Много работодатели искат да предоставят допълнителна социално-битова услуга за служителите си – детска градина и занималня за децата на работниците и служителите. Затова в рубриката на „Труд news“ “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на данъци и осигуровки в тези случаи.
Голяма част от служителите и хората, наети по договор за управление и контрол, в частни фирми са млади хора с малки деца. С цел да задържат служителите, шефовете на фирмите решават да предоставят на всеки служител възможност да се възползва от корпоративна занималня за деца. Услугата представлява: делнична грижа за деца на служители от 0 до 4 годишна възраст; грижа в рамките на учебната година за 5-6 годишните деца и ваканционна занималня (лятна и за междусрочните ваканции) за деца от 7 до 12 години. Служителите, които нямат деца, могат да се възползват от услугата за децата на свои близки роднини (племенници, внуци). Услугата ще се предоставя чрез договор с доставчика – организация с лиценз за предоставяне на спомагателни образователни услуги за деца. Работодателят ще поеме 50% от цената на базовия пакет на услугата, без допълнителните занимания. Служителите заявяват ежемесечно желанието си да ползват услугата.
Поставени са следните въпроси:
1. Половината от цената на базовия пакет на услугата, платима от компанията, представлява ли социален разход?
2. Счита ли се за осигурителен доход на служителите частта от цената на услугата, платима от работодателите им?
По данъчното законодателство:
Съгласно чл.204, ал.1, т.2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица).
По смисъла на т.34 на §1 от ДР на ЗКПО „Социални разходи, предоставени в натура“ са отчетените като разходи социални придобивки по чл.294 от Кодекса на труда (КТ) и предоставени по реда и начина, определени от чл.293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя и наетите лица са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на социалните придобивки.
Основно изискване е социалните разходи да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Стойността на социалният разход следва да бъде в еднакъв/съпоставим размер за всички правоимащи. За лицата с различни потребности, работодателят може да предостави възможност за избор между алтернативни социални придобивки с еднаква/съпоставима стойност, което ще изпълни изискванията на §1, т.34 от ДР на ЗКПО.
В конкретния случай компаниите имат намерение да предоставят корпоративна занималня за деца на служителите. В този случай не е изпълнен критерият за общодостъпност на социалната придобивка, тъй като не е осигурена възможност да се ползва от всички наети лица в еднакъв/съпоставим размер. Придобивката ще е за служители с малолетни и непълнолетни деца, съответно децата на роднини за служители без деца на такава възраст. Освен това, в чл.204, ал.1 от ЗКПО и §1, т.34 от ДР на същия закон са посочени лицата, в чиято полза дадени разходи могат да се третират като социални – работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол, но не за членове на семейството или близки роднини.
Разходите за посочения социален пакет не могат да бъдат квалифицирани като социални разходи по смисъла на §1, т.34 от ДР на ЗКПО. Тъй като извършването им е обвързано с наличието на трудов договор/договор за управление и контрол между предприятието и физическото лице, те следва да се третират като доход за съответния работник или служител.
Според чл.24, ал.1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя. Сумите, плащани от работодателя за корпоративни занимални за деца, следва да се третират като доход от трудово правоотношение по смисъла на ЗДДФЛ.
Сумите подлежи на облагане по общия ред:
- авансовият данък се определя по реда на чл.42 от ЗДДФЛ;
- определя се годишен данък и годишна данъчна основа по реда на чл.49 от ЗДДФЛ.
Разходите, представляващи облагаем доход за наетите лица, са признат разход по реда на ЗКПО. Следва да бъдат съобразени и общите изисквания на ЗКПО – да са документално обосновани. За документиране от страна на работодателя на разхода за възнаграждение, каквото в случая се явява плащането на 50% от цената на базовия пакет на услугата, ще послужи ведомостта за заплати. За по-добра аналитичност биха могли да послужат и други документи, от които става ясно, че работодателят плаща 50% от цената.
Предвид това, че от услугата се възползват физически лица, а не работодателят им, то издаваният от доставчика първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч следва да е предназначен за тях. Съгласно чл.113, ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл.117. От това правило има изключения - фактура може да не се издава за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице. Когато издаването на фактура не е задължително, тя може да бъде издадена по желание на доставчика или на получателя.
По осигурителното законодателство:
Трудовата дейност е основна предпоставка за възникване на основание за осигуряване по смисъла на КСО. Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от същия кодекс и за който са внесени или дължими осигуровки, и продължава до прекратяването ѝ.
Според чл.6, ал.2 от КСО доходът, върху който се дължат осигуровки, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. За работниците и служителите и за лицата по чл.4, ал.1, т.7 осигуровки се дължат върху не по-малко от минималния и върху не повече от максималния месечен осигурителен доход.
Според чл.6, ал.12 от КСО върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл.4, ал.1 в пари или в натура, се внасят осигуровки, определени по реда на чл.6, ал. 3, 5, 6 и 7 от КСО.
Доходите, върху които се правят осигуровки, са определени в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ). Според чл.2, ал.1 от наредбата осигуровките се изчисляват и внасят върху стойността на средствата и сумите, изплатени или начислени и неизплатени за сметка на социални разходи пряко, постоянно или периодично на лицата по чл.4, ал.1 от КСО в пари или в натура. В чл.2, ал.2–4 на наредбата са посочени средствата, предоставени за сметка на социалните разходи, върху които не се внасят осигуровки.
В случая работодателите ще плащат 50% от стойността на услуга - социално-образователна грижа за деца. Средствата, които работодателите ще плащат за услугата, не попадат в обхвата на посочените в чл.2, ал.2–4 на наредбата. Предвид изложеното, плащането на 50% от услугата за сметка на работодателя, не е социален разход. Следователно представляват част от осигурителния доход, върху който се дължат задължителни осигуровки.
Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество "Захаринова Нексиа“ ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.