Какви са предизвикателствата, пред които е изправена местната власт в условията на криза и поредица от служебни кабинети, питаме Даниел Панов, кмет на община Велико Търново и председател на НСОРБ. Дискутираме най-наболелите проблеми на общините - безводието, предстоящото увеличение на такса смет, лошото състояние на републиканската пътна инфраструктура и транспортното откъсване на Северна България. Коментираме и ролята на НСОРБ и има ли шанс скоро да се въведе финансовата децентрализация за общините.
- Господин Панов, как се справят общините в България по време на кризи-политическа, икономическа, институционална...?
- Общините се научиха да се справят с всякакви ситуации през последните три години и половина на кризи. Всъщност – нямаме и друг избор. След пролетта на 2021-а година събитията в България се развиха така, че общините – местната власт, останаха единственият остров на стабилност и на държавност.
Замислете се през какво преминахме. И продължаваме да усещаме и към днешна дата последиците – първо беше пандемията, после - галопиращите високи цени на енергоносители, горива, храни, услуги, строителство. Негативното отражение се засили още повече от трайната политическа криза, липсата на адекватни решения от държавата, блокираните държавни институции. И днес все още сме повлияни от забавените решения за индексация на строителните договори, което почти провали европейските проекти в края на предишния програмен период.. И към всичко това добавяме негативните последствия от войната в Украйна, която продължава вече две години и половина и климатичните промени..
Да – ситуацията за общините е наистина сложна. Имаме ли обаче избор? Какво ще стане, ако и местната власт развее бялото знаме? Не можем да го позволим. Всеки от нас има ангажимент към хората, които са ни избрали. И този ангажимент изисква морал и мъжество! Вярвам, че всички, които имат амбиции към публичната власт, са длъжни да си дадат сметка за това.
И към днешна дата се справяме с управлението на градовете, населените места, общините, въпреки несигурността и обществените турбуленции. Опитваме се, въпреки политическата криза и негативното й отражение, да развиваме и подобряваме качеството на живот и услугите за гражданите и бизнеса. Трудно е, особено на фона на големи проблеми като безводието, липсата на свежо европейско финансиране заради мудността в управлението на новите оперативни програми и особено на ПВУ, буксуващите инвестиции в стратегическа инфраструктурата… Мога още много да изброявам, но работата на кметовете не е да се оплакват.
- Кои са най-наболелите проблеми пред местната власт в момента?
- Един от най-големите проблеми е безводието. И то не толкова, защото няма вода, а защото липсват големите инвестиции във ВиК-инфраструктурата. Липсва държавата. Загубихме три години и половина в политически боричкания. Време, в което водата продължава да изтича – на места 80% от водата се губи по пътя от язовира до чешмата вкъщи. Затова и все повече стават населените места с воден режим. Особено, когато и годината е суха и няма валежи. За общините е непосилно от финансова гледна точка да намерят огромния ресурс, необходим за трайното решаване на тези проблеми. Водните дружества, за съжаление, не се справят достатъчно ефективно с управлението на европейския ресурс, с който разполагат. Фондът за общински проекти, създаден в Бюджет 2024, е стъпка в правилната посока и се надявам тази политика да продължи и занапред. Нужна е категорична реакция на държавата в цялостния процес на управление на водите и осмисляне ролята на ВиК-холдинга.
Инвестициите в наземната инфраструктура - пътищата, са вторият наболял проблем. И тук Фондът за общински проекти е добро решение, но недостатъчно. Той осигурява средства за пътищата, които са общинска собственост, но сериозният проблем е републиканската мрежа. Транспортното откъсване на Северна България вече осезаемо се отразява на икономическите резултати на регионите.
- Какви нестандартни решения се налага да вземат кметовете в настоящата ситуация?
- За щастие, скоро не ни се е налагало да взимаме нестандартни решения, както бе преди две години при бума на цените на електроенергията и енергоносителите. Помните, тогава трябваше да избираме – лампите да бъдат гасени нощно време, или да светят през няколко, за да има средства, с които да платим отоплението на детски градини, училища и социални услуги. Нестандартни решения бяха и всички онези, свързани с финансовото управление в общините в месеците от годината, в които нямаше приет държавен бюджет. 2024-а година бе първата от три години насам, в които държавният бюджет бе приет навреме, а не през третото тримесечие на годината, както бе през 2023-а и 2022-а година. Апелът ми към политиците, които отново отиват на парламентарни избори е един: не карайте общините отново да прибягват към нестандартни решения, за да оцелеят.
- Как работи Националното сдружение на общините, което е под Ваше ръководство?
- Откакто съм начело на Управителния съвет на НСОРБ, бяха направени важни законодателни промени, които регламентираха неотменното място на организацията в процеса на вземане на законодателни решения в държавата.
Днес Сдружението е много по-отворено към своите членове. Всички ние даваме своите мнения и изказваме позиции по всички законови и стратегически промени, които са поставени на дневен ред. Сдружението е нашият екип, който обединява, представя и достойно отстоява интересите на всички български общини.
Днес гласът на кметовете се чува все по-силно в държавата. НСОРБ е израз на обединението, единството и консолидацията на местната власт в името на важните решения – за общините и за гражданите, които са ни гласували доверие. В НСОРБ няма делене на партии, няма политиканстване. От нас депутатите има много какво да научат като модел на работа и най-вече – да осъзнаят колко важен е диалогът и конструктивността в работата.
- Как ще коментирате предстоящото увеличение на такса смет, което предизвика смут сред кметовете?
