях и нищо няма да им се случи, нарушен сън, хранителни разстройства - както безапетитие, така и гасене на стреса с много храна. При малките деца има реален риск от регрес в поведението - то става примитивно, агресивно. Възрастният човек, дори да изгуби част от уменията си, има натрупани много, с които ще компенсира липсата на комуникация, докато едно малко дете в краткия си живот няма социален опит, на който да се опре.
“Децата до 7 години всичко виждат и чуват, но не винаги могат да си го обяснят. Родителите си мислят, че като стиснат зъби и премълчат страховете си, предпазват своите деца, но това на практика не се случва. Малките интуитивно усещат всичко и стават катализатор, променяйки своето поведение, за да може да се случи някаква промяна в семейната среда. Така че в повечето случаи не децата имат нужда от лечение, а някой друг член на семейството”, споделя наблюденията си д-р Пачова.