Д-р Живко Гелев и новата легална борба на македонските българи

Като един от идеолозите й, три пъти става главен говорител на конгресите на Македонската патриотична организация

Работи в „Гласът на Америка“

Неизвестните нови борби на Македония

В поредица от публикации „Труд“ разказва за малкоизвестни или неизвестни факти от борбите на македонските българи през периода 1944 - 1991 г.

При разглеждането на борбите след 1944 г. на македонските българи за свобода, дължимото внимание трябва да се отдаде на д-р Живко Гелев. Той е роден в Цариград, в семейството на Янаки Гелев от с. Бобища, Костурско, който е дългогодишен юрисконсулт на Българската Екзархия. Като студент Живко Гелев следва философия в София, но след това продължава образованието си в Сорбоната. По-късно защитава докторска дисертация в Германия. Той е един от организаторите и председател на студентския съюз на българите от Македония в Европа между двете световни войни. Издава младежкото списание на френски език „Ла жонес маседониен“ (Македонска младеж), по чиито страници  осветлява борбата на македонските българи. От 1930 г. сътрудничи редовно на в. „Македонска трибуна“, орган на Македонските патриотични организации в САЩ и Канада. След превратностите на Втората световна война, през 1956 г. се установява в Ню Йорк и дълго време работи в „Гласът на Америка“.

През този период Живко Гелев вече се е утвърдил като журналист, писател, поет и философ. Освен че е превел над 120 произведения на чужди автори, той самият е написал много трудове, една част от които и днес все още не са издадени. Като пламенен български родолюбец, под перото му са излезли редица статии в „Македонска трибуна“, а когато времето му позволява, се включва лично и в проявите на МПО.

С тази си дейност Живко Гелев изпъква като един от най-добре запознатите с актуалните измерения на македонския въпрос. Години наред в „Македонска трибуна“ той води рубриките „Живот, култура, идеи“, „Човешката мисъл през вековете“ и „Светът неотдавна“. В края на 60-те и началото на 70-те години е автор на документалните поредици „Македония в дипломатическата история“, „Илинденското въстание във френската дипломация“ и др., в които са публикувани редица документи, доказващи доминиращото присъствия на българи в Македония.

Безспорният авторитет на Живко Гелев става причина той на няколко пъти да бъде главен говорител на годишните конгреси на МПО. По принцип на тези най-високи форуми на македонските българи в Америка, за честта да произнесат основната реч, се канят конгресмени, губернатори, кметове на важни градове, авторитетни учени или общественици. Самият факт, че Живко Гелев е единственият, който три пъти изпълнява тази функция – през 1974, 1978 и 1982 г., е най-голямото признание за влиянието, с което се ползва в американското общество.

За първи път той е главен говорител на 53-тия конгрес на МПО, провел се от 31 август до 2 септември 1974 г. в Детройт. Проявата минава под лозунга „50 години без Тодор Александров – 50 години с Иван Михайлов. Македонската освободителна борба продължава“. Още в началото на своето слово Живко Гелев нарича Тодор Александров „всебългарски национален фар“, с което възпламенява присъстващите в залата. По-нататък той се спира на смисъла на политическите искания на македонските българи, живеещи в Америка: „Македонското освободително движение ратува за една свободна и независима Македония. Но то бе и продължава да е ръководено от българи. То е целяло и цели запазване на българщината в Македония, естествено, с равни права и за останалите народности в страната. По политически съображения Движението се бори за независима Македония. Но като българска национална проява, македонското освободително движение съставлява дял от българската национална история… Така, както физическото просъществуване на рода е осигурено от отминали праотци – от прадеди, деди, бащи и майки – така и нетленното в една история е обезпечено от духовните качества на народа. Без такива качества не могат да се постигнат трайни дела“. В този цитат се долавя философското образование на Живко Гелев и неговите качества на национален идеолог, но той ориентира всичко това към съвремието. „Трябва да си върви другият насилнически режим, който в чудовищно-денационализаторски пристъп измисли теорията за несъществуващи македонски език и македонска народност, тогаз, когато от Дунав до Егея и от Черно море до Охрида син, при богатството на редица наречия, един и същ е нашия общ говор – и това е говорът на нашия сладък български език“.

Четири години по-късно, пред делегатите на 57-мия конгрес на МПО, провел се в Торонто, Живко Гелев доразвива своята концепция за начина на водене на новата борба: „Всички знаем, че на дневен ред в наши дни е въпросът за човешките права. Но… за народа в Македония този въпрос… е трагична действителност в продължение на векове. И повелителен дълг на отговорни западни фактори, вместо да плетат венцехваления на гостуващи крепители на безправието в нашата страна, повелителен дълг е на тези фактори да повдигнат и заради нас този въпрос… Ние не ще престанем да издигаме глас на протест срещу безправието, глас в зашита на една кауза, която считаме за справедлива… Тук е мястото да изтъкнем, че докато трябва да държим сметка за хода на събитията и да се съобразяваме с нашето съвремие, не бива никога да забравяме, че трябва да зачитаме традицията, защото само с нея може да просъществуваме, запазвайки от личния си исторически образ. Ние знаем, че докато човек е смъртен, народът е безсмъртен“.

Това послание има голямо външнополитическо значение, защото е изречено в присъствието на канадския министър за мултикултурализма Норман Кафик, който донася поздравителен адрес, подписан от тогавашния канадски премиер Пиер Трюдо. С това за пореден път е демонстрирана канадската съпричастност към каузата на македонските българи.

Приветствието на канадския премиер Пиер Трюдо към делегатите на 57-мия конгрес на МПО с главен говорител д-р Живко Гелев.

През 1982 г., на 61-вия конгрес на МПО, провел се отново в Торонто,  Живко Гелев прави едно пророческо изказване и мост към съвремието като сочи, че „броженията се засилват и след смъртта на Тито станаха всеизвестни събития в пределите на Югославия, които накараха света да види за лишен път колко неустойчиво е титовото наследство, колко крехка е структурата на изкуствен и насилствено формиран политически конгломерат, чието разпадане се изисква от международно установения принцип за самоопределение на народите, като при това се налага и от интересите на европейския мир“. Ако демократичният свят се бе вслушал в това искане на македонските българи, съвсем друга щеше да бъде съдбата на Западните Балкани след 1990 г.!

На същия конгрес Живко Гелев доразвива идеята, че борбата за освобождение на Македония продължава. Главният говорител е категоричен, че „с изминаването на 5 десетилетия, борбата понастоящем се води не от 50, а от близо 100 години и че вярата за светлия ден на освобождението продължава да ни вдъхновява така, както тя ще вдъхновява и ръководи нашите приемници… Преди всичко трябва да се подчертае, че нашата борба почива на духовна основа и следователно превъзхожда безсъмнено и неизмеримо грубата физическа сила на враговете. Трябва също да се подчертае, че нашата борба почива на морална основа, докато системата на враговете е изградена върху безчестие и се крепи с насилие. Ние сме, значи, носители на един чист, просветен патриотизъм, на любов към отечеството, която е напълно естествено явление – продължение на любовта към семейството от една страна и свързана от друга – с любовта към ближния, към човек и човечеството. Ние сме в съгласие с Правдата и Истината, в съгласие с Морала“.

Тази идейни принципи и духовна чистота са основната причината днес да продължава да гори пламъка на борбата за правата на българите в Македония.

TRUD_VERSION_AMP:2//
Публикувано от Доц. д-р Спас Ташев, ИИНЧ при БАН

Този уебсайт използва "бисквитки"