Два скандални паметника на БотевЗа първия позира приятел на Стефан Стамболов
Княз Фердинанд сваля платното от монумента. Онези, които са виждали поета, онемяват. Това ли е нашият Христо, взират се майката и съпругата?
На врачани, които през 1876 г. се изпокриват и предават Ботевата чета, е идеята за първия паметник на Христо Ботев. С мисията се заема Гьошо Антонов, председател на тамошната Постоянна комисия. Бивш поборник и настоящ приятел на премиера Стефан Стамболов, той отива във Виена да поръча пластиката.
Гьошо влиза в бронзолеярната на Густав Еберлайн. Носи скица от художника Антон Митов и въстаническа униформа. Ваятелят обаче иска конкретен портрет. Нашият облича униформата, изпъва снага, надува гърди и нарежда: "Не е необходим портрет, гледайте мен и ще направите Ботев!"
Изпълнил дълга си, българинът се връща в отечеството. Трепетно чака да види как е претворена фигурата му, в която е въплътен духът на поета. На 26 март 1890 г. врачанският окръжен управител уведомява Стамболов:
"Гьошо Антонов тия дни ще замине през София за Виена, за да вземе бюстата на паметника. Те мислят да поканят Н. Ц. Височество за откриването му, но доколкото ще бъде послушана* в тоя случай, не зная. Зная и според мойто мнение по-напред трябва да се реши въпросът с Константина и че само тогава идването на княза би било целесъобразно. От верен източник зная, че Константин няма да излезе, нито да позволи на духовенството да срещне господаря."
Митрополит Константин Врачански се оказва препъни камък. Той е родом от Калофер, учил е при Ботю Петков, бащата на Христо Ботев. Сега като заклет русофил е опозиция на властта. Скандалиозно ще е, ако не посрещне силните на деня при освещаването на паметника.
Фердинанд е разклатен от колебания да не бъде унизен, но Стамболов е твърдо решен да присъстват на паметния ден. Трябва да бъде изтрито петното, лепнато от неговия просветен министър. Като излиза биографията на Захари Стоянов, Георги Живков изплюва: "Каква книга си написал за Христо Ботев? Не го ли знаем какъв вагабонтин беше той?"
Князът и премиерът заминават с файтони призори на 26 май 1890 г. В коржежа са министри, парламентаристи, висши офицери и държавни чиновници. Там е и намръщеният Живков. Настроението му се вдига, когато във врачанските села почват да минават през триумфални арки.
Трети революционен окръг диша празнична атмосфера. Това, което местните не са сторили през 1876 г., го наваксват сега. Пет арки във Враца, "Шуми Марица", "Ура!" и "Да живей!" посрещат височайшите гости. В навалицата са майката на поета Иванка Петкова, съпругата Венета и дъщерята Иванка, кръстена на баба си.
Няма го обаче братът Кирил Ботев. По това време майор, той отсъства от тържеството. Тайна, която чака да бъде разгадана от бъдещите историци. Закономерно липсва и митрополит Константин. Пратил е двама свещеници за молебена в църквата – колкото да замажат конфузията.
На другия ден Фердинанд сваля платното от монумента. Онези, които са виждали Христо Ботев, онемяват. Това ли е нашият Христо, взират се майката и съпругата? "Той беше висок, едър – почти исполин", свидетелства Иван Вазов. А на пиедестала хилаво човече с ръст под средния държи в едната ръка свитък, с другата размахва сабя. Такива са обаче размерите на модела Гьошо Антонов!
"Докато траяла цялата церемония при откриването на паметника – пише историкът на Враца Димитър Йоцов, – Стефанакьовото кафене било пълно с русофили, непримирими врагове на Стамболова и княза. Те още не могли да се примирят с второто заточение на техния кумир Драган Цанков в Русия. Русофилската "крепост" искала да демонстрира и пред княза своята опозиция. На пейките вън от кафенето били насядали бившите опълченци Ангелаки Сокачев, Коста Бошняков, Иванчо Цветков, Христо Бошняков и други, всичките окичени със своите руски ордени от Освободителната война, някои от тях кавалери на "Георгиевския орден" и "Св. Анна" на шия. Князът забелязал опълченците, а Стамболов му обяснил кои са те. Фердинанд ги поздравил пръв по войнишки, отдавайки чест на ордените. Нашите русофили си показали твърдоглавието, нито си свалили калпаците, нито отговорили на поздрава на княза."
През 1901 г. се отбелязва четвъртвековният юбилей от подвига на четата. В тази връзка е решено да се вдигне паметник на Околчица. Основният камък е положен на 20 май с хора, речи и тостове.
"Длъжни сме да поменем – хроникира вестник "България", – че общото народно тържество биде малко накърнено от поведението на социалистите, които не знаем защо, бяха причислили Ботева към своята партия и в своите речи и декламации не изпущаха случай било да правят пропаганда на своите убеждения, било да оскърбяват граждани и военни."
Строежът на паметника започва през 1936 г., завършен е през 1939 г. Проектът е на архитект П. Дограмаджиев и инженер Н. Новоселски. Величествен кръст от железобетон с облицовка от бял врачански камък увенчава върха. "Това е т. н. опълченски кръст, който вместо кокарда е пришит на опълченските шапки. С него е украсено и Самарското знаме", обяснява член на инициативния комитет.
Светият символ боде очите на комунистите до 1947 г., когато зад фасадата на ОФ ликвидират опозицията и завземат цялата власт. Кръстът е ампутиран, на негово място е присадена петолъчна звезда. В чест на загиналите под османско робство, борбата против фашизма и капитализма и Отечествената война.
На 2 юни Вълко Червенков показва квадратната си глава във Враца и заявява:
"Скланяйки боевите знамена на Отечествения фронт пред подвига и примера на Христо Ботев, ние днес едновременно отдаваме дан на дълбока почит и признателност към хилядите ония негови истински следовници, които не пощадиха нищо – ни близки, ни дом, ни покой, ни сън, ни здраве, ни живота си, които, като него, като Левски, като Хаджи Димитър и Стефан Караджа, дадоха мило и драго, но в най-тежки условия понесоха храбро напред знамето на народната борба против реакцията и фашизма и с кръвта си осигуриха сияйната победа на 9 септември 1944 г."
Това е положението в оня исторически момент!
* Постоянната комисия.