Много хора работят на два трудови договора, а освен това може да имат и други доходи, като например от наем или дивидент. Затова в рубриката на “Труд news” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за декларирани на доходите и плащане на данъци в тези случаи.
Човек работи на трудов договор, но сключва и втори трудов договор за изпълнение на дейности по проект с определен срок. И по двата трудови договора работодателят удържа данъци и осигурителни вноски (данък върху доходите, вноски за държавно обществено осигуряване, за допълнително задължително пенсионни осигуряване в универсален пенсионен фонд и вноски за здравно осигуряване). Човекът получава и доходи от отдаване под наем на имот, за които с декларация по чл.55, ал.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за първо, второ и трето тримесечие на съответната година декларира авансов данък. Човекът получава и дивидент от фирма в България. Той подава годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ.
Поставени са въпросите:
1. Освен подаване на годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, човекът има ли други задължения относно доходите по втория трудов договор?
2. Кога се счита за придобит от физическото лице доходът от дивидент от източник в България?
По първи въпрос:
Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в България и в чужбина. Те са задължени да подават годишна данъчна декларация по чл.50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за придобитите доходи от страната и чужбина.
В случая човекът има доходи от трудови правоотношения при основен работодател и допълнителен трудов договор, както и доходи от наем на недвижим имот. Наясно е със задълженията си по чл.50 и чл.55 от ЗДДФЛ. Въпросът е дали човекът има други ангажименти във връзка със сключения втори трудов договор.
Съгласно чл.49, ал.2 от ЗДДФЛ в случай, че работникът или служителят през данъчната година има или е имал трудов договор за допълнителен труд при друг работодател или е имал основно трудово правоотношение при друг работодател, работодателят по ал.1 включва придобития при другия работодател доход при изчисляване на годишната данъчна основа и определя годишния размер на данъка, ако работникът/служителят му предостави служебна бележка по чл.45 от ЗДДФЛ от другия работодател.
Законодателят е предоставил възможност работникът/служителят по негова преценка да предостави информация на основния си работодател, когато през годината е имал и други доходи по трудови правоотношения, с цел включването и на тези доходи при изчисляването на годишната данъчна основа, която се прави от основния работодател към 31 декември на съответната година, на основание чл.49, ал.1 от ЗДДФЛ. Предвид това, че човекът има и други доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, за които, на основание чл.50 от ЗДДФЛ следва да подаде годишна данъчна декларация (ГДД), в която да посочи и придобитите облагаеми доходи по двете трудови правоотношения, дори и да не представи служебна бележка, и основният работодател да не може да извърши определяне на годишния размер на данъка като включи съответния доход, това няма да промени размера на задължението и няма да противоречи на въведените в ЗДДФЛ норми.
По втори въпрос:
Облагането на физическите лица е уредено с разпоредбите на ЗДДФЛ и е съобразено с вида на съответния доход. В зависимост от източника, видовете доходи са определени в чл.10, ал.1. В т.6 на разпоредбата са посочени доходи от източници по чл.35, както и доходи, облагаеми с окончателни данъци по този закон.
Данъчното третиране на доходите от дивиденти в полза на физически лица е уредено в ЗДДФЛ, като по смисъла на този закон “дивидент” е:
а) доход от акции;
б) доход от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции;
в) скрито разпределение на печалбата.
Предвид разпоредбата на чл.38, ал.1, т.2 от ЗДДФЛ дивидентите, разпределени в полза на местни физически лица, се облагат с окончателен данък, който се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент. Съгласно чл.46, ал.3 и чл.65, ал.2 от ЗДДФЛ ставката на окончателния данък е в размер на 5 на сто и се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидент. Обръщам внимание, че законодателят е обвързал дължимостта на окончателният данък върху дохода от дивидент с вземането на решението за разпределяне на същия, а не с реалното получаване на дохода от физическото лице. В същия срок, на основание чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ, дружеството е задължено да подаде декларация за дължимия данък.
Друго задължение на предприятието-платец е подаването до 28 февруари на следващата календарна година на справка по образец за изплатените през годината доходи и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски (чл.73, ал.1 от ЗДДФЛ). Текстът на чл.73, ал.3 от ЗДДФЛ посочва, че доходите по чл.38, ал.1, т.2 от същия закон се включват в справката по чл.73, ал.1 от ЗДДФЛ за данъчната година, през която е взето решението за разпределяне на дивидента.
По отношение придобиването на дохода от дивидент от физическото лице е приложима общата норма на чл.11, ал.1 от ЗДДФЛ, доколкото не е предвидено друго в този закон. Доходът се смята за придобит на датата на:
* плащането - при плащане в брой;
* заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека - при безналично плащане;
* получаването на престацията - за непаричен доход.
Освен това в разпоредбата на чл.11, ал.3 от ЗДДФЛ изрично е посочено, че доходът се смята за придобит от физическото лице и когато по негово нареждане или по споразумение между него и платеца плащането или престацията са получени от трето лице. За определяне датата на придобиване се прилагат ал. 1 и 2.
Обръщам внимание, че чрез електронните си услуги Националната агенция за приходи (НАП) дава дистанционен достъп на гражданите, при притежание на квалифициран електронен подпис (КЕП) или персонален идентификационен код (ПИК), до най-често използваните справки, документи и други услуги, без да посещават офис на НАП. Сред електронните услуги има справка за актуалното състояние на данните, декларирани със справка за изплатени доходи (трудови и различни от трудови) и за удържаните данък и задължителни осигурителни вноски, чрез която физическите лица имат възможност да проверяват дали за тях има подадени данни за изплащани доходи по трудови и различни от трудови правоотношения, от предприятия и от самоосигуряващи се лица.
Доходите от дивиденти, разпределени от местни юридически лица, не се декларират от физическите лица, които са ги получили, в годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ. С чл.50а от същия закон е дадена правна възможност местните физически лица да декларират тези доходи по желание. Иначе казано, въпросните доходи е възможно да бъдат декларирани с годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ. По принцип тази декларация се подава в срок от 10 януари до 30 април на следващата календарна година.
Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-ата в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучкки.