Д-р Любомир Канов, психиатър и писател, пред „Труд news“: Тръмп трябва да спре пълзящия социализъм на Камала Харис

Докато го има Радев, ще има вдигнат юмрук

Изборите у нас ще бъдат най-вероятно след вота в САЩ на 5 ноември

Случилото се в понеделник на „Дондуков“ 2 ще се коментира още дълго. Безпрецедентен случай в най-новата ни история – президент да откаже на номиниран от него служебен премиер да одобри представеното от него правителство. С психиатъра и писател д-р Любомир Канов правим анализ на поведението на г-жа Горица Грънчарова-Кожарева и на Румен Радев. Вкара ли президентът България в конституционна криза? Ще се стигне ли до осми извънредни парламентарни избори за три години? Дами и господа, д-р Любомир Канов.

- Как според вас се представи кандидатката за служебен премиер Горица Грънчарова на аудиенцията при президента, доктор Канов?
- Тя се държа сдържано и много професионално. От психологична гледна точка ми е трудно да кажа защо тя остави в проектокабинета си почти всички сегашни служебни министри. Може би е проява на несигурност от нейна страна и нежелание да разбутва силно пластовете. От друга страна, може би под влияние на натиск, специално за вътрешния министър, не се осмели да направи радикална смяна в този ресор.

- Разтълкувайте поведението на президента?
- Бих го оставил на широката публика, но без съмнение в израза на лицето му имаше ехидност и желание за реванш, за налагане на своята воля и опит да се подиграе с конституционните реформи, които доведоха до този бардак и до тази домова книга, с която изборът на служебен премиер е доста ограничен и почти невъзможен.

- Затова той поиска от депутатите да добавят още хора към това меню, както го нарече авторът на конституционните промени Христо Иванов...
- На английски се нарича “laundry list” или лист за пералня. Но езикът на тялото на президента показваше, че той триумфира, защото сякаш казваше – видяхте ли какво направихте, хайде сега сърбайте... Иначе истинската битка между това, което предложи Грънчарова и Радев, е между Пеевски и президента и е концентрирана върху министъра на вътрешните работи Калин Стоянов. За мен това е очевидно както от разюзданите нападки на Пеевски към президента, така и с този акт, който президентът провали бъдещото служебно правителство. Вижда се, че в тази битка залозите са много големи и че за самия Пеевски е изключително важно да запази контрола върху вътрешното министерство. Защо му е необходим, можем само да гадаем, но лично моят прочит е, че чрез този министър и с негова помощ поне няколко десетки хиляди избиратели на ДПС го направиха втора политическа сила при ниската избирателна активност и инжектиране на допълнително гласове от малцинства, които са известни с това, че могат много лесно да бъдат купени.

- Но след изборите на 9 юни нямаше толкова много обвинения за купуване на гласове и за предизборни нарушения от страна на властите, както бе когато вътрешен министър бе Бойко Рашков?
- Може и да го е имало всичко това, но в крайна сметка нещата отиват в прокуратурата, където е известно кой дерибейства. Така че това мълчание на тези, които се считат за ощетени от купени гласове, не означава, че изборите са минали без купени гласове. По-скоро си мисля, че този тандем между сегашния вътрешен министър и Пеевски плюс Борисов, осигурява едно благодушие към нарушенията, които не са по-малко от предишни избори, но по-малко се шумя за тях.

- ППДБ най-много настояваше Калин Стоянов да не е вътрешен министър. След случилото се на „Дондуков“ 2 може ли да се каже, че президентът изпълни тяхното желание и те отново играят заедно?
- Не мисля, че това е така, може да има различни мотивации за едно и също политическо действие. Мотивацията на президента е да срази Пеевски, който действа с разобличенията на неговите помощници, нарече го „Мистър Кеш“, припомни личности от БСП, които в миналото са имали влияние при избора му за президент и понастоящем са негови касиери. Съвсем други са мотивациите на ППДБ, вероятно свързани със загубата на хиляди гласове, които отидоха в ДПС на последните избори в избирателни секции, където гласуват малцинствата – нека да ги наречем роми за по-прилично -  и са известни с това, че рязко променят резултатите в деня на гласуването. Там се получават аномалии, които в случая бяха в полза на ДПС. Тези аномалии донесоха приповдигнатото самочувствие на Пеевски от изборите насам, и той вилнееше в Народното събрание като основен говорител и според мен си позволяваше непростим език.

- Защо според вас в тази „домова книга“ за служебни премиери не са включени заместник-председателите на Народното събрание, след като има заместници на БНБ, на Сметната палата, че и на омбудсмана? Логично е, след като фигурира председател на парламента, да ги има и неговите заместници, както е в споменатите институции...
- Нямам толкова добра памет да си спомня мотивите срещу включването на заместник-председателите на НС в домовата книга, но съм сигурен, че бяха несъстоятелни и глупави. Защото няма нищо по-подходящо от това хора, които са заместник-председатели на Народното събрание, да бъдат включени в този списък за служебни премиери. Това е много по-нормално, отколкото омбудсмани и началници на водоснабдяването, примерно. И това дава основание на президента да се усмихне по един крайно подигравателен начин на тази според мен честна и доблестна жена, която се опита да състави правителство.

- Тя обяви, че ще подаде сигнал до главния прокурор за оказван натиск върху нея да се включва Калин Стоянов в правителството си?
- Според мен това е равносилно да се оплачеш на арменския поп, доколкото мога да съдя за взаимоотношенията в силовите структури, към които слагам и прокуратурата. Този арменски поп ще си направи оглушки, но тя е длъжна да го направи. Но тя трябваше да оповести този натиск публично, още докато правеше консултациите за правителство през тези десет дни, които ѝ даде Радев. От Калин Стоянов чухме, че върху Горица Грънчарова се упражнява някакъв натиск. Но този натиск остава в пълна тайна са данъкоплатците като мен и теб. Както се казваше в една стара притча, съдбата си играе с хората, а той си свири на тръба и наблюдава сеир.

- Реакциите във Фейсбук и в доста медии са крайно отрицателни към Радев?
- В допълнение на това, което ти казах преди малко, разчитайки неговия жестомимичен превод, така да се каже, езикът на тялото и на лицето, го виждаме като един ехидно триумфиращ човек, когато обясняваше как няма да подпише с жестикулации на клиент към келнер да му донесе сметката. Реакциите на хора към Радев, които не познавам, с основание са негативни. Не толкова, че тя е жена, а защото като излъчване бе един приличен, честен човек, за разлика от президента, който бе застанал над нея, ехидничещ със своята власт, дадена му по недоразумение. Той вкара държавата в конституционна криза, и то напълно безотговорно, без да мисли за последствията.

- Радев обяви, че изборите се отлагат за след 20 октомври, но има една въпросителна – дали ще бъдат преди или след изборите за президент на САЩ, които са на 5 ноември?
- Мисля, че най-вероятно ще бъдат след американските избори. А по въпроса какво ще бъде влиянието им в България...

...Ако спечели Тръмп, ще бъде едно, ако спечели Харис, ще бъде друго. Наши наблюдатели твърдят, че демократите наблягат повече на Европа и Балканите, а републиканците – на страните от Югоизточна Азия?
- Това се твърди за съжаление в нашите либерални страни. Но дали това отговаря на истината? Според мен всеки американски президент абсолютно твърдо поддържа статуса на Америка в света във външната ѝ политика. Американските интереси не са само икономически и вътрешнополитически, а и световни. В този смисъл който и да е президент ще бъде силно ангажиран с европейските и световните дела. Дали вниманието на Тръмп ще бъде повече към Тихоокеанския регион или към Европа аз мисля, че няма да има разлика, но ударението ще бъде върху добруването на американския народ и спирането на този пълзящ социализъм, чийто представител се явява Камала Харис и нейния кандидат за вицепрезидент. Така че няма защо нашите да треперят, че Тръмп ще разпусне НАТО. По-добре ще е да разпусне ООН и Световната здравна организация начело с етиопския комунист, който сее паника сред човечеството.

