Много хора са собственици на фирма, но наред с това работят и на граждански договор, а може и да са управители и на друга фирма. Затова в рубриката на „Труд news“ “Данъчeн консулт” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на данъци и осигуровки в тези случаи.
„Х“ ООД сключва граждански договор с жената А, която е и съдружник в дружеството с 32% дял. В същото време А е управител на друго ООД, като в него е осигурена в качеството й на управител. Поставени са въпросите:
1. Какви осигуровки трябва да начислява „X“ ООД по гражданския договор?
2. Трябва ли да бъдат подавани от „X“ ООД декларация образец 1, декларация образец 6, декларация по чл.55, ал.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за дължимия данък?
По осигурителните вноски:
Според чл.4, ал.3, т.2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) собствениците и съдружниците на търговски дружества, които полагат личен труд, задължително се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, а чл.4, ал.4 им дава възможността да избират да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.
Независимо, че има граждански договор, за целите на задължителното осигуряване лицата се квалифицират според характера на осъществяваната от тях дейност. В случая г-жа А ще упражнява трудова дейност в дружеството, в което е съдружник, и попада в кръга на задължително осигурените по реда на чл.4, ал.3, т.2 от КСО.
Задължението за осигуряване за самоосигуряващите се възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация до НАП в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
Осигуровките за лицата по чл.4, ал.3, т. 1, 2 и 4 от КСО са за тяхна сметка и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен доход. Окончателният размер на месечния си осигурителен доход тези лица определят по реда на чл.6, ал.9 от КСО - за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, и въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ.
Съгласно чл.127, ал.1 от КСО родените след 31 декември 1959 г., които са осигурени във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване (ДОО) и не са направили избор по реда на чл.4б от кодекса, задължително се осигуряват и в универсален пенсионен фонд.
Здравните вноски самоосигуряващите се лицата се внасят по реда на чл.40, ал.1, т.2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Въпреки че за целите на данъчното облагане тези доходи се определят като доходи от трудови правоотношения по смисъла на §1, т.26, буква „и” от ДР на ЗДДФЛ и се декларират в Приложение №1 на годишната данъчна декларация, при определяне на окончателния размер на осигурителния доход следва да бъдат посочени в колона 5 на Таблица №1 и Таблица №2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход към годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ.
В случая съдружникът осъществява и трудова дейност като управител на друго дружество. За лицата, които получават доходи на различни основания, осигуровки се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен осигурителен доход, по следния ред:
1. доходи от дейности съгласно последователността, посочена в чл.4, ал. 1 и 10 от КСО;
2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигуровки;
3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, лица, които се облагат по реда на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани;
4. доходи за работа без трудово правоотношение.
Според чл.40, ал.1, т.6 от ЗЗО при определяне поредността на доходите, върху които се дължат здравни вноски, на първо място е доходът от пенсии, отпуснати от ДОО или от професионален пенсионен фонд, без добавките към тях, след което следват доходите, определени в чл.6, ал.11 от КСО. Здравните вноски върху пенсиите са за сметка на държавния бюджет.
Самоосигуряващите се имат задължение и периодично да представят в НАП данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за осигурителния доход, осигурителните вноски и др. Данните се подават с декларации образец №1 или образец №6 с код за вид осигурен 12 или 22.
„X“ ООД няма задължения да удържа и внася осигуровки, да подава данни за осигуровки за г-жа А. Такива задължения има самото лице в качеството му на самоосигуряващо се за положения личен труд за дружеството, в което е съдружник.
По данъчното облагане:
Според §1, т.26, буква „и” от ДР на ЗДДФЛ правоотношенията със съдружници, член-кооператори, както и с акционери, притежаващи над 5% от капитала на дружеството, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери, извън случаите по чл.37, ал.1, се считат за трудови правоотношения.
Съгласно чл.42, ал.1 от ЗДДФЛ авансовият данък за доходи от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно. Месечната данъчна основа на самоосигуряващи се за доходи от трудови правоотношения по §1, т.26, буква "и" се определя, като облагаемият доход по чл.24, начислен за съответния месец, се намалява с авансово внесените чрез дружеството осигуровки, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка. В конкретния случай вноските на самоосигуряващото се лице няма да се внасят чрез дружеството и при определянето на месечната данъчна основа същите не следва да се приспадат от работодателя.
Дължимият данък се определя, като месечната данъчна основа, определена по реда на чл.42, ал. 2 и 3 от ЗДДФЛ, се умножи по ставка 10% и се удържа от работодателя при изплащане на облагаемия доход за съответния месец.
В декларацията за дължими данъци по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ не се посочва дължимият от работодателите данък за доходи от трудови правоотношения, тъй като те са задължени да предоставят информация за дължимия данък за доходите от трудови правоотношения по ред, определен в наредба. Съгласно чл.1, ал.1, т.1 от Наредба Н-13 информация за облагаемия доход и данъка за доходите по трудови правоотношения се представя от работодателите. Съгласно Указанията за попълване на декларация образец №1 за лицата, получаващи доходи по §1, т.26, буква "и" от ДР на ЗДДФЛ, за които не се подават данни за ДОО, допълнително задължително пенсионно осигуряване и здравно осигуряване, но задължително се подава информация за данъка по чл.42 от закона, в т.12 „Вид осигурен“ се попълва код 90 и данни за начислен месечен облагаем доход по чл.24 от ЗДДФЛ и начислен месечен данък в полета на т. 31 и 31А. Данни за дължимия данък по чл.42 от ЗДДФЛ се декларира от работодателите като обща сума в т. 16 или 17 на декларация образец №6.
Доходите от трудови правоотношения по смисъла на §1, т.26, буква "и" от ДР на ЗДДФЛ не се включват от работодателите при определянето на годишната данъчна основа и на годишния данък по чл.49 от същия закон. Но за тях трябва да се предоставя информация със справката по чл.73, ал.6 от ЗДДФЛ.
Местните физически лица, придобили доходи от трудови правоотношения по смисъла на §1, т.26, буква „и“ от ДР на ЗДДФЛ, са задължени да подават годишна данъчна декларация по чл.50 от същия закон.
Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество "Захаринова Нексиа“ ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.