Когато някой е жаден за власт, не иска половината от нея, а цялата
Случилото се в САЩ на 6 януари, когато протестиращи превзеха и влязоха в Капитолия, изненада света - шокира едни, а други го приеха с насмешка. Какво се случи във Вашингтон и защо се стигна дотам, имаше ли други цели, които останаха скрити за публиката. Сценарий или просто тоталното разделение на обществото в Америка е причината. За това разговаряме с д-р Станислав Бачев.
- Д-р Бачев, в цял свят коментират случилото се в САЩ. Превземането на Капитолия от протестиращи срещу резултатите от президентските избори какво беше - революция, майдан или театрална постановка със сценаристи и продуценти?
- За да бъде наречена кризата „революция“ тя трябва да има определени характеристики. За революция се иска идея, която не просто да отразява разделението в едно общество, но точно обратното - да обединява и разпалва огън, който да праща дим от сърцето в мозъка. Революцията за своите съвременници е акт на дързост, на емоция, която впоследствие се трансформира във форма, основана на разума. А тази идея се нуждае от някой, който да я осъществи. Тръмп е авангарден и рисков, очевидно с умения да се справя по-добре от негови предшественици в ходенето по ръба на бръснача с цел постигане на добри резултати в своята външна политика, например в отношенията между Израел и арабските държави. Но той не е лидер, който ще осъществи революция. Там нямат нито идеологическата основа, нито лидери, които да „изнесат“ на гърба си подобен акт. Нито пък финансовите елити биха допуснали нещо подобно. Те просто ще се адаптират и преразпределят, сметката я плаща американският народ. Но пък можем да припомним прочутата фраза на Радой Ралин, която перифразира Библията (Мат. 20:16) - „първите паднаха в кърви, а последните станаха първи“. Случващото се не е и „Майдан“, защото това би означавало да се съгласим, че има някой външен сценарист, който да ги лекува със собственото им лекарство. Не, те в момента преживяват частично и благодарение на себе си това, което опитваха да изнасят като модел навън. И провалиха не малко държави по този начин.
- Това е първият случай в историята на САЩ, когато тълпа нахлува в Конгреса. Как се стигна до този феномен, нека оттам да започнем.
- Промените винаги изглеждат спонтанни и резки, но най-често те са резултат от натрупвания. Взривът е един или множество малки във времето, но подготовката за тези взривове е процес. Както промяната в международните отношения не се случи изведнъж, тя се натрупваше в продължение на над 10 години, но кризата с COVID се оказа този необходим момент, който показа първо недъзите на системата, а след това показа вече настъпващата промяна. По същия начин в Щатите имаше процеси и проблеми, които не бяха преодолени, а просто бяха приглушени или притъпени. Създаването на външни опасности и врагове позволяваше фокусирането върху тях за сметка на проблемите вътре. А през периода на Студената война наличието на конкурентен световен модел предизвикваше инстинктивно стягане и желание да се създаде бляскавата опаковка на продукта „Американска мечта“.
- И какво се оказа, че се крие зад опаковката на този бляскав продукт?
- Оказа се, че се крие загниващият продукт, но отне време, за да се прояви истинското състояние. Кризата на държавността е по същество криза на духа, но и на институциите. Проявленията са в отделните примери, както на национално, така и на битово ниво - от широко разтворената ножица на социално неравенство, през дълго отглеждания модел по изкривяване на възгледите за нормалност, който дава своите плодове с времето и поколенията, до създаването на огромна и неработеща мрежа от институции. Квотният принцип, който освен в държавната администрация и бизнеса бе агресивно наложен и в културата и изкуството.
- Е, живеем в новата нормалност, така наричат вече света.
- И тази представа за нова нормалност ще продължи да ражда хаос. Моделът, който бе замислен като най-практичен и предпазващ от корупция и размиване на отговорности, с времето се самозатлачи.
