Предходното управление се разпадна поради прекомерната жажда за власт на някои хора в ППДБ
Разделението преди 25 беше по оста ляво-дясно, а сега е по оста авторитаризъм-свобода
Започна поредната у нас политическа кампания. Този път за избори 2 в 1 - парламентарни и европейски. Можем да кажем за началото на кампанията нещо просто - нищо ново не виждаме, нищо неочаквано няма. Свикнахме да правим избори, няма с какво да ни шокират партиите особено. Някои гледат на този процес като на нещо лошо. С това не съм съгласен - изборите винаги са хубаво нещо. Да, многото избори са знак за нестабилност. Но какво е демокрацията освен опит да се овладее временно вечно неовладяемото? Хората никога няма да са винаги на един и същи акъл. Дори и сами със себе си. Ако питаш един и същи човек днес по един въпрос и след година отново по същия, има сериозна вероятност мнението му да се е променило.
Затова са изборите в крайна сметка. И в тях няма нищо лошо. Наясно съм, че винаги онези партии, които губят от изборите, ще искат „стабилност” и липса на избори и обратното. Но това са партийни дърдорения, нямат общо с големия въпрос. А той е прост - радвайте се, че има избори. Ако нямаше, щеше да е далеч по-лошо.
Та, идат изборите. Как изглеждат претендентите в началото на кампанията? Ще има ли някакви съществени размествания? Кой ще плаче и кой ще отваря шампанско? С уговорката, че никой не разполага с кристална топка (най-малкото с работеща такава) и не съзира бъдещето, можем да направим все пак някои груби четения на събитията. Дали и как ще се реализират, ще видим. Но сигурното е, че в тази кампания има две политически сили, които влизат стабилно и изглежда, че ще затвърдят или разширят влиянието си. За всички останали ситуацията не е особено розова и вероятността да загубят от влиянието си е съществена. Разбира се, черни лебеди са винаги възможни, компроматните войни са част от днешната обичайна ситуация, така че размествания и промени могат да настъпят в последната минута. Но все пак към момента на словополагане на настоящия текст, ситуацията е следната.
Единствено ГЕРБ-СДС и ДПС влизат стабилно в кампанията. Двете формации изглежда спечелиха най-много от “сглобката” и най-вече от несръчното от страна на третия партньор в нея разпадане на същата. ГЕРБ-СДС са в добра кондиция. Забелязва се едно видимо обновяване на партията на г-н Борисов.
Редица от доскорошните фактори в партията са изпратени на резервната скамейка, появяват се нови говорители и остриета. Този процес по обновяване е полезен, защото се случва плавно и без някакви съществени сътресения. Явно избирателите на ГЕРБ-СДС очакваха някакво освежаване на политическите говорители, да не говорим, че г-н Борисов с типичните си котешки рефлекси успя да надиграе ППДБ и умело отигра и участието в коалицията с тях и разпадането на същата. Стана ясно на всички обективни наблюдатели, включително впрочем и на нашите международни партньори, че предходното управление се разпадна поради прекомерната жажда за власт на някои хора в ППДБ. Отделно скандалите в Митниците и МВР допълнително дават импулс на ГЕРБ, защото отнемат от ППДБ. ДПС традиционно е стабилна партия, а активността на новото й ръководство е видима и носи позитиви, защото привлича внимание и аудитория отвъд традиционната за формацията.
Списъкът със стабилните партии, които по всяка вероятност ще вдигнат резултата си, се изчерпва дотук. Всички останали ще си ядат ноктите до изборната нощ. Безспорно ППДБ изглеждат в много слаба форма. Загубиха от коалицията си с ГЕРБ и ДПС, защото тези партии не са антагонизирали ППДБ, докато самите ППДБ съществуват в последните години основно, защото се брандираха като отрицание на ГЕРБ и ДПС. Както и да го въртят и сучат, да влезеш в управление с партиите, които искаш да извадиш от управлението е форма на триумфално политическо самоубийство. Зрелищният провал на ППДБ, най-вече в ПП частта им, ще се материализира в лош изборен резултат. Меродавната социология показва отваряне на ножицата между тях и ГЕРБ-СДС, а битката изглежда повече за второто място, отколкото за първото. След толкова несъстоятелно и неорганизирано политическо поведение, всеки резултат извън срив на ППДБ би бил нелогичен. И затова са си виновни те самите. Впрочем, симпатични изглеждат усилията и на “Синя България”, които по всяка вероятност също ще инкасират по-високо доверие, заради оттеглянето на избиратели от ППДБ.
Не приемам мантрата на русофилите, че видите ли „Възраждане” щяло било със сигурност да вдигне резултат. Първо, нямат от къде да го вземат този резултат, защото русофилският вот е в рамките горе-долу на това, което имат в момента, плюс-минус малко. Второ, защото в този отесняващ сегмент на русофили започна да става пренаселено. Имаш БСП, които традиционно се родеят с тази електорална ниша, имаш “Левицата”, които правят същото, имаш и невзрачния, но все пак съществуващ опит на Ваня Григорова и Мая Манолова също да се впишат в тази плетеница. Въобще, русофилското поле се оказа тясно за мераците на някои да се натегнат на Москва. „Възраждане” ще трябва да се постараят, за да не допуснат да станат прекалено голям донор на всички останали. БСП са ясни, там насипното състояние е норма. „Левицата” нямат заряд да направят пробив, докато на опитите на Ваня Григорова и Мая Манолова да капитализират от колективните усилия на БСП и нейните бивши членове, които постигнаха заедно добър резултат в София, изглеждат нелепи. Сега ще й се наложи и на нея, и на БСП, и на „Левицата” отново да им бъде преподаден суровия житейски урок, че политиката е упражнение по събиране, а не по разделяне. Урок, който се преподава от времената на хан Кубрат насам и все тъй изглежда ненаучен.
Впрочем, тук трябва да се каже нещо важно. Мисля, че вече, както е ясно, че ППДБ не е десница, така и БСП, „Левицата” и формацията на Ваня Григорова, вече не са левици фактически. Техният основен смисъл от политическото им съществуване е русофилията. Не лявото. В този смисъл същото важи и за „Възраждане”. Те не са „патриотична” формация или най-малко са патриотична формация, но на чужда държава. Затова ги слагам в същата графа като останалите русофилски партии и коалиции. Те се борят за един и същи електорат, посланията им са еднакви, поведението им също. Общо-взето имаме следният вододел - преди 25 години разделението беше по оста ляво-дясно. Днес е по оста авторитаризъм-свобода. Авторитаризмът на Русия и нейния прочит геополитиката е от едната страна, онези, които подкрепят свободата са от другата. В момента няма друго толкова водещо разделение между участниците в изборите.
Какво точно ще се случи, ще видим на изборите. Но е важно да кажем едно - важно е да гласуваме. Защото това е единственият момент, в който властта реално я държим ние, гражданите. Не бива да пропускаме възможността да кажем как искаме да се управлява България. Иначе после можем да се сърдим само на себе си.