След 50 години природният газ ще бъде заменен със „зелен“ водород
Като огромен скандал окачестви изтичането на факти около договора за газовите ни доставки от Азербайджан бившият енергиен министър Делян Добрев. И заедно с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов специално настоя службите да разкрият виновника за разгласяването на съдържанието на документа между София и Баку. Добрев внимателно следи ситуацията и с цената на електроенергията и предупреждава, че лихвите по бездействието на властта сега, ще платим всички.
- Енергоемката индустрия у нас е изправена пред истински ад с цените, господин Добрев, фирми заговориха за фалити или поне за невъзможност да си плащат кредитите, заплати. Как предприятията ни ще оцелеят през следващите месеци при тези разходи за газ и електроенергия?
- За огромно съжаление, много предприятия няма да могат да оцелеят. Аз познавам такива, които затвориха от 01 януари 2022 година. Собствениците им не са сигурни дали ще могат да възобновят работа, дори и цените на енергийните ресурси да се нормализират. Затова работодателските организации цял месец настояваха за среща с правителството за намиране на подходящ механизъм за компенсация - за да не се стига до такива ситуации. Предприятията, които продължават да работят, увеличават цените, за да компенсират скъпия ток и газ. Това води до по-висока инфлация и обедняване на хората. Заради увеличаващите се цени, техните доходи реално намаляват. Инфлацията в момента е най-високата за последните 15 години. Всичко това можеше да се предотврати много лесно с подходящи компенсаторни механизми. Такива се приложиха в цяла Европа с изключение на България. По думите на Васил Велев, тази криза можеше да е възможност за България.
- Нали правителството гласува точно преди нова година компенсаторен механизъм за бизнеса. И доколкото разбрах, той компенсира 75 процента от увеличението в цената, както искат работодателите?
- Само привидно компенсира 75 процента. Всъщност компенсира много по-малко поради две причини. От една страна не компенсира цялата разлика от 119 лева до пазарната, а само разликата над 185 лева. И второ, размерът на компенсацията не може да надхвърли 30% от пазарната цена. Всъщност това второто условие слага горна граница на компенсацията. При това условие се учудвам, че не предложиха 100% дори 200% компенсация, тъй като крайният резултат пак щеше да е 30% от пазарната цена. Ето ви пример: ако цената на тока в следващите месеци е 1000 лева, по модела на работодателите, който ние подкрепяме, компенсацията щеше да е 660,75 лева. По критериите на правителството обаче, не може да е повече от 30%, тоест 300 лева. Тоест компенсацията е реално по-малко от половината.
- Кое доведе до това шоково движение нагоре на графиките за цената на природния газ? Колко политика и колко икономика има в поскъпването, което няма аналог за последните 10-15 години?
- Икономическото възстановяване в Европа доведе до по-високо търсене на газ. Това търсене не можа да се задоволи на 100% от доставчиците на ценовите нива от преди кризата и това доведе до рекордни цени на газа на международните пазари. В този смисъл има солидни икономически аргументи зад поскъпването. Дали има политически? Някои анализатори твърдят, че ако Северен поток 2 функционираше, нямаше да има енергийна криза, защото допълнителните количества щяха да се доставят по този газопровод. Тази теза не е еднозначна, тъй като и сега има свободен капацитет в газопроводите за доставката на допълнителни количества газ. Има и свободен капацитет в терминалите за регазификация на втечнен газ. Тоест, вероятно има и политика.
- Тих, но явно опасен за енергийната ни сигурност е въпросът с разсекретяването на договора за газовите ни доставки от Азербайджан. Кой има интерес в този момент да се провокира подобно говорене и какви може да са последствията за България от това разгласяване на съдържанието му?
- Това е изключителен скандал. Твърдо вярвам, че българските служби трябва да намерят виновника и той да понесе своята отговорност по закон. В противен случай, ние ще загубим доверието на своите партньори от Азербайджан. Не искам да обвинявам никого, но договорът е подписан през 2013 година. От тогава до сега се смениха много правителства, включително последните две служебни правителства. Договорът изтече, след като беше избрано сегашното правителство и те носят отговорност за това. Отношенията ни с Азербайджан в сферата на енергетиката са изграждани в продължение на близо 20 години. Това е основният ни коз за диверсификация на доставките на газ. Успехи в изграждането на тези отношения имат личности от целия политически спектър. Този скандал има потенциала да развали тези отношения, ако виновните лица не бъдат намерени и наказани.
- Мораториумът върху цените на тока, водата и парното беше предложен от ГЕРБ в парламента, но след това поискахте да бъде отменен. Да не би да пробвахте компетентността на новите управляващи на тема „Енергетика“?
- Не съм сигурен как дойде това предложение. Аз самият бях изненадан и не участвах в гласуването. Имало е подобни предложения на два пъти в последните 7-8 години докато ние бяхме управляващи. Всеки път категорично сме ги отхвърляли. Нямаме за цел да пробваме компетентността на управляващите в която и да е сфера. Въпреки, че сме опозиция, ние предлагаме решения от самото начало, защото имаме самочувствието, че те са правилни. Например, с колегите внесохме проект на решение за компенсаторен механизъм за бизнеса, който е по идея на работодателските организации. За съжаление, това предложение все още не е допуснато до разглеждане в пленарна зала. Надявам се това да се случи в най-скоро време и да бъде прието, тъй като то ще даде глътка въздух на бизнеса, ще овладее цените и инфлацията, ще запази работни места.
