Само 253 хил. лв. са удържани на народните представители за неоправдани отсъствия от началото на мандата
Глобите са основно за бойкоти на БСП
От началото на мандата на 44-ото Народно събрание (19 април 2017 г.) до края на януари 2019 г. от заплатите на депутати са удържани общо 252 931,87 лв. за неоправдани отсъствия от пленарни заседания, заседания на комисии, подкомисии и работни групи. Това съобщиха за „Труд” от администрацията на парламента в отговор на заявление за достъп до обществена информация. Данните за февруари все още се обработват, обясниха от НС. Поименна справка не беше предоставена.
БСП обяви бойкот на парламента на 17 февруари. „Труд” поиска данните на 26 февруари, след като от управляващото мнозинство поставиха въпроса да се удържа цялото възнаграждение при неоправдани отсъствия, вместо само две трети (виж вдясно), а от левицата настояха да се разгледа и искането им за замразяване на заплатите.
Справката показва, че за близо две години на народни представители от ГЕРБ са удържани общо 9176,46 лв., от „БСП за България” - 178 692,89 лв., от „Обединени патриоти” - 8775.26 лв., от ДПС - 36 989.60 лв., от „Воля – българските родолюбци” - 17 154,87 лв., от независимия Ангел Исаев (изключен от ДПС) - 2142,79 лв.
Средно на всеки от 240-те депутати се падат по 1054 лв. удръжки, което се равнява на малко над една четвърт от една основна заплата. Последното преизчисление увеличи възнагражденията с 288 лв. до 3807 лв. Към тази сума се добавят 35% за председателите на парламентарните комисии и председателите на парламентарните групи, 25% - за заместник-председателите на комисии, 15% - за членовете на постоянна комисия, 10% - за секретарите на НС и до 5 на сто за участие в подкомисии, