Въпросът е дискусионен, но по него ще има по-голямо съгласие в парламента, отколкото по избора на изтребител
Много предположения следват след репликата на вицепремиера и министър на отбраната Красимир Каракачанов, че България е направила достатъчно в Афганистан. Няма съмнение, че тя не е изпусната случайно. Най-вероятно в управляващите среди се водят такива разговори и това съвсем не е изненадващо. Редно е държавата да има готови сценарии за действие. Въпросът е по силата на кои фактори може да се задейства някой от тях.
Това, че някога ще изтеглим военния си контингент от Афганистан, е ясно. От Камбоджа батальонът ни се върна с десет жертви. Така направихме в Ирак след пет години. За съжаление и там с цената на 13 загинали, които с нищо не могат да бъдат компенсирани. Впрочем Българската армия в момента участва в девет активни мисии и операции зад граница, а 17 е записала в историята си като приключили. За сегашния състав и състояние на Въоръжените ни сили подобна активност носи най-малкото напрежение. Както за тези, които са зад граница, с оглед на рисковете и заплахите на ситуацията, така и за онези, които трябва да им изпълняват мирновременните задължения в страната. Има, разбира се, и позитиви, които не могат да бъдат отречени. Опитът се трупа с броя на годините, контингентите и предизвикателствата. Няма съмнение, че поуките са част от учебния процес в армията и от подготовката на командванията и щабовете. Няма съмнение също, че има голяма разлика в организацията, опита и поведението в сравнение с времената отпреди 25, 15 или 5 години.
Въпросът е как ще мотивираме едно такова национално решение. Впрочем, то при всички случаи ще бъде съобразено с факта, че сме лоялен член на НАТО. Ние не сме сами там, а участваме в мисията на Алианса за подготовка, съветване и подпомагане на силите за сигурност в Афганистан „Решителна подкрепа“. Президентът Тръмп заплаши с изтегляне на половината си контингент, т.е. около 7 хиляди американски бойци. Ако политиката на САЩ е такава, България повече няма работа там, смята българският военен министър. Друг е въпросът дали можем да си позволим такава паралелност в действията. Има сериозни подозрения, че решението на г-н Тръмп е продиктувано от желанието да укрепи имиджа си вътре в страната. Да прекратиш една 17-годишна война, би ти донесло ръст в рейтинга, макар и не сред всички слоеве на обществото, но достатъчно. Защо да не го направим ние, с оглед на разклатеното доверие в голямата или малката управляваща коалиция?! Като че ли, обаче, няма никакво значение дали причините са партийни или коалиционни. И дали се търсят политически дивиденти. Тръгнат ли си американците, за нас там става страшно. Според някои коментатори това ще позволи на талибаните да засилят атаките си из Афганистан. Ислямисткото движение увеличава дейността си през последните три години и днес контролира значителни части от територията. Правителството в Кабул има власт над едва 56 процента, докато преди три години контролираше 72 на сто, по оценки на САЩ. Тук трябва да се прецени нещо много важно. Преди 15 години, когато бяхме в Ирак, твърдяхме, че сме там, за да се борим с тероризма далеч от нашите граници и да не го допускаме близо до България и Европа. С този мотив отидохме и в Афганистан през 2002 г. Успяхме ли, къде е тероризмът днес? Отговорът на този въпрос изисква анализ при вземане на решенията.
Има основания да се прогнозира, че по едно такова решение в българския парламент ще има по-голямо съгласие, отколкото по избора на изтребител, например. Налице, обаче е и една друга реалност. Армейската общественост не е безразлична към намаляването или прекратяването на участието ни в мисии зад граница. Причините са и професионални, и строго лични. Дали това няма да се окаже още една предпоставка за понижаване атрактивността на военната професия? И оттам на броя на желаещите да влязат в армията?
Факт е, че международният авторитет на Българската армия днес се гради в голяма степен от военнослужещите ни на мисии зад граница. Може да се дискутира по варианта да се затворим в границите си и да използваме войската за гасене на пожари или борба с други природни бедствия. Да, другите армии също правят това. Те, обаче имат модерни авиации, сухопътни войски с необходимата техника и въоръжение, както и съвременни плавателни средства. Имат и завиден социален статус на военнослужещите си. В този случай армиите им са с висок престиж както вътре в страните, така и зад граница. На този етап при нас това е все още стремеж.
Едва ли американците ще се трогнат от нашите намерения за изтегляне на контингента ни от Афганистан! Това няма да ги спре. Ние, обаче, наистина нямаме място там при подобна промяна на съотношението на силите и средствата. В този смисъл споменатата в началото реплика на министър Каракачанов изглежда сериозно премислена.
Поглед към региона
Може би няма да е лошо да се огледаме по-сериозно около себе си, за да разберем дали няма да сме по-полезни в нашия регион. Защо, например да нямаме допълнителен принос към операцията на Стабилизиращите сили на НАТО в Косово? Или в операцията на Европейския съюз в Босна и Херцеговина? Впрочем, както стана ясно напоследък, планираме подобни способности. Още повече, че военните експерти сигнализират за нарастващи предизвикателства на запад от нас.