Много компании предоставят на служителите си допълнително здравно осигуряване, включително и за членове на семействата им. Затова в рубриката на “Труд news” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на данъци и осигуровки за тази допълнителна социална придобивка.
Ръководството на дружество ще предостави към допълнителното здравно осигуряване на всички наети лица и социален пакет под формата на допълнително здравно осигуряване за членове на семействата им - непълнолетни деца. Дружеството ще сключи застрахователен договор за групова медицинска застраховка. Разходите за допълнително здравно осигуряване за член от семейството ще бъдат за сметка на дружеството. Поставени се следните въпроси:
1. Допълнителното здравно осигуряване на членове на семейството на служителите (непълнолетни деца), следва ли да се третира като социален разход, предоставен в натура?
2. Дължат ли се осигуровки върху вноски за допълнително здравно осигуряване на непълнолетни деца на служители на дружеството?
По данъчното законодателство:
На основание чл.204, ал.1, т.2 от ЗКПО социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица) се облагат с данък върху разходите. Социалните разходи, предоставени в натура, включват и разходите за вноски за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки “Живот”.
От определението за “социални разходи, предоставени в натура”, дадено в т.34 на §1 от ДР на ЗКПО, се извеждат критериите, които трябва да са изпълнени едновременно, за да могат социални придобивки да се третират по реда на част четвърта от ЗКПО “Данък върху разходите”.
Според §1, т.34 от ДР на ЗКПО “социални разходи, предоставени в натура” са отчетените като разходи социални придобивки по чл.294 от Кодекса за труда (КТ) и предоставени по реда на чл.293 от КТ или от ръководството на предприятието.
Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол (наети лица).
Предвид алтернативния характер на начина за предоставяне на социалните придобивки, предвиден в §1, т.34 от ДР на ЗКПО, след като редът за предоставянето им е определен от ръководството на предприятието (както е в конкретния случай), първото изискване на цитираната разпоредба е изпълнено.
Друго изискване, за да са налице социални разходи, е социалните придобивки да са достъпни за всички наети лица. За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т. е. да може да се ползва от всички тях. Социалните придобивки не са обвързани с количеството и качеството на престирания труд, а целят да обезпечат потребности, касаещи живота и бита на наетите, които не са свързани със заеманата длъжност, трудовите резултати и размера на възнаграждението. Затова стойността на социалния разход следва да бъде еднаква/съпоставима за всички правоимащи лица. Когато наетите лица имат различни потребности и интереси, работодателят може да предостави възможност за избор между алтернативни социални придобивки с еднаква/съпоставима стойност, което не противоречи на §1, т.34 от ДР на ЗКПО.
В случая предприятието има намерение да предостави и социален пакет под формата на допълнително здравно осигуряване на членове на семействата на служителите (на непълнолетно дете/деца). В този случай не е изпълнен критерият за общодостъпност на социалната придобивка, тъй като не е осигурена възможност тя да се ползва от всички наети лица в еднакъв/съпоставим размер, а само от служители с непълнолетни деца. В чл.204, ал.1, т.2 от ЗКПО, както и в §1, т.34 от ДР на същия закон изчерпателно са посочени лицата, в чиято полза определен вид разходи следва да се третират като социални разходи. Това са работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица). Сред тях не попадат членовете на семействата им.
Предвид изложеното, разходите за допълнително здравно осигуряване на членове на семейството (непълнолетно дете/деца), не могат да бъдат квалифицирани като социални разходи по смисъла на §1, т.34 от ДР на ЗКПО.
Съгласно чл.10, ал.2 от ЗДДФЛ доходите могат да бъдат парични и непарични. Според чл.24, ал.1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал.2. В случая заплащаните от работодателя разходи за допълнително здравно осигуряване на членове на семейството на служителите, представляват облагаем доход за физическите лица, който се формира по реда на чл.24, ал.1 от ЗДДФЛ. Разходите на работодателя за допълнително здравно осигуряване на членове на семейството (непълнолетно дете/деца) се третират като разходи за възнаграждение в обхвата на трудовото правоотношение и са признати разходи за данъчни цели по реда на ЗКПО.
По осигурителното законодателство:
За да бъдат разглеждани като социални разходи, средствата за социално битовото и културно обслужване следва да са предоставени по реда на чл.293 и чл.294 от КТ.
Задължението за внасяне на осигуровки върху средствата за социални разходи и основанията за възникването му са регламентирани в чл.6, ал.12 от КСО. Върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл.4, ал.1 от същия кодекс в пари или натура, се внасят осигуровки в размера за фонд “Пенсии”, определен по реда на ал.3 и ал.5 и за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Предвид уреденото по силата на чл.40, ал.1, т.1 от ЗЗО уеднаквяване на осигурителния доход за държавното обществено осигуряване и здравното осигуряване, върху средствата за социални разходи се дължат и здравни вноски.
Разпоредбите на КСО за елементите на осигурителния доход са определени в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски. Според чл.2, ал.1 от наредбата осигуровки се внасят върху сумите, изплатени или начислени и неизплатени за сметка на средствата за социални разходи пряко, постоянно или периодично в пари или в натура на лицата по чл.4, ал.1 от КСО. Според чл.2, ал.2 от наредбата осигуровки не се внасят върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за издръжка на столове (включително за поевтиняване на храната в тях), на здравни и лечебни заведения, детски заведения, почивни бази, поддържане на културни потребности на работниците и служителите, вноски за доброволно пенсионно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица, както и върху еднократните помощи в пари или в натура, изплатени на работниците и служителите за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или при други случайно настъпили събития.
Целта на социалните придобивки по чл.294 от КТ е задоволяване на социално-битови и културни потребности на наетите работници и служители. Разходите за доброволно здравно осигуряване на членове на семейството (непълнолетно дете/деца) за сметка на работодателя, не са социална придобивка, която се ползва пряко от наетото лице, а от член на неговото семейство. В този случай не е приложима разпоредбата на чл.2, ал.1 от наредбата. Същите представляват елемент на брутното трудово възнаграждение и осигурителен доход, върху който се дължат задължителни осигуровки.
Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-ата в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.