Двоен шпионин: Няма разлика между американците и комунистите

Цветан Пенев подготвил пропагандна машиназа властта в България през 1957 г.

По негов проект ЦК на БКП създал агенция “София прес”

На 9 юли 1957 г. едър, мургав мъж с елегантен костюм влязъл в българското посолство в Източен Берлин и заявил “Аз съм Цветан Пенев. Искам да се върна в България!”

Чиновниците занемели. Пред тях бил шефът на комитета за борба с комунизма в Австрия и Западна Германия, когото Държавна сигурност издирвала под дърво и камък. Изумени, дипломатите веднага се обадили в София и след няколко часа мъжът пътувал със самолет към България. На летището към него се приближили двама в тъмни костюми и мълчаливо го повели нанякъде. Той не знаел накъде, но се усмихвал като човек, завърнал се у дома си.

Съдбата белязала живота на Цветан Пенев с огъня на метежи и политически битки още с раждането му на 1 януари 1923 г. Девет месеца по-късно родният му Лом горял в пламъците на Септемврийското въстание, военните арестували баща му Борис – адвокат-социалдемократ, и той едва оцелял, а дядо му – агроном, отдаден на науката, бил убит. Изпратен от семейството си да учи медицина във Виена през 1941 г. сред грохота на Втората световна война, 18-годишният Цветан не спазил заръките да стои далеч от партийни борби. С българи с леви убеждения през 1945 г. сформира в Австрия нелегален ОФ комитет, печатал позиви срещу нацизма и събирал сведения за немските войски.

Разкрит и арестуван от Гестапо, студентът излязъл като по чудо невредим от килията, но бил посрещнат от другарите си с подозрения за предателство. След превземането на Виена от Червената армия, закопнял за родината и близките си, той се върнал в България с желание да се включи в строежа на новото общество на равенство, но заварил кървави изстъпления.

Комунистите пращали на смърт и в килии не само фашисти и престъпници, но и всеки несъгласен с тяхната идеология. Потресен и разочарован, през 1946 г. Цветан Пенев се върнал във Виена, но загърбил медицината и се впуснал в политиката, воден от идеята да работи за един нов и по-справедлив свят. Той възстановил с други емигранти БРСДП в изгнание, участвал в учредяването на Съюз на социалистите от Югоизточна и Източна Европа и станал негов представител в Социалистическия интернационал. Начетен и способен да убеждава и опонентите в тезите си, младият българин бързо се откроил в емигрантските кръгове. А отгоре на всичко бил и веселяк и душа на компаниите и бързо печелел приятели.

Оценил възможностите на социалдемократа за политическа дейност, земеделският лидер д-р Г. М. Димитров го привлякъл в основания от него Български национален комитет /БНК/ за борба с отечественофронтовската власт в България и му възложил ръководството на организацията в Западна Германия и Австрия. Пенев привличал хора в комитата и пишел статии срещу комунизма в емигрантските вестници. Работел и за създадения от САЩ и подпомаган от ЦРУ комитет “Свободна Европа”.

Затова разнеслата се през лятото на 1957 г. новина, че Цветан Пенев, се е върнал в България и се е поставил в услуга на комунистическата власт, ударила като гръм емигрантските кръгове. Мнозина решили, че агенти на ДС са го отвлекли, други го обявили за предател. И на едните, и на другите Цветан отговорил в комунистическия официоз ”Работническо дело” със статия, в която  обявил, че е дълбоко разочарован от раздорите сред емигрантските лидери и битките им не за  идеи, а за парите, отпускани от САЩ за борба с комунизма.

И заявявал, че за да остане верен на социалистическите си разбирания мястото му е в България, "в редовете на трудещите се, в подпомагане на борбата им за социална правда, братство и вечен мир!".

Държавна сигурност  не заключила върналия се емигрант в килия, а го настанила в хотел “Севастопол” в центъра на София и му отпуснала щедра издръжка. За да докаже разкаянието и предаността си към социалистическата власт, Пенев дал подробна информация за дейността на българите-емигранти в Западна Европа, качествата, слабостите и връзките им с чужди служби. Но това не било всичко. Запознат с особеностите на западното общество и проблемите в отношенията му с източния  лагер, той разработил за ДС програма за пропагандиране на социалистическите успехи на България на Запад и мерки за приобщаване на част от емиграцията към комунистическата власт.