- Между другото, в много филми сме гледали как Белия дом и Конгреса са превземани от терористи, руснаци, севернокорейци. Но никога не сме виждали сюжет, в който Белия дом нарежда атака на Конгреса. Възможно ли е оттам да е дошло - хайде да го наречем в мека форма - нареждане, за щурм?
- Големите империи рядко преживяват катарзис, изпадат в спирала от кризи или започват своя път към залез благодарение на външна намеса. Най-големият враг на гиганта не е навън, а вътре в него. Когато една империя изгуби своята роля на адаптиращия фактор в света, но не може да преодолее и надрасне тази загубена роля, тогава започва кризата - първо на себеприемането, после на духа, а с времето и в изчерпания институционален модел.
- Значи случилото се на 6 януари е очаквана закономерност?
- Да, но въпреки това остави публиката и медиите в състояние на изненада и дори шок. Всеки играе своята роля и играейки я разкрива своя истински характер. А именно медиите бяха в основата на създадената поляризация в обществото. Съзнателно или не бе пренебрегната предпоставката, че американското общество израстваше в собствената си разделеност. Наливането на масло в огъня няма как да доведе до консенсус. В един от известните американски сериали „Къща от карти“ главният герой, който тъкмо приема най-високия пост в държавата без да е спечелил избори, шеговито подхвърля реплика към зрителите - „демокрацията е толкова надценена“.
- Вече се правят сравнения с майдана в Киев, с цветните революции по света, дори и с нашия щурм на парламента на 10 януари 1997-а година. Какво мислите?
- Една от многото красиви страни на историята е, че умее да създава ирония пред очите ни. Стига да има кой да помни и гледа. От нас в момента се иска да сме безкритични наблюдатели, които да консумират бърза храна пред телевизорите. Остава надеждата, че рефлексите за самосъхранение включват запазването на паметта и апетита за знания, а не само физическото съществуване. След Втората световна война Щатите водят агресивна политика по смяна на легитимни правителства и инсталиране на марионетна власт, най-често в страни от т. нар. „Трети свят“, но и не само. За периода от 1947 година до края на Студената война могат да бъдат изброени над 70 опита за подмяна на власт, а 26 пъти тези опити са успешни. През последните 20 години станахме свидетели на подобни шаблонни операции, зад които се криеха енергийни и стратегически интереси - дали в постсъветското пространство, или последния случай във Венецуела. Но провалът там бе именно един от индикаторите за променения статут на Вашингтон в международните отношения. Представяте ли си преди 30 години, някой да откаже нещо на Щатите, или да не се съобрази?
- Ние в Източна Европа сме се нагледали на много революции и революционни ситуации. И това ми дава повод за друга гледна точка - не мислите ли, че Тръмп попадна в капан, хайде да го наречем курт (вълчи) капан като за изпроводяк? Защото точно по този начин новите управляващи ще успеят да си създадат прекрасна и подходяща почва за налагане на цензура, авторитаризъм и политическа коректност в следващите години, а те имат пълната власт за това. Пепел ми на устата, но си мисля за палежа на Райхстага от комуниста Ван дер Любе, видях такова сравнение във фейсбук...
- Да не би до момента света и Щатите да са живеели в състояние на политическа некоректност или без цензура? Много малко са дръзките хора, медии, общества, а и държави. Когато отглеждаш посредственост, береш плодовете на раболепието, а пред страха да бъдеш метафорично изяден от системата, е по-лесно да избереш да си част от нея. Спреният временно профил на Тръмп в Twitter е показателен пример за възможностите на тези наднационални компании, които както дават свободата да се изразиш, така могат и да ти я вземат, когато си неудобен.
- Много озадачаващо е това как и колко лесно влязоха тези протестиращи в едно от най-охраняваните места в Щатите - все едно полицията и охраната ги пусна като „Добре дошли“, как виждате този факт?
- Това бе ситуация без правилно решение. Но от възможните грешни решения, това бе вероятно най-доброто. Алтернативата щеше да бъде кървава, затова може би бе предпочетено символичното оскверняване, пред реалната кръв, въпреки че кръв имаше. А и в крайна сметка не е ли народът суверенът на тази сграда? Извън шегата, насочените пистолети към лицата на протестиращи описват без думи състоянието на обществото там.
