Защо всички се съсредоточиха върху Гоце Делчев, а не говорят и за другите революционери, дали живота си за свободата на македонските области
Чета, че македонските историчари имали претенции и за Левски и Ботев
Вече седмици се води епична битка за спасяването на българщината срещу войнстващия македонизъм. Да, правилно ме разбирате - за спасяване. Тези дни нееднократно похвалих българските политици, за това, че най-сетне те - парламент, премиер, външен министър, и Слава-Богу - президент, са единодушни и имат единна политика по въпроса за Северна Македония и “червените” линии, които не могат да бъдат преминати. Но дали опасността е изчезнала с решителната позиция на България относно началото на преговорите за влизане на републиката в ЕС?
Улисани в изнасянето на доводи “за” и “против” това решение, ние пропускаме един много важен въпрос. Даваме широка трибуна на различни мнения от Северна Македония и от други страни и някак си отново заставаме в позицията на милозливия по-голям брат. Не говорим обаче какво би се случило с България и с българите, ако и този път си затворим очите и допуснем на “поправителния изпит” през декември някакъв неприемлив компромис. Става дума за евентуално ново заседание в ЕС, на което отново да бъде повдигната тази тема.
Преди няколко дни проф. Кирил Топалов алармира, че на фона на неспиращите (над 15 000) антибългарски публикации в северомакедонските медии все по-настойчиво се прокрадва тезата, че езикът, на който говорим тук, в България, не е български, а македонски. Че движението на просветата през IХ-Х в. не е от Плиска и Преслав към Охрид, а обратно.
Като дългогодишен изследовател на Македония, аз отдавна знам за тази теза, но преди тя имаше маргинален характер, изповядвана от крайни националисти като археолога Паско Кузман, който е и архитект за идеята за античния произход на македонците. Когато преди 40 години на чашка край Охридското езеро той уж шеговито ми подхвърляше, че може да се обединим в един народ, но езикът трябва да бъде македонски, аз си мислех, че се майтапи. Сега е на път това да се превърне в държавна доктрина!
Нека си представим, че утре Република Северна Македония стане член на Европейския съюз и нейното име бъде изписано на стената на парламента в Брюксел до това на България с едри букви. Та нали именно на този “македонски” език ще бъдат произнасяни речите на техните евродепутати. И, познавайки агресивността на политиците край Вардар, само си представям какви хули ще се леят на него спрямо България.
Още по-зле е ситуацията с историята. Приемайки техните позиции, ние трябва да признаем, че Самуил е македонски цар. Да, но император Василий II е наречен от самите византийски историци “Булгарофигон”, което ще рече “Българоубиец”. Никъде не срещаме “Македонофигон”, както би трябвало да бъде според тезите на историците от Скопие. А в съхранявания в Историческия музей на Битоля голям надпис наследникът на Самуил цар Иван Владислав записва, че е “българин родом”, народът му е български, а сам той е “самодържец български”. Според македонските историчари като професора Милан Бошкоски той всъщност си бил македонец, но се нарекъл в надписа така, за да се легитимира пред останалия свят. Там познавали България, но Самуил и Иван Владислав хитро излъгали другите държави, за да признаят по този начин тяхната македонска държава.
Знам, че звучи налудничаво, но е факт, написан в десетки “научни” книги. Така пише и в учебниците, по които се ограмотяват македонските деца. А ако ние си затворим очите за тази теза, то автоматично признаваме, че държавата от края на Х и началото на ХI век не е, българска, а македонска.
Но това ще се отнесе не само за Първото, но и за Второто българско царство. Малцина знаят, че един от големите български царе, управлявал през ХIII в. цели двадесет години, също е “македонец”. Константин Асен Тих (1257-1277) е роден в Скопие и е тамошен болярин. Не случайно именно този цар отново присъединява към царството Вардарска Македония и издава дарствена грамота за един от големите манастири на територията на днешната столица на Република Северна Македония. Просто не знам как скопските историчари още не са се сетили да го обявят за “скрит” македонски цар и да сложат статуята му на бутафорния си център.
Продължаваме нататък във времето и отиваме към новата история. Приемайки позициите на Република Северна Македония, ние, българите, трябва да признаем, че възрожденци като Кирил Пейчинович, Кузман Шапкарев, Григор Пърличев, братя Миладинови и много други са македонци. Независимо, че те са писали, че са българи, че са писали на “препостейши български език”, че братя Миладинови са събирали “български песни”. А още по-нататък стигаме до най-новата история и “проблемния” Гоце Делчев, който сам десетки пъти се определя за българин. А сега ние ще трябва да си кажем, че е македонец.
Не знам защо всички се съсредоточиха върху Гоце Делчев, а не говорят и за другите революционери, дали живота си за свободата на македонските области. А много от тях въобще нямат нищо общо с тези територии, а са родени в исконните български земи край Стара планина. Така накрая ще стигнем до Никола Вапцаров, а защо не и до Ванчо Михайлов. Напоследък чета, че македонските историчари имали претенции и за Левски и Ботев.
За съжаление, както винаги ние, българите, сме на път да потвърдим стария виц защо на българския казан в ада няма дявол-пазач. Онзи ден в сутрешния блок на една от телевизиите се появи някой си Витанов, евродепутат от БСП, чието име допреди две години не бях и чувал. И започна да громи българското правителство, че не си било свършило работата, че се туткало, че не било последователно. Същото може да се каже за Ивайло Калфин, който като бивш външен министър трябва да е много навътре в “македонския” въпрос.
И това се случва в момента, когато всичко е на кантар пред лидерите на ЕС. Когато в Скопие следят всяка българска медия, за да открият пропукване в българската позиция. Това вече не е политическа позиция, това е национално предателство.
Защото ако продължаваме по този начин утре може да останем без история и език. Или по-скоро откъм Вардар с основание могат да кажат, че никога не е имало България, а само майка Македония!