Предложил държавата да започне издаване на ежеседмичен бюлетин за западните страни със статии, които да показват в положителна светлина живота в България. В програмата включил и превеждане и разпространяване на книги на български класици зад граница, изработване на пропагандни филми за българските култура, икономика и туризъм, които да привличат туристи и да убеждават, че България е развита държава, с щастлив народ. Важно място в разработката си Цветан Пенев отделил на създаването на комитет, който да работи за връщането на част от емигрантите у нас. Пред приятели той не криел, че вижда себе си сред основните фигури, които ще работят в планираните от него пропагандни структури. Шефовете на ДС прибирали изписаните листове и му обещавали да го уредят с жилище и подходяща работа.

Отначало Пенев се чувствал добре в родината, ходел на кино и мачове, щедро черпел приятели и гостувал на близките си в Лом. Но усещал невидими очи залепени за него. Държавна сигурност явно не вярвала в искреността на емигранта и подозирала, че играе двойна игра в полза на западните служби.

“Има непроверени данни, че Ц. Пенев е бил на служба при Френското разузнаване, откъдето е получавал по 2000 шилинга”, докладвали агенти на ДС. Постепенно финансовите постъпления от ДС намалели, а обещаната работа не идвала. Несвикнал на бездействие и липса на пари, бившият емигрант започнал да се изнервя и споделял, че се чувства излъган от обещалите му нов живот МВР шефове. През май 1958 г. все пак го назначили за началник на автотранспорта в Централния кооперативен съюз. Но Пенев приел дребния пост и мижавата заплата като унижение. Това не отговаряло на самочувствието и целите, които преследвал и го обричало на пълен житейски и професионален провал. На 22 юни 1958 г. той съобщил, че отива на риболов край Кюстендил, но щом наближил границата с Югославия, хвърлил въдиците и поел отново към Австрия.

Във Виена обаче мнозина го посрещнали с недоверие и го обявили за агент на българското разузнаване. Пред близки Пенев признал, че е бил вербуван от ДС, но се оправдал, че приел само, за да притъпи бдителността на комунистите и да се върне на Запад. Част от хората на Г. М. Димитров защитили беглеца с твърдение, че е отишъл в България със задача да събере необходими за комитета им сведения. И му дали възможност да заработи отново в емигрантските организации – противници на комунизма. Но той сам усещал, че доверието към него не било същото. Официално Цветан Пенев започнал работа във Виена във фирма за производство на филми, но според агентите на ДС тайно работел за организация, наричана "Центъра" и свързана с ЦРУ.

Служители й се срещали с пристигнали на Запад българи, от които събирали сведения за живота, политиката и отбраната на социалистическите страни. През юли 1959 г. агент на ДС докладвал, че е бил вербуван от Цветан Пенев да му доставя информация за разположението на ракетни бази в България, военни мобилизации и качествата на рудите. Агентът и данните от него обаче били контролирани от ДС. В архивите няма документи за преки контакти на Цветан Пенев с ДС след второто му бягство на Запад. Но съществуват доказателства за продължилите му връзки с влиятелни комунистически функционери в България.

Подготвената от него програма за активна пропаганда на комунистическата власт в Западна Европа не останала в архива. През 1967 г. ЦК на БКП създал агенция “София прес”, която точно по препоръките, дадени преди години от Пенев, издавала за чужбина бюлетини и списания, книги на български класици и правела филми за красотите и успехите на страната. А начело на “София прес” бил назначен Спас Русинов - кадър на ЦК на БКП и близък на Тодор Живков, но и стар познат и земляк на Цветан Пенев.

През 1971 г. Русинов дори наел срещу заплащане Пенев да направи контакт между “София прес” и западни кино къщи за снимане на документални и игрални филми в България. Но ДС спряла кинопроекта. В края на 60-те години  Пенев постепенно започнал да се оттегля от шпионската дейност. Дали защото бил подозиран и от двете страни на Желязната завеса в предателство или пък заради налегналите го болести, не е ясно.

Оженил се, но не създал деца. “Политиката не ме интересува вече, не ми е донесла нищо добро!”, казвал той. А и не криел, че е разочарован и от западната, и от социалистическата политически системи.

Още преди да избяга за втори път от България, Пенев споделил пред близки “Няма никаква разлика между американците и комунистите. И едните, и другите гледат да използват колкото се може повече човека и след това да го захвърлят. Но все пак има разлика – при американците може да се скараш и да им кажеш да си........ и да намериш без тях работа. В България, ако кажеш това, ще останеш без работа и ще умреш от глад”. В  края на 1972 г., тежко болен, Цветан Пенев поискал да чуе майка си в Лом. Властта в България разрешила на възрастната жена да каже “Сбогом” на сина си по телефона. В началото на 1973 г. Цветан Пенев починал във Виена. Близките му до последно живели с мисълта, че смъртта му не е случайна и че дори в чужбина, той е работел за България.

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Любомир Йорданов

Този уебсайт използва "бисквитки"