Мегапродукцията „Гладиатор 2“ ще има премиера в България на 14 ноември в зала 1 на НДК, в рамките на Киномания. Бюджетът е между 250 и 300 милиона долара, режисьор отново е сър Ридли Скот, а в една от централните роли се настанява Дензъл Уошингтън. Разбира се, историческата точност в този нов епос за „мечове и сандали“ е хвърлена през прозореца и за всички е ясно, че ни очаква холивудско зрелище в „духа на времето“ и според каноните на културната революция на Запад.
За щастие политическата коректност този път поне е олицетворена от класен актьор, но все пак специалистите по история на Римската империя вече коментираха, че сюжетът е безумен. Но пък се очакват невероятни битки. Дензъл Уошингтън, който тази зима ще празнува 70-годишен юбилей, изглежда в топ форма в образа на бивш роб, превърнал се в богат търговец, мразещ римските императори. Оригиналният „Гладиатор“ стана световно събитие преди близо четвърт век. От продължението се очаква поне да донесе пари.
Преди време Уошингтън имаше път до столицата на САЩ Вашингтон, където получи и най-високото цивилно признание на американското правителство - президентският медал на свободата. Преди това той беше впечатлил критика и публика със солидно изпълнение в нестандартната арт екранизация на единия от двамата братя Коен по шедьовъра на Шекспир “Макбет”. Дензъл Уошингтън е един от много малкото и много класни чернокожи актьори, които могат да играят главна роля в по-нетрадиционна екранизация по европейска класика, без да изглежда странно и като директен резултат от долнопробната политическа коректност.
Дензъл има репутацията на един от най-солидните актьори на своето поколение. Той е внушителен мъжкар, който често играе корави, сурови и смели мъже и от двете страни на морала и закона. Играта му се характеризира като мускулеста, мачистка и изключително въздействаща. С изпълненията си във филми като “Малкълм Х”, “Ураганът Картър”, “Помни титаните”, “Джон Кю”, “Американски гангстер”, “Човек отвътре”, “Неудържим”, “Мъж под прицел”, “Почти невинен”, “Кураж под огъня”, “Манджурският кандидат” и др. той зае своето място сред любимите звезди на Америка, а оттам и в световен план. Дензъл е категоричен майстор на силните роли, виртуоз в пълното потапяне в образ, великолепен разказвач и оратор, способен да превърне всяко парче диалог във вълнуваща и приковаваща вниманието история.
Уошингтън се ражда преди 69 години в Маунт Върнън, щата Ню Йорк в семейството на Ленис - собственичка на салон за красота, и преподобния Дензъл Уошингтън - проповедник. Когато е на 14 години, той и по-голямата му сестра Лорис са изпратени от семейството им в гимназия далеч от дома, под предлог че имат нужда от добро образование. Но истинската цел е била да не стават свидетели на разпадащия се брак между родителите им, спомня си в интервюта звездата.
През 1977 г. Дензъл успешно се дипломира като журналист във Фордъмския университет с бакалавърска степен по масови комуникации. В годините, прекарани в университета, той открива своята страст към актьорската игра. Въпреки че завършва журналистика, постъпва в Американската театрална консерватория в Сан Франциско. Първите роли в театъра получава при завръщането си в Ню Йорк. Следват участия в много телевизионни продукции. Дебютът му в игралното кино е във филма Carbon copy от 1981 година.
Широка популярност получава обаче с ролята си на доктор Чандлър от сериала на NBC St. Elsewhere в периода 1982-1988 г. Първата си номинация за “Оскар” получава за ролята на Стив Бико от филма “Вик за свобода”. Най-големият му триумф по отношение на наградите идва през 2001 г. с ролята на корумпирано ченге в полицейския трилър на Антоан Фукуа “Тренировъчен ден”. За първата си голяма изява като злодей той печели “Оскар” за главна мъжка роля.
В “Закрилникът 3”, Дензъл отново се събра със своя добър другар Фукуа. Оригиналният филм “Закрилникът” обаче не получи най-престижните отзиви от критиката, но се доказа като солиден боксофис хит и беше ясно, че ще има продължения. Дензъл удари джакпота с тази поредица, в която играе суров бивш агент на специалните служби, готов да раздава ритници и да причинява брутална болка на престъпници.
Три пъти му отказах брак
Дензъл и аз се срещнахме на снимачната площадка през далечната 1977 година – във филма Wilma, когато и двамата започвахме своята кариера. На първата ни среща трябваше аз да му платя таксито, защото той беше останал без пари. И така – до днес сме винаги заедно. Любопитна подробност е, че трябваше три пъти да ми предлага брак, преди да кажа „Да“, първите два пъти му отказах. Той е страхотен – превърна се в бащата, които никога не е имал.
Съпругата му – актрисата Паулета Уошингтън
От великите американски актьори
За всеки уважаващ себе си режисьор е привилегия да има изпълнител като Дензъл Уошингтън във филма си. Завиждам на всеки, на който му предстои да работи с него. Той несъмнено е един от великите американски актьори на нашето време. Погледнете само какви роли - „Слава“, „Малкълм Х“, „Ураганът Картър“, „Тренировъчен ден“... Толкова различни, но всичките силни, нюансирани, психологически задълбочени, автентични актьорски превъплъщения от най-висок калибър. Страхотна филмография, която е добавка към неговата силна личност и ярък хуманизъм. Ще се радвам ако именно той спечели наградата „Оскар“ тази година. Заслужава я.
Стивън Спилбърг, режисьор
Потапя се напълно в персонажа
Дензъл е голяма работа. Работили сме заедно няколко пъти и винаги научавам нещо ново и важно от него. Той е жесток професионалист, неизменно на ниво. В „Американски ганстер“ беше чисто удоволствие да го наблюдаваш като работи, а после и да видиш резултата в готовия артистичен продукт. Потапя се напълно в персонажа, прави те съпричастен с историята и личната драма на образа. Дензъл просто знае как да поднесе и да изнесе един филм. Винаги бих играл отново с него. Наистина е невероятен.
Ръсел Кроу, актьор
Радва и театралните ценители
През 2005 г. Уошингтън се потапя в театралната сцена в Ню Йорк. Там играе в пиесата Fences, която после екранизира като режисьор в пълнометражен филм и изиграва централната роля. Именно за Fences той получи поредната си номинация за “Оскар” преди пет години. А по-късно отново покори върха с друга роля от литературна и сценична класика - този път от наистина най-високите културни етажи на Западната цивилизация: Шекспир и неговата вечна трагедия “Макбет”.