В политиката също като при хазарта има пристрастяване
Зад образът на една от картите за игра – „черната дама“ има мистични легенди. Историята започва в затънтено село в средата на XIII в. в Англия, в което живеело миловидно момиче. Девицата, надарена с красота, с тъмна коса и тъмни очи, била желана от всички мъже в околността. Всеки от тях се борел за вниманието ѝ, но тя била дълбоко религиозна и живеела по каноните на християнството. Нейното поведение разгневило мъжете, които тя отблъснала, те се озлобили срещу нея и решили да и отмъстят, като я обезобразят. След като я обезобразили, те я прогонили от селото, в което живеела дотогава и клетницата започнала да скита из горите. Скитала дълго сама с мисълта за отмъщение за причиненото ѝ страдание.
Постепенно тъмните мисли я обзели напълно и тя се преобразила от красива девица в зла вещица. Вършела злини, но най-голямата сторила, преди да умре. Вещицата направила магия, която да ѝ позволи след смъртта си да се всели в огледало и да съсредоточи цялата си зла сила в него. И всеки, който реши да призове Дама Пика, да изгуби разума си при вида на грозното ѝ и обезобразено лице, което тя криела под черен воал. Имало и щастливци с чисти сърца, които били пощадени от злата магия на вещицата. Но преди да бъдат освободени от влиянието ѝ, тя им задавала три много трудни въпроса. Отговорели ли вярно, можели свободни да продължат по пътя си, но сбъркали ли - напускали този свят и отивали при нея в огледалото.
Според друга легенда, през XVIII в. живеела жена, която имала дом за сираци. Щом вземела парите от държавата за тяхната издръжка, тя убивала децата. А най-зловещото е, че им пеела, докато извършвала злодеянията. Така убила 19 деца. Когато я заловили, разкъсали черната ѝ рокля, обръснали ѝ косата и я закопали жива. Заради разкъсаната си черна рокля била наречена „Дама Пика“.
Освен легенди за „топ“ жената, има и създадени произведения. Повест от Александър Пушкин, а по-късно и опера от Чайковски по сюжета (опера за трите карти). Животът между любовта и алчността, като хазартна игра и играта като възможност за трансформация на живота. Фаталната „черна дама“ като символ на възмездието и съдбата, която не може да бъде излъгана.
За „Дама пика“ – най-енигматичната и най-мистичната повест, по която е направено либретото на операта, Достоевски казва: „Фантастичното трябва до такава степен да е в съприкосновение с реалното, че почти да му повярвате.“ Произведение с екстремни настроения, „Дама пика“ изследва живота, както и най-тъмните импулси на обсебване, пристрастяване, лудост и самоунищожение. В творбата откриваме вълшебен романтизъм, фантазия, предизвикване на съдбата, предателство и смърт. Виждаме герои, потопени в балните зали и измъчвани от собствените си демони.
След като разбира как да печели на хазарт (тайната на трите карти), главният герой Херман забравя за всичко, освен за комар. Той е обсебен от комбинацията на тройката, седмицата и асото. Носи всичките си спестявания в игралния дом, където мъжете играят с високи залози. Първата вечер Херман залага всичко на тройка и печели. Втората мъжът залага всичките си пари плюс печалбата от предишния залог на седмица и отново печели за ужас на собственика на игралния дом. Третата вечер Херман се връща в салона и всички спират да залагат, за да наблюдават невероятната му игра. Според инструкциите на духа на старата графиня Герман залага всичко на асо. Но когато отваря ръката си, вижда Дама пика вместо туз. Читателят така и не разбира дали Херман случайно прави грешка, вземайки Дама пика вместо печелившото асо, объркан от зловещата ѝ прилика със старата графиня, или пък печелившата карта е сменена с губещата дама пика от свръхестествени сили. Въпреки това, Херман губи всичко и бяга от игралната зала в ужас.
В политиката също като при хазарта има пристрастяване. Моментът, в който трябва и можеш да спреш, е много сериозно изпитание за всеки политик, който си мисли, че загубата е само момента и голямата победа предстои.
В навечерието на предсрочните парламентарни избори сме изправени пред сериозна трансформация на политическата ни система. Това е така, защото двете партии, които останаха последните динозаври от началото на прехода, преживяват трансформация след която няма да бъдат същите. Политическата система ще се промени. Неизвестното е дали БСП след тези избори ще спре потъването си в електоралното блато или ще остане под 4%?
Раздялата в ДПС е шумна и зае голяма част от медийното време, но и развода в БСП не мина „по взаимно съгласие“. Социалистическата партия от началото на 90-те години на ХХ в. създаваше впечатление на демократична организация. В нея съжителстваха различни поколения (като възраст) с различни възгледи (от тъмночервени до розови), които някак си се търпяха. Сериозните вътрешнополитически изпитания пред БСП бяха кризата от 1996-1997 г., подкрепата за приемането на плоския данък (2006-2007 г.) и пасивността около инициативата за националния референдума за промяна на политическата система (2016 г.). Да, някой ще добави – членството в НАТО, войната в Украйна, Истанбулската конвенция. Добре и тези външнополитически изпитания също водеха до електорална ерозия.
Противоречивите възгледи и идеологии, които съжителстваха в БСП, не са водели до шумни разводи при смяната на председателя на партията. Сигурно не е минавала смяната на караула само скърцане на зъби, но за пръв път съд се намесва при тази смяна.
Проблемът не е само, че са извадени на показ вътрешнопартийни отношения. Проблемът е индиция за самооценката на политическите лидери, които нямат усет кога да се оттеглят от лидерската позиция или от активната политика. Дали, когато са загубили за пръв път след сериозна победа преди това, или съдбата да реши (доверието на гражданите е разтегливо понятие и не е аргумент)?
Проблемът на БСП и на нейната бивша председателка е влошаване на отношенията с държавния глава. За повода вече никой не си спомня. През 2018-2019 г. БСП напусна парламента (определено като „пълен бойкот на парламента“), вкл. заради скандални промени в Изборния кодекс. Ветото върху тези правила беше повод за завръщане, който не беше използван. Година по-късно (2020) хората бяха на площада и тогава беше време за „пълен бойкот“ на изчерпаното 44-то Народно събрание, но моментът беше пропуснат. След това се родиха толкова нови субекти, че електоралната подкрепа за БСП се смали фатално.
Днес отново сме пред прага на предсрочни парламентарни избори. Участието на БСП в широк формат с леви партии, самоопределили се като Обединена левица, дава мъничко надежда, че с неговото формиране ще се върнем към класическото политическо противопоставяне!
Време е освен дама пика и други карти, имащи се за аса, да бъдат извадени от колодата от карти. Ако не се оттеглят сами, ще го разберат по трудния начин!