Дима никога не гаси цигара, докато не я изпуши чак до филтъра, рискувайки да изгори пръстите си, за да изцеди още едно дръпване. Той e прекарал години на украинските фронтови линии и знае цената на хубавия дим.
Като командир на батальон, Дима отговаряше за около 800 мъже, които се сражаваха в някои от най-ожесточените и кръвопролитни битки на войната – последно близо до Покровск, стратегически източен град, който сега е на ръба да падне под Русия.
Но тъй като повечето от войниците му вече бяха мъртви или тежко ранени, Дима реши, че му е достатъчно - той напусна и започна друга работа в армията – в офис в Киев.
Стоейки пред офиса, пушейки и пиейки сладко кафе, той признава пред на CNN, че просто не може да гледа повече как хората му умират.
Две години и половина на руското настъпление унищожиха много украински части. Подкрепленията са малко, което оставя някои войници изтощени и деморализирани. Ситуацията е особено тежка сред пехотните части близо до Покровск и другаде по източната фронтова линия, където Украйна се бори да спре пълзящото настъпление на Русия.
CNN разговаря с шестима командири и офицери, които са или са били доскоро воюващи или контролиращи части в района. И шестимата казаха, че дезертьорството и неподчинението се превръщат в широко разпространен проблем, особено сред новоназначените войници. Четирима от шестимата, включително Дима, поискаха имената им да бъдат променени или неразкрити поради чувствителния характер на темата и защото не са упълномощени да говорят с медиите.
„Не всички мобилизирани войници напускат позициите си, но са мнозинство. Когато дойдат нови момчета, виждат колко е трудно. Те виждат много вражески дронове, артилерия и минохвъргачки“, разказва един командир на звено, който в момента се бие в Покровск, пред CNN. „Веднъж отиват на позициите и ако оцелеят, никога не се връщат. Те или напускат позициите си, отказват да влязат в битка, или се опитват да намерят начин да напуснат армията.“
За разлика от доброволците по-рано във войната, много от новобранците не са имали избор дали да влязат в конфликта. Те бяха призовани, след като новият закон за мобилизация на Украйна влезе в сила през пролетта и не могат да напуснат законно, докато правителството не въведе демобилизация, освен ако не получат специално разрешение за това.
И все пак проблемите с дисциплината очевидно са започнали много преди това. Украйна премина през изключително труден период през миналата зима и пролет. Месеците забавяне на получаването на американска военна помощ в страната доведоха до критичен недостиг на боеприпаси и голям спад в морала.
Множество войници казаха пред CNN по онова време, че често се оказват на добра позиция, с ясна видимост към приближаващия враг, но без артилерия. Някои говореха, че се чувстват виновни, че не са в състояние да осигурят адекватно прикритие за своите пехотни части.
„Дните са дълги, живеят в землянка, дежурят денонощно и ако не могат да стрелят, руснаците са с предимство, чуват ги да настъпват и знаят, че ако бяха стреляли, това нямаше да стане”, казва Андрий Хорецки, украински военен офицер, чиято част сега се бие в Часов Яр, друга гореща точка на източната фронтова линия.
Сергей Цехоцкий, офицер от 59-та отделна моторизирана пехотна бригада, споделя пред CNN, че частта се опитва да сменя войници на всеки три до четири дни. Но безпилотните самолети, чиито брой само се увеличи в хода на войната, могат да направят това твърде опасно, принуждавайки войниците да останат на място за по-дълго време.
„Рекордът е 20 дни“, отбелязва той.
Тъй като ситуацията на бойното поле се влошава, все по-голям брой войски започват да се отказват. Само през първите четири месеца на 2024 г. прокурорите са започнали наказателни производства срещу почти 19 000 войници, които или са напуснали постовете си, или са дезертирали, според украинския парламент. Повече от един милион украинци служат в силите за отбрана и сигурност на страната, въпреки че това число включва всички, включително хора, работещи в офиси далеч от фронтовата линия.
Това е зашеметяващо и най-вероятно непълно число. Няколко командири казват пред CNN, че много офицери няма да докладват за дезертиране и неразрешени отсъствия, надявайки се вместо това да убедят войските да се върнат доброволно, без да бъдат изправени пред наказание.
Този подход стана толкова често срещан, че Украйна промени закона, за да декриминализира дезертьорството и отсъствието без разрешение, ако е извършено за първи път.
Хорецки казва пред CNN, че този ход има смисъл: "Заплахите само ще влошат нещата. Умният командир ще отложи заплахите или дори ще ги избегне"
Покровск се превърна в епицентър на битката за източната част на Украйна. Руските сили се приближават към града от месеци, но напредъкът им се ускори през последните седмици, когато украинската отбрана започва да се разпада.
Руският президент Владимир Путин ясно даде да се разбере, че целта му е да получи контрол върху цялата област Донецк и Луганск в Украйна и превземането на Покровск, важен военен център и център за доставки, би било важна стъпка към тази цел. Там се намира ключов път, който го свързва с други военни градове в района и железопътна линия, която го свързва с Днепър. Последната голяма мина за коксуващи се въглища, която все още е под контрола на Киев, също е точно на запад от града, доставяйки кокс за производството на стомана - незаменим военновременен ресурс.
Украинските войници в района рисуват мрачна картина на ситуацията
Силите на Киев са явно превъзхождани числено и оръжейно, като някои командири смятат, че на всеки украинец се падат по 10 руски войници. Но също така изглежда, че се борят с проблеми, които сами са създали.