- И седмите избори в последните три години ще бъдат предсрочни. Ще доведат ли до нещо различно или...
- Според мен ще бъде абсолютно същото. Единственият интересен сюжет ще бъде ДПС поради раздора между двете фракции в него. През годините на прехода ДПС бе един ретрограден играч, който се преструва на евроатлантически, но всъщност е агент на съвсем други сили. Така че аз приветствам битката между Пеевски и Доган, защото се надявам, че тя ще доведе до по-нормална политическа изява на много симпатично ми население на българите-мюсюлмани и да не са те повече във феодалното владение на ДПС.

- Бойко Борисов вече заговори за осми извънредни парламентарни избори, ако продължи този тон на партиите в сегашния парламент и невъзможност да се направи коалиция след изборите?
- Според мен коалиция много трудно може да се създаде, докато съществува тази неприязън между Бойко и ППДБ. Така че той е по-скоро прав, че може да се отиде на осми извънредни избори. Но не изключвам създаването на някакво изключително осакатено правителство за кратко време в един отчаян опит да се избегнат осмите избори, които при този тон и тази конфронтация сякаш са неизбежни.

- И всичко това започна с вдигнатия юмрук на Радев на 9 юли 2020 година и той продължава да си я поддържа, което се видя и вчера...
- Да, докато има Радев, ще има вдигнат юмрук и във всички останали аспекти на политическия живот ще има това, което видяхме тогава на площада – хаотични противопоставяния и хаос в главите на избирателя, който по моя преценка постепенно се замества с апатия и безразличие към това, което става в нашия политически процес.  

- Според вас народът свиква ли със служебните правителства?
- По-скоро му е безразлично, с крайно периферен епизодичен интерес към Калин Стоянов, или въпроса с влаковете. Надявам се, че държавата няма да закача и да навреди на тези, които работят, а останалите ще се спасяват поединично. Нека завърша с последния ми пост във Фейсбук...

- Давайте!
- Интересно е да се види колко дълго може да просъществува една държава като нашата, изцяло управлявана през тайната власт на криминални заплахи, компромати и деструкция — през публичната гибел чрез опозоряване, до физическата смърт по поръчка. Изобщо може ли да има смислен ред в едно общество, където някого постоянно “поръчват”, и “сготвят” под ехидното и невъзмутимо око на хора, облечени в нещо като халати, наричани тоги, разхождащи се с безсмислени папки под мишница в пустинните коридори на съдебните палати, докато Пантагрюел им казва какво да отсъждат. Такова е Магистралното правосъдие и моралното падение на един цял народ, който се е оставил в ръцете на взаимно изнудващи се престъпни кланове, които са взели закона на ишлеме и се преструват на независима власт. Няма как това да продължи, без да се срине накрая в бездната на окончателното безправие на диктатурата или в пълния анархичен хаос.

Нашият гост

Любомир Канов е роден на 29 октомври 1944 г. в Банкя. Завършва медицина и специализира психиатрия в Медицинска академия в София. Работи в психиатричните болници в Лом, Курило, Карлуково, Градския психиатричен диспансер в София.

През 1977 г. е арестуван и осъден с обвинение за “опит за бягство” и “подривна дейност срещу социалистическия строй”. Излежава присъдата в Старозагорския затвор. Eмигрира в САЩ през 1984 г., живее и работи в Ню Йорк.

Автор e на книгите “Човекът кукувица”, “Парейдолии”, “Ходисей”, “Между двете хемисфери”, “Вселената според Гуидо” и “Стрела от тръстика”. Негови творби са превеждани на английски, немски и чешки.

Известно време се занимава с производство на вино от наследствените лозя, след като е възстановена собствеността върху земеделските земи след 1989 г. Неговата марка печели международни награди.

TRUD_VERSION_AMP:2//
Публикувано от Тодор Токин

Този уебсайт използва "бисквитки"