- И вече сериозно - кои са слабите звена в мораториума и какво имахте предвид, когато казахте, че „април ще бъде още по-тежък“?
- Когато КЕВР определя цените, го прави на база на прогнози. Ако тези прогнози не са се сбъднали, регулаторът трябва да нанесе корекции, така че да запази баланса в системата. Съгласно Закона за енергетика, в тази ситуация КЕВР трябваше да излезе с ново ценово решение, с което да коригира своята прогнозна пазарна цена и от там всички останали компенсации и цени. Отлагането на това решение засилва дисбалансите в системата. Ще ви дам един прост пример за да ме разберете. ЕРП трябва да купуват ток за технологични загуби от борсата. Разчетите на КЕВР са за ток на цена 119 лева, но цената на тока реално е над 400 лева за последните няколко месеца. Тези пари ЕРП ги нямат, тъй като регулаторът не ги е предвидил. Докато регулаторът коригира своето решение, те плащат тези по-високи цени и формират „недовзет приход“. Как плащат докато бъдат компенсирани? С оборотни средства и заеми. Оборотните им средства свършиха още миналата година и те вече вземат заеми. Лихвите по тези заеми ще бъдат също отчетени от регулатора като недовзет приход. Тоест, колкото по-дълго време се отлага решението на регулатора, толкова повече лихви ще платим всички потребители през цената на тока.
- За пръв път влизаме в година без да е приет държавен бюджет, на фона на продължаващата здравна и задълбочаващата се икономическа криза - докъде може да стигнем с харченето и увеличението на дълга?
- Докато бъде приет бюджет 2022, ще се харчат по 1/12 от бюджет 2021 всеки месец. Не виждам проблем с това, тъй като високата инфлация води до огромни приходи в бюджета. Хората обедняват, докато бюджета се пълни с бясна скорост. Пак ще ви дам един пример от енергетиката. Продажбите на ток на Българската независима енергийна борса за 2020 година са за 1,3 млрд. лева. За 2021, тази сума нараства на 5,6 млрд. лева. ДДС-то, което през крайния продукт се плаща от потребителя и влиза в бюджета за 2020 година е 260 млн. лева, а за 2021 е 1,12 млрд. лева. Тоест само чрез високата цена на тока, в бюджета са влезли 860 млн. лева повече. Нещо повече, в държавните енергийни дружества се натрупаха милиарди печалби, които могат да бъдат разпределени като дивидент на бюджета. При тези темпова на инфлация и цени на енергийните ресурси е неразбираемо за мен защо правителството хитрува с компенсациите.
- В каква посока ще се трябва да се гради енергийната ни стратегия за следващите 30-50 години?
- В такъв дълъг хоризонт можем със сигурност да кажем, че въглищата, а до голяма степен и природният газ ще бъдат заменени с възобновяеми източници. Слънце, вятър, водни централи, помпено-акомулаторни ВЕЦ, „зелен“ водород, батерии... На някои места в света ще има все още работещи ядрени централи.
- Ще успее ли ЕК да убеди Германия, че ядрената енергетика е „зелена“ и ще се отрази ли това на бъдещето на ядрената енергетика у нас?
- Европейската комисия вече прие, че ядрената енергетика е „зелена“. В България ми се струва, че няма консенсус между управляващите за нова ядрена централа. По въпроса за удължаването на срока на експлоатация на 5-и и 6-ти блок на АЕЦ Козлодуй има пълен консенсус в парламента. Този приоритет има ключово място в предизборните програми на всички партии. Максималният срок за експлоатация на двата блока е след повече от 25 години и по-точно 2047 и 2049 година.
- Доста случайни хора се оказа, че има в 47-ото Народно събрание обаче, как България ще прави плановете си за след век или дори за 2035 година, ако хората, които трябва да подготвят законодателството, тепърва си изясняват ролята и разделението на властите, например?
- Нормално е новите политици да не познават институциите и да не знаят как работят те. И ние през 2009-а година бяхме за първи път депутати, но почти всички дойдохме от местната власт. Депутатите ни бяха кметове, общински съветници, председатели на общински съвети. Тоест, за нас местната власт беше училището или университета, който ни научи на процесите на управление. Заварихме страната на прага на световна финансова криза, с поети необезпечени задължения, с празен бюджет. И с оглед на ситуация според мен се справихме много добре. Разликата между нас тогава и „Продължаваме промяната“ сега е, че ние бяхме до голяма степен подготвени от участието ни в местната власт.
Нашият гост
Делян Добрев е роден е на 14 май 1978 г. в Хасково. През 2002 г. се дипломира като икономист в Wesleyan University, Кънектикът, САЩ. Специализирал е в Лондонския университет по икономика и политически науки.
Министър на икономиката, енергетиката и туризма в първото правителство на Бойко Борисов. Избиран е за депутат на ГЕРБ от Хасково от 41-ото до настоящото, 47-о Народно събрание.