Да броим, или да не броим?

В изборната практика е аксиома, че без доверие е по-добре избори да не се правят

От петък насам това е хамлетовският въпрос, който мъчи българите. И поредната разделителна бойна линия, зад която се готвим като за сраженията на Шипка, където преди 144 години извоювахме свободата си. Та даже забравихме за пандемията, от която вече дадохме толкова жертви, колкото в онези героични времена.

За който не се е сетил, става въпрос дали секционните комисии на 14 и 21 ноември ще броят разписките, които над 11 000 машини за гласуване ще произведат. Така реши ЦИК в петък, а представителите на някои партии ги нямаше на заседанието и днес активно протестират. Що се касае до парламентарните избори, комисиите ще броят само гласовете за партиите, а не преференциите, където и хората и машините грешат.

Ще припомня, че на последните избори машинното гласуване в цяла една област беше прекратено и отменено, тъй като машините не отчитаха правилно преференциите. И в още една област стана почти същото. Ама било програмна грешка. Именно, за програмните грешки става въпрос, а и за всички други грешки също.

Целта на броенето на разписките е една и тя е свръх важна: да се повиши доверието в изборния процес. Защото в изборната практика е аксиома, че без доверие е по-добре избори да не се правят. А направо да се хващаме за пистолетите, а пък там - който по-бързо го извади, точно както във филм за Дивия Запад. Ще забави ли това броене процеса на обработка на резултатите? Да, ще го забави, но не много. И на последните избори на 11 юли в над 1300 секции броиха не само гласовете от разписките, но и преференциите.

И забавиха ли се много? Не. И какво още? Ами нищо, резултатите от проверката не бяха публикувани с решение на ЦИК, както си му е ред. Ако ЦИК си бяха свършила работата, щеше да е друго. Убеждават ни, че всичко било наред и грешките в контролните секции били незначителни. Ми, да вземат и да ги публикуват тези грешки, секция по секция. Пък нека хората преценят, колко са незначителни. Защото, повтарям, в цяла една област беше отменено машинното гласуване, защото машините произвеждаха систематична грешка. Все едно, поради каква причина.

И да си дойда накрая на старата теза, която става все по-актуална. Машинно гласуване в Европа НЯМА. Няма бе, а нали все към Европа ни карат да гледаме? Там било така и онака. Та като е така, там с машини не гласуват. Само в град Брюксел (по друга технология), което прави 1% на сто от населението на Европа. И у нас, което прави още 1%, та общо 2%. А какво прави Европа? Ми, 98% от Европа не гласува с машини, гласува с хартии. А където имаше машини, ги изхвърлиха. Защо? Все повече ще научаваме защо по трудния начин, който ни е любим. Нещо като ковида. Европа така, ние обратното. Те забравили кризата, ние тепърва забиваме в нея. И да, ще трябва отсега нататък да се ваксинираме всяка година, защото другото е смърт с навряна тръба в гърлото.

И накрая, искам да спомена още една глупост на умните и красивите. Че когато се гласува с хартии, хората от махалите снимали с умните си телефони бюлетините и така вотът се контролирал. Контролира се вотът, но не така. Вот се купува на едро, на секции. Дилърът иска 200 гласа за партия Х в дадена секция и плаща 20 хиляди лева на тартора на махалата, ако тези гласове ги има. И тарторът взима 10 хиляди, и на 200 избиратели дава по 50 лева. Така се купува вот, а не като се снима с телефон. Защото нашите цигани може да са всякакви, но глупави не са. За разлика от нас. Които със сигурност не сме умни, а дали сме още нещо, предстои да видим. Примерно, на 14 ноември.

TRUD_VERSION_AMP:1//
Публикувано от Михаил Константинов

Този уебсайт използва "бисквитки"