Офицер от бригада, която се бие в Покровск, който поиска името им да не бъде разкрито от съображения за сигурност, казва пред CNN, че лошата комуникация между различните части е основен проблем там. Има дори случаи на войници, които не разкриват пълната картина на бойното поле на други части от страх, че ще ги накарат да изглеждат зле, твърди офицерът.
Един командир на батальон в северен Донецк казва, че неговият фланг наскоро е бил изложен на руски атаки, след като войници от съседни части са напуснали позициите си, без да докладват за това.
Големият брой различни части, които Киев е изпратил на източните фронтови линии, е причинил проблеми с комуникацията, според няколко редови войници, които доскоро са се сражавали в Покровск. Един от тях казва, че не е нечувано да има украински заглушители на сигнала, които засягат жизненоважна координация и изстрелвания на дронове, тъй като части от различни бригади не комуникират правилно.
Група сапьори – или бойни инженери – разговаряха със CNN близо до границата между Украйна и руския Курск регион, където наскоро бяха предислоцирани от южно от Покровск
Киев предприе изненадващо нахлуване в Курск миналия месец, като изненада Москва и бързо напредна на около 30 километра навътре в руската територия.
Лидерите на Украйна, включително президентът Володимир Зеленски, казаха, че една от целите на операцията е да се предотвратят по-нататъшни атаки срещу Северна Украйна, като същевременно се покаже на западните съюзници на Киев, че с правилната подкрепа украинската армия може да отвърне на удара и в крайна сметка да спечели войната.
Операцията също даде голям тласък на една изтощена нация. Украйна беше на заден план през по-голямата част от изминалата година, понасяйки безмилостни атаки, спирания на тока и сърцераздирателни загуби.
Но сапьорите не са много сигурни в стратегията. Току-що завършили дълга мисия над границата, те се свличат около една маса пред затворен ресторант близо до границата, чакайки колата им да се появи. Пушейки верижно и опитвайки се да останат будни, те се питат защо са изпратени в Курск, когато източната фронтова линия е в безпорядък.
„Чувствах се странно да влезем в Русия, защото в тази война ние трябваше да защитаваме нашата земя и нашата страна, а сега се бием на територията на другата страна“, казва един от тях.
И четиримата се бият повече от две години и половина и работата им е трудна. Като сапьори те прекарват дни на фронта, разчиствайки минни полета, подготвяйки защита и провеждайки контролирани експлозии. Те могат да се окажат под атака, изпреварвайки дори първата линия пехота, влачейки около 40-килограмов комплект и четири противотанкови мини, всяка тежаща около 10 килограма.
Говорейки пред CNN, те изглеждат напълно изтощени. Нямали са почивка между мисията си в Покровск и тази в Курск.
„Зависи от всеки командир. Някои единици получават ротации и имат почивка, докато други просто се бият нон-стоп, цялата система не е много справедлива“, каза един от войниците. Запитани дали напредъкът в Курск им е дал същия тласък като останалата част от нацията, те остават скептични.
„След три години тази война, всичко се чувства същото“, казва един от мъжете пред CNN.
„Гнил подход“
Говорейки пред CNN в четвъртък, главнокомандващият на Украйна Александър Сирски признава, че ниският морал все още е проблем и каза, че повишаването му е „много важна част“ от работата му.
„Курската операция... значително подобри морала не само на военните, но и на цялото украинско население“, казна той.
Той твърди, че редовно е ходил на фронтовата линия, за да се среща с войниците там и да прави каквото може, за да ги накара да се почувстват по-добре. „Ние се разбираме с когото и да говоря, дали е обикновен войник, стрелец, например, или командир на бригада, командир на батальон… Познавам всички проблеми, които изпитват нашите военнослужещи, войници и офицери. Фронтовата линия е моят живот“, казва той.
А Хорецки – офицер, специално обучен да предоставя морална и психологическа подкрепа на войските – е част от плана за повишаване на морала.
По време на неотдавнашния си отпуск в Киев Хорецки казва пред CNN, че въпреки че ролята му е съществувала известно време, тя се е състояла предимно от документи. Сега той прекарва много повече време с устройството си, проверява се и се уверява, че не изгарят. Не че помощта му винаги се оценява.
„Те имат идеята, че съм лекар, което ще ги накара да си направят хиляди тестове и след това да им кажат, че са болни, така че аз се опитвам да разбия бариерите“, обяснява той, добавяйки, че малкото разсейване може да предотврати низходяща спирала
В монотонността на войната всяко прекъсване на рутината може да помогне, казва той. Това може да включва измиване под истински душ, подстригване или плуване в езеро. „Това е толкова малко нещо, но ги изкарва от рутината за половин ден, прави ги щастливи и те могат да се върнат на позициите си малко по-спокойни“, обяснява Хорецки.
Дори офицери с дългогодишен опит намират ситуацията на изток за трудна.
Някои, като Дима, се прехвърлят на постове далеч от фронтовата линия. Той казва, че решението му да напусне бойното поле се дължи най-вече на несъгласия с новия командир.
Това също е все по-често срещано, твърдят няколко служители пред CNN.
Редиците на батальона на Дима ставаха все по-тънки, докато частта изчезна.
Никога не са получавали достатъчно подкрепления, казва Дима, нещо, за което той обвинява директно правителството и неговото нежелание да наеме повече хора.
Батальонът претърпя болезнени загуби през изминалата година, биейки се на множество фронтови линии, преди да бъде изпратен в Покровск без почивка. Дима вижда толкова много от хората си убити и ранени, че се вцепенява.
Въпреки това той казва пред CNN, че е решен да се върне на предните линии, но първо ще направи една промяна.
„Сега взех решение, че ще спра да се привързвам емоционално към хората. Това е гнил подход, но е най-разумният“, казва той.