- Виждайки какво се случва във Вашингтон, веднага излиза на светло като сравнение случилото се след убийството на онзи Джордж Флойд през лятото и мародерствата след това - грабенето на магазини и т. н. Тук обаче имаше един мирен протест и нищо друго. Е, и с малко костюми като човекът от снимката с рогата, оприличен шеговито на наш кукер.
- Разликата между протестиращите в подкрепа на Тръмп и движенията, които събаряха паметници през лятото, а и продължават да го правят, но без да бъде излъчвано масово, е че едните правеха снимки на картините в Капитолия, а другите вероятно щяха да ги осквернят, късайки ги. Дори и да са носили оръжия, не са ги използвали за заличаване на история и памет. Трябва да се прави разлика.
- Новият президент е ясен, но какво означават спечелените две места от демократите в Сената?
- Изгубеният баланс означава по-малък контрол и огромна отговорност. При това, отговорност в ръцете на хора, чиито съзидателен инстинкт не е нито доказан, нито е възможно да бъде допуснат по подразбиране. Цялата власт в ръцете на демократите трябва да бъде приета с внимание както от обществото там, но и от света навън. Сега трябва да се наблюдава как ще подходят и към външните отговорности на държавата по изтичащи ключови договори. Например START договора, който е ключов за ядреното ограничаване и баланс и изтича съвсем скоро. Това разпределение на силите във Вашингтон показва също, че когато някой е жаден за власт, не иска половината от нея, а цялата. А от тук трябва да се прави и интерпретацията за бъдещите действия на новата администрация, изпълнена със стари лица.
- Много смешно беше това, когато отново намесиха Русия и „лошия“ Путин в действията около Капитолия. Може ли толкова плитко да се разсъждава, та повечето хора вече се смеят истински на такива „новини“?
- Намесването на фигурата на традиционния враг даже закъсня. Много от големите медии там дори обявиха тези избори за най-честните и прозрачни до момента. Подобно състояние вероятно може да има обяснение и от полето на психологията. Ако нахлуването в Конгреса се случваше в друга държава вероятно щяха да го обявят за проява на висша човешка ценност и право. Но пък ако имаше подобни избори в друга държава щяха да ги обявят за легитимни единствено, ако бяха организирани от тях самите.
- След такава ситуация е трудно да се прави прогноза, но имате ли идея какво бъдеще очаква САЩ?
- Няма как едно болно общество, което изгражда болна държава, да бъде модел за подражание или да претендира за изключителност. Историята познава не малко примери за високомерно самообявяване на изключителност, които завършват по един и същ начин. Тук не може да се говори за изчезване, или разпад, не и в близко бъдеще, но със сигурност първо те самите трябва да осмислят случващото се и да приемат, че вече не са единственият световен арбитър. Ако не го осмислят, означава че никога не са били готови за отговорността, която имаха и желаят все още. Но и ще платят цената за това.
- Да разбирам ли, че Джоузеф Байдън като президент ще му бъде трудно да реши проблемите в тази държава?
- Байдън ще бъде президент, встъпването в длъжност ще премине нормално, но това няма да реши проблемите, а напротив - ще ги задълбочи. Той никога няма да бъде обединяваща фигура. Нито е фигурата, която ще има реалната власт, а е удобен параван, властта зад трона е другаде. Тази собствена несигурност и нестабилност ще даде своите проявления в тяхната външна политика. Както при индивида: агресията, насочена навътре, е депресия, но агресията, насочена навън, е опасност за заобикалящия свят.
Нашият гост
Станислав Бачев е роден през 1991 г. в Шумен. Завършва История в Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”. Доктор по политология във Варненски свободен Университет “Черноризец Храбър”, специалист по международни отношения и геоенергетика. Миналата година излезе новата му книга “Параметри на пост-американския световен ред”.