- Колегите ми от УС на НСОРБ го определиха като най-голямото предизвикателство пред общините в този мандат. Промяната на методиката за такса смет е резултативна величина, която стои в края на дълъг и сложен процес по цялостно реформиране на системите за управление на отпадъците. На местната власт – на общините, е дадена за прилагане една законова рамка, която е трудно осъществима на практика. Сигурно като изчисление е възможна, но резултатът има и социални измерения и те са особено притеснителни за всички общини. Да се твърди, че общините не са готови и затова се иска отлагане, не е вярно. Общините се готвят най-сериозно и най-последователно от всички държавни институции, които трябва да участват в реформата на такса смет. Всяка една община е създала свои екипи от експерти – еколози, финансисти, данъчни специалисти. Проиграваме възможните модели за всяка конкретна община, за отделните населени места.
Днес обаче никой в държавата не може да ви каже кой къде точно живее. Проблемът с регистрациите по настоящ и постоянен адрес, необитаемите жилища и невъзможността това да бъде проследявано създават изключително много трудности при изготвянето на точни разчети. Затова НСОРБ настоява да се направят законова промени, които да дадат на общините достъп до коректни, точни и актуални данни както за броя на населението, така и за наетите лица, фирмите, имотите.
Необходима е промяна в Закона за гражданската регистрация, за да се види реалното местоживеене и съвпадането му с данните от настоящ и постоянен адрес. В момента различните регистри не си съвпадат. Имаме между 5% и 30% съвпадение на информацията. Това налага допълнителна работа по набирането й натоварва и администрациите, и гражданите, и бизнеса. Без точни данни не е възможно да бъдат направени нито прогнози, нито правилно да бъдат разчетени средствата, нито да бъдат взимани решения за управление на процесите. В момента гоним черна котка в тъмна стая, но има и редица съмнения дали изобщо има котка.
Принципът „замърсителят плаща“ е справедлив. Но на фона на проблемите, за които сме алармирали държавата, рискът от сериозен ръст на ТБО за гражданите е много голям. Затова са нужни още няколко спешни решения от страна на държавата.
Едно от тези решения е да има адекватна държавна политика и подкрепа за цялостна промяна на модела на управление на отпадъците. Най-справедливо би било такса смет да се изчислява на количество смет. Но преди да бъдат приети законовите текстове, трябваше някой честно да каже на хората, че това струва скъпо. Много скъпо. Необходима е целенасочена държавна политика за инвестиции и значително подобряване и съществено разширяване на системата за разделно събиране на отпадъци, за да бъде ефективно приложен принципът „замърсителят плаща“ и гражданите реално да бъдат стимулирани за разделно събиране на отпадъци, за да могат да ползват и облекченията, свързани с това. Разделното събиране на отпадъците е възложено на лицензирани дружества, които също трябва да бъдат активни в процеса на трансформиране.
Трето - необходими са също промени в Закона за управление на отпадъците и увеличаване на отговорността на организациите по оползотворяване на отпадъците от опаковки (ООО) – тоест тези организации, които се занимават с разделното събиране. Нужно е да бъдат разширени законовите правомощия на кметовете да издават наказателни постановления на замърсителите. Нужно е по-подробно законодателно регламентиране на възможностите за ползване на отчисленията и обезпеченията за развитие на системата за управление на отпадъците, вкл. и за поддържане чистотата на населените места от общините.
Реформата на такса смет не е еднократен акт. Това е процес, който изисква активното участие и на държавата, на отговорните държавни институции, на бизнес структурите, а също и на цялото общество.
- Има ли шанс скоро да се въведе финансова децентрализация за общините?
- Фондът за общински проекти към държавния бюджет са стъпка в правилната посока – към децентрализация. Това позволява на общините и на нас като кметове да планираме инвестиционните си програми в един обозрим период от време – 3 години, балансирано и приоритетно да бъдат определени проектните предложения за градовете и населените места, както и за типа обекти: ВиК, улици и междублокови пространства, общинска пътна мрежа, спортна, образователна, културна материална база и др.
Продължаваме разговорите си с Министерството на финансите и за другите много важни стъпки, които да позволят част от подоходното облагане на гражданите да остава в общинските бюджети. Нужно е обаче редовно правителство и стабилно парламентарно мнозинство, за да се направи тази важна крачка.
НСОРБ подготвя механизъм, който да работи в интерес на повечето общини, за да се постигне оптимален баланс в разпределението на средствата в общините.
- На прага сме на поредни предсрочни парламентарни избори. Каква е Вашата прогноза, след тях страната ни ще има ли редовно правителство?
- Прогнозите ще оставя на социолозите. Аз бих споделил желанието на българските граждани. А това желание е да спрем този постоянен изборен цикъл и България да има стабилно редовно правителство. Призовавам партийните централи и политиците: не поставяйте демокрацията под риск, увлечени в непрестанното си политическо противоборство. Говорете с българските граждани, не с твърдите си ядра. Защото на фона на всички последствия от кризите и от блокирането на институциите, твърдостта на политическите ядра също ще е до време.
Нашият гост
Един от най-успешните кметове в България. Четвърти мандат управлява община Велико Търново и трети пореден мандат е Председател на УС на НСОРБ. Магистър е по специалност „Машинен инженер“ от Национален военен университет „В. Левски”. Има магистърска степен по специалност „Публична администрация“ от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий" и докторска степен по защита от бедствия и аварии от Национален военен университет „Васил Левски“.