Който е повече от професор в националната ни култура
Нова книга с неизвестни страници от творческата му биография
Двама професори за Чудомир
И при най-карикатурните герои на Чудомир винаги откриваме нещо симпатично, което в известна степен ги "оневинява" за техните прегрешения
Много професори се нароиха у нас. Като ходиш по улицата се спъваш в професор. Николай Аретов и Алберт Бенбасат не са от тях. Двамата са от старата школа, доказали себе си като стойностни литературоведи.
Сега Аретов и Бенбасат вадят на светло неизвестни страници от творческата биография на Чудомир. Който е повече от професор в националната ни култура. Тия по улицата могат да му дишат прахта от подметките.
Монографията е в ръцете на читателите благодарение на издателство "Кралица Маб".
Димитър Чорбаджийски става Чудомир през 1907 г. Тогава полицията търси македонския войвода Чудомир Кантарджиев във връзка с едно убийство. За да бъде разпознат, във вестниците е поместен портретът му.
Димитър идва в родното си село Турия. "Като влязох в кръчмата, един мой съселянин се взря в лицето ми и поради тогавашната ми поразителна прилика с Кантарджиев отсече: "Ти си Чудомир!", разказва писателят и добавя: "Използвал съм много псевдоними, но те са минали-заминали. Този ми прилепна и дори измести фамилното ми име."
По това време Чудомир е студент в Рисувалното училище. Един ден среща на булевард "Дондуков" поета Любомир Бобевски. Признава му, че три дни не е слагал залък в уста. "Имаш ли пари?", пита с надежда гладният. "Имам една сребърна двулевка, но все едно че нямам", отвръща Бобевски и вади монетата. "Фалшива е!", казва приятелят.
"Дай да видя", ентусиазира се обаче Чудомир. Майсторът на четката внимателно оглежда среброто. Направата е грубовата, липсва и надписът по ръба "Боже, пази България", установява художникът. Но решава да рискува.
Решително стиска двулевката и влиза в сладкарница "Роза". Плахият Бобевски се оттегля на отсрещния тротоар. След десетина минути пласьорът се измъква от заведението. "На бърза ръка унищожих цяла чиния с пасти за четиридесет стотинки, а съдържателката на туй отгоре ми наброи ресто лев и шестдесет стотинки грешни български пари", докладва той.
Чудомир предлага на Бобевски да отидат в млекарница "Швейцария" и да хапнат нещо топло. "Колко несправедлив е животът към бедните. Падне ли им десерт, не го ядат накрая като богаташите, а с него започват", философства по пътя художникът.
Много други случки ще научите от "Многообразният Чудомир в неговото време". Прочетете тази книга, издател е "Кралица Маб".
Той не е сред каноничните автори
Николай Аретов,
Алберт Бенбасат
Николай Аретов и Алберт Бенбасат
Чудомир е сред най-четените и обичани български писатели, той е и сред най-разпознаваемите художници. Литературната и художествената критика и мемоаристите му посвещават немалко писания, но сякаш не бързат да го поставят сред каноничните автори. Може би и за добро, така връзката на Чудомир с публиката остава по-интимна, по-близка. Личната съдба и творческия път на Чудомир са подчертано специфични, малцина като него напускат културната среда на столицата, за да се потопят в живота на един сравнително малък град, който дори не му е роден. Този избор на Чудомир – оказва се – е бил изключително плодотворен и за са самия него, и за българската литература и изкуство.
От ранна възраст Чудомир се посвещава на художничеството и хумористичното творчество, по-късно на учителството, на читалищното и музейното дело, но в един момент, сякаш внезапно, писателският му талант взима надмощие и само за 7–8 години той създава своите неподражаеми разкази и фейлетони, които му отреждат първостепенно място сред майсторите на родната хумористична проза. Събрани в множество книги, те претърпяват редица издания през 30-те и 40-те години ва ХХ в., както и след 1944 г.; читателският и критическият интерес към тях не секва до ден днешен.
Междувременно Чудомир продължава активните си художнически изяви, които в голяма степен визуализират прекъснатото след 1940 г. негово прозаично творчество. Така писателят и художникът преплитат, бихме казали, обединяват своите търсения в полето на изкуството и като резултат се получава една уникална симбиоза между словесно и визуално изобразяване на неговия необикновен провинциален свят, този на "нашенците" – натурален, пъстър, смешен, хитър, лъжлив и на моменти гротесков, – свят, в който отвъд добродушната ирония и незлобливия хумор прозира високата интелектуална игра на перото и четката му.
И при най-карикатурните герои на Чудомир винаги откриваме нещо симпатично, което в известна степен ги "оневинява" за техните прегрешения. Една от изходните точки за написването на тази книга е стремежът да се постави Чудомир и неговото творчество в реалната му среда, да се потърсят връзките му с неговите предходници и съвременници, да се проследи пътят му през годините, да се оповестят и осмислят по-неизвестни факти, да се изградят мостове между т.нар. популярна и висока култура и литература. С други думи, книгата ни не е само за Чудомир; тя се стреми да улови общия дух на епохата с нейните ярки и не толкова ярки представители (писатели, художници, журналисти, редактори, издатели и пр.), някои от които дълго време са били пренебрегвани, дори забранявани.
Авторите на тази книга са двама, техните интереси отдавна се преплитат, гледните им точки към българската култура са близки, въпреки че не винаги съвпадат при отделни детайли. Чудомир е едно от явленията в българската култура, което ги събира. Конкретният подтик да се съберат наблюденията на двамата автори дойде от традиционните годишни кръгли маси, организирани от литературно-художествения музей "Чудомир" в Казанлък в рамките на обичаните от публиката "Чудомирови празници".
Гостоприемните домакини на тези събития предложиха средата, родила тази книга, която се стреми да бъде диалогична и да доразгърне, а в отделни моменти и да доуточни изговореното в колегиална среда на кръглите маси. На места разглежданият материал предполага насочване към някои по-общи проблеми (мемоарната литература от епохата, културния и политическия живот от времето на Чудомир, разграничаването между "високо" и популярно изкуство), към които наблюденията и анализите се насочват.