Задачата е ясна - да се разколебаят нерешилите за кого да гласуват
Байдън се провали в икономиката и американците добре си спомнят колко цъфтяща беше американската икономика при Тръмп
Мнозина побързаха да се зарадват за „присъдата“ на Тръмп. Напълно прибързано и дори погрешно, мен ако питате, но се видяха всякакви злорадствания из родния либерален Фейсбук. То не бяха овации, то не беше бравурстване, то не беше ехидничене, то не бяха клетви, то не бяха попържни. Всичкото това гарнирано с кухото „никой не е над закона“ и „законът трябва да се спазва от всички“. То, хубаво, ама този тип заклинания ги говорят само, когато е замесен републиканец. Когато иде реч за демократ, тогава се разменят котенца във Фейсбук и генерално се правим на разсеяни.
По въпроса с дамгата „виновен“, има няколко важни неща. Първо, тепърва ще видим какво ще е „наказанието“. Ако съдът е нормален, а той не е, би трябвало да мине с нищо особено. Ако съдът реши изцяло да военизира тази „присъда“, може дори да вкара Тръмп в затвора. Отделно, четенето на „присъдата“ ще бъде броени дни преди конгреса на Републиканската партия. Не е случайно, разбира се. Второ, решението не е окончателно. То тепърва ще бъде обжалвано по общия ред. Със сигурност на някоя от горните инстанции тази бутафория ще бъде отменена.
Трето, нека обсъдим какво е самото „обвинение“. То е не скалъпено, то е фарс, гротеска. Юридическата атака идва от прокурор, който бе избран със слогана „ще вкарам Тръмп в затвора“. Както хубаво каза тези дни доц. д-р Борислав Цеков от страниците на „Труд“, цитирайки големия американски юрист проф. Алън Дершовиц, прокурор Браг отиде по-далеч от Сталин, който казваше да му посочим човека и той ще намери престъплението. Браг подходи така – дайте ми Тръмп и аз ще си измисля престъпление.
Злото обикновено е съвсем банално, както умело го описва Хана Аренд. В случая баналността идва от нещо съвсем простичко – прокурорът, избран от демократите, мрази Тръмп. Съдията, дарител на демократите, мрази Тръмп. Журито, избирано от най-либералното кътче на планетата, мрази Тръмп. Каквото и да се повдигне като обвинение в тази среда, ще доведе до осъдителна присъда. Ако го съдят за престъпления срещу човечеството, ще го осъдят. Няма значение обвинението, присъда ще има. Защото просто съдебната система е взета на въоръжение и правото се използва като смокинов лист, за да прикрие едно най-банално щение Тръмп да бъде смачкан политически. Защото нека не се заблуждаваме – не става дума за нищо друго освен за един банален лов на вещици, който се прави, за да се дисквалифицира служебно от изборите вероятният бъдещ президент.
Самото обвинение е просто смехотворно – счетоводно един разход бил за едно, а е осчетоводен за друго. Няма място на планетата, на което това да е престъпление. Това е, най-много, административно нарушение и то дребно. Зер у нас нямаме примери на хора, които правят такива неща? Даже и от средите на големите противници на Тръмп днес? Нима нямаше случай неотдавна на една непозната дотогава юристка, която получи крупна сума от държавна институция за юридическо обслужване? Ако не си спомняте, отворете една търсачка, ще ви припомни. Но не е само това случаят – такива бол. И дори примерът, който давам не е особено добър, защото в него все пак ставаше дума за давани държавни пари, докато в случая на Тръмп не е така.
Въобще задачата е ясна - да се разколебаят нерешилите за кого да гласуват, както и да се попречи на Тръмп да пътува в кампанията. Първо го вързаха да седи на това абсурдно дело, сега като нищо ще му наложат и някакви други ограничения само и само да не го допуснат до активна кампания. Просто всяко участие на Тръмп някъде из страната предизвиква фурор, а това е нещо, от което демократите се изприщват. Всякакви ограничения в пътуванията допълнително намаляват и възможностите на неговата кампания да фондонабира. Става дума за поставяне на редица (коя малка, коя по-голяма) пречка пред Тръмп с цел да го извадят служебно от надпреварата. Това е произаично и видимо, няма как да го скрият. Опитите да се представи като „спазване на закона“ са явен смокинов лист, зад който се крие именно посегателство над правовия ред. То и на нацистите са постъпвали формално „законно“ – в крайна сметка всяко нацистко посегателство е било облечено в законова форма. Но това не го прави по-малко противоправно.
В крайна сметка обаче, нищо от този фарс, който се разиграва в Манхатън, няма значение за вота пряко. Защото изборите ще се реши от щатите тип „бойни полета“. Това са онези щати, в които резултатът е близък и изходът от надпреварата там ще даде необходимия брой делегати, които да обърнат мача. И Тръмп, и Байдън имат сигурни щати, в които ще спечелят гарантирано, затова работата опира до тези няколко ключови места – Охайо, Мичиган, Невада, Джорджия, Пенсилвания. Тук въпросът е какво вълнува избирателя. Докато в Ню Йорк либералите си играят на кой коя фактура как е бил осчетоводил, хиляди мигранти преминават незаконно ежедневно южната американска граница. Това, според цялата меродавна социология, е един от най-ключовите проблеми пред избирателите.
Благодарение на далновидната политика на Грег Абът, губернатора на Тексас, както и неговия главен прокурор Кен Пакстън, Щатът на самотната звезда започна да праща мигранти с автобуси до либералните градове по крайбрежията. Много е лесно да седиш в Ню Йорк и да казваш, че трябва да влизат мигрантите спокойно, докато ти жив мигрант не си видял. Благодарение на Абът великият щат Тексас за своя сметка реши да поправи тази географска несправедливост. В резултат на това цялата страна разбра колко е тежка кризата. За декември, да речем, в Щатите нелегално са влезли над 300 000 души. Това е населението на Пловдив.
Освен този провал на Байдън, другият, който вълнува избирателите, е икономическият. Байдън се провали в икономиката и американците добре си спомнят колко цъфтяща беше американската икономика при Тръмп. И докато кампанията на Тръмп се занимава с тези ключови въпроси, кампанията на Байдън военизира съдебната система и осъжда кандидат президент за… грешно осчетоводяване. Това е напълно несериозно и не вярвам този подход да се оцени добре от избирателите. Едно е не трябва да се забравя от коментиращите Америка по нашите земи – американският избирател не е като българският. Тука може и да става с „ала-бала“ и усмивки от екрана. В Америка масово избирателите гласуват по джоба си и с прагматизъм. Може мнозина да не харесват огнения стил на Тръмп, но в крайна сметка изборите в Щатите не са конкурс по харесване, те са конкурс по компетентност – кой ще може най-добре да води страната.
Та, докато либералите у нас и в чужбина се хихикат ехидно, да не вземе да излезе, че вместо да му избодат очите са му изписали вежди на г-н Тръмп? Времето ще покаже. Според мен с всяка атака, Тръмп става по-силен. И е напълно вероятно есента да помете цялата тази камарила от абсурдност, която се пъчи да го атакува днес. Въпросът е какво ще правят тези същите, ако Тръмп вземе властта? Защото тогава, уверявам ги, милост като последния път няма да има.