Напъваме си мозъчните клетки кого да пратим в парламента
Една патка мислила, мислила и умряла, предупреждава народната мъдрост
"Колко пъти, колко пъти, един ли сто ли ни разделяха с думи тежки?", пита култовата песен "Безнадежден случай".
Политиците безнадеждно са разделени от народа, но още не сме стигнали стотачката. Засега ни съветват само седем пъти да мислим за тях като в днешния Ден за размисъл.
Една простотия, която тръгва от зорaта на домашната демокрация.
През 1879 г. русчуклии много мислят кого да пратят в Учредителното събрание. Високият форум е призван да обсъди и приеме Търновската конституция. След дълго умуване избирателите единодушно гласуват за Иванчо Хаджипенчович.
Той е висш турски сановник по време на игото. Христо Ботев го нарича "обершпион, накачен с всякакви ордени и храчки". През 1872 г. Иванчо праща донос до великия везир, с който го информира за съществуването на тайна революционна организация сред българите. С този текст има решаващ принос в залавянето на Васил Левски. На процеса срещу него е в правителствената комисия. Не му мисли много, със замах подписва смъртната присъда на Апостола.
Вече като депутат, Иванчо сменя феса с калпак и сваля турските ордени от сетрето си. Отива в Търново да положи темелите на българската държавност. Пак без хамлетовски колебания парафира конституцията.
На 27 април 1881 г. е извършен преврат
С благословията на Русия, помощта на армията и консерваторите княз Александър Батенберг сваля либералното правителство на Петко Каравелов. Страната е разделена на пет области с чрезвичайни (извънредни) комисари.
"На комисарите – пише Симеон Радев – бяха дадени права, каквито може да има само един сатрап в някоя азиатска провинция; всичко им бе подчинено: войска, администрация, полиция. Една месечна сума от 1000 лева бе предоставена за всекиго от тях за безотчетни разходи."
Насрочени са избори за Велико народно събрание. Ще се събере в Свищов, гнездото на заклетите консерватори. Специална сграда е вдигната за високия форум. Той е призван да гласува на Батенберг извънредни пълномощия за седем години напред. Ден за размисъл няма, има разлепен ултиматум на военния министър:
"Запрещава се на господа представителите да искат думата, когато Негово височество е в събранието. Който не се съобрази с това, ще бъде изваден от залата на събранието полицейским образом."
На 1 юли с готови замастилени пера депутатите тичат да парафират Режима на пълномощията. Тупурдията трае около час. Без проверка на изборите, без бюро и председател, без клетва и дневен ред, без дебати и стенографски протоколи. "Всичко мина гладко като продукция на някой акт от "Норма" или "Аида", хроникира Константин Иречек.
Нощ за размисъл има на изборите през 1894 г.
Тогава пак в Свищов заседава изборната дружина на Данко Харсъзина. Заранта в центъра на града започват да се събират гласоподаватели.
"По едно време – документира Алеко Константинов – откъм Крайната махала се зададе с музика начело една тълпа от пияни чудовища, с кървави от всенощно пиянство очи, предвождана от А. Данкова, Няголовци, Копоевци и подобни тям личности, лишени от граждански и политически права за позорни престъпления."
"Дивата орда от пияни изверги нахлу в двора на училището. Боже! Колко грубост, колко арогантност, колко тъпа свирепост в тези изпъкнали кървясали очи, в тези бабаитски движения, в тези провокаторски погледи!", рисува тълпата Щастливеца в "Бай Ганю прави избори".
Размисъл въвежда Александър Стамболийски на референдума през 1922 г. Той трябва да реши да бъдат ли съдени виновниците за националните катастрофи. На 19 ноември драконовски мерки налагат ред и тишина. Дружбашите най-много се плашат от виното и ракията.
"Питейните заведения от снощи 10 часа са затворени. Днес и довечера ресторантите ще бъдат отворени само за обяд и вечеря, без да се дават спиртни питиета", информира вестник "Утро".
Проблемът с алкохола, който замъглява мисленето на избирателя от времето на Данко Харсъзина, е решен радикално през 1947 г. Тогава се провежда историческият референдум "Кръчма или сладкарница". Шестото велико народно събрание гласува "Закон за намаляване броя на кръчмите и ограничаване пиянството".
Питейните заведения ще пускат кепенци по волята на консуматорите, отсичат великите депутати. "За затваряне" и "Против затваряне" ще пише на бюлетините. "Един ден преди и в самия ден на допитването всички кръчми в населеното място трябва да бъдат затворени", постановява законът.
При 60 на сто "за" кръчмите хлопват порти
Разрешава се само по една питиепродавница на 800 души. В селищата с над 30 000 жители 1000 клиенти ще се блъскат под един покрив. За глътка отровителна течност.
През социализма изборите са трезви. С бистър мозък народът масово гласуваше и резултатите бяха феноменални. През 1976 г. например във Видински, Сливенски и Ямболски окръзи гласоподаването удари точно 100%. Малко по-слабо се представиха окръзите Благоевградски, Габровски и Пазарджишки, където резултатът беше 99,99 %. После се наредиха Ловешко с 99,86%, Врачанско с 99,82%. и Шуменско с 99,70%.
При Бай Тошо никой не мислеше и избирателната активност удряше сто процента.
След народния вот Тодор Живков разрешаваше по чашка за следизборен размисъл. Самият той повеждаше хоро, Дайчовото – любимото на Първия. В спомените си Цола Драгойчева пише: "На изборите през 1976 г. вече гонех 80-те, но пак се хванах на хорото. Живков не беше доволен, когато някой откажеше. Всъщност такива нямаше..."
Дойде демокрацията и официално въведоха Деня за размисъл. Без алкохол и други плътски удоволствия. Само да мислим, както по църковните пости. Да мислим за ония, които са последователи на Спасителя. Те ще ни спасяват от нищетата.
Една патка мислила, мислила и умряла, предупреждава народната мъдрост. С Деня за размисъл политиците искат да ни уморят. За три години седем пъти си напъваме мозъчните клетки кого да пратим в парламента. А всички кандидати са като Иванчо Хаджипенчович.