Ако смятате, че Валери Божинов е ненадминат по трансфери, то трябва да видите визитката на Луис Техада. Името му може и да не ви говори нищо, но нападателят е на световното първенство в Русия. Нещо повече, ветеранът е втори капитан на Панама и дори влезе от пейката в дебютното участие на страната му на Мондиал срещу Белгия (0:3).
Историята на 36-годишния играч е повече от любопитна. Матадорът, какъвто е единият от прякорите му, е играл в шест първенства и общо 15 различни отбора през годините. Тези на Божинов са с един по-малко. На три пъти Техада е обличал фланелката на родния „Тауро“, а в други два случая е бил част от „Плаза Амадор“. Най-много се е подвизавал в колумбийския шампионат. Там тежкият таран е представлявал пет различни клуба. Номадът е бил още в САЩ, Мексико, ОАЕ и по настоящем е в Перу.
Дебютира на международно ниво, когато е едва 19-годишен, за да се превърне в голмайстор №1 на своята родина. Техада започва своята кариера в школата на местния „Тауро“. Още с първите си крачки в мъжкия футбол обаче хваща окото с играта си и веднага получава повиквателна за Панама. Дебютът му идва срещу Тринидад и Тобаго в приятелска среща. Първият му гол на национално равнище е през 2003 година във вратата на Куба.
Към днешна дата известният и с прозвището Дебеланкото футболист, заради проблема с наднорменото тегло, има 43 гола с националната фланелка. А на мондиала се очаква да изиграе и последните си мачове за Панама.
„Отказвам се – обяви преди време Техада. - Говорих със съпругата ми и й обясних, че най-големият подарък от Господ е участието ми на световното с Панама. Реалист съм и съм наясно, че страната ни има много млади и перспективни играчи, които чакат своя шанс. След края на мондиала ще кажа „благодаря“ на всички. Но ще продължа на клубно ниво, защото в Перу искат да играя до 50.“
През 2006 година е обявен за най-добър от шампионата на родината му, а същият приз грабва и през 2011 г., но вече в Перу. През 2015-та Техада демонстративно напусна терена по време на мач от шампионата на Перу, след като бе обиждан на расова основа от феновете. Със сигурност не е от мекушавост. Израснал е в най-престъпните квартали Сан Хоакин и Караскуила в Панама сити, опитвайки се да се бори за мечтите си в среда, в която ритането на топка е за загубеняците.
"Имам много приятели, които сега са в затвора, останалите са мъртви - признава Техада. - Сигурно нещо такова щеше да ме сполети и мен, ако не бях станал футболист. Понякога си мисля, че единствените неща, които никога не спират са времето и вятърът. Не знам дали щях да бъда мъртъв, ако не се занимавах с футбол или пък щях да върша нещо добро. По тази причина благодаря на Бога, че ми удари рамо на време и пое контрол над мен."
Като дете Техада печели пари, като пази коли около паркове, църкви и училища. Първите му футболни обувки му подарява негов съсед. Години по-късно той осъществи почти всичките си мечти, освен една.
"Готов съм да заменя всички отбелязани голове за още един, тук на мондиала - добавя Техада. - Това е нещото за което мечтая и съм сигурен, че Бог ще ми даде още един шанс да му се отблагодаря за всичко. Световното е най-големият успех в кариерата ми и когато си тръгна от Русия, ще го направя с високо вдигната глава."
Снимки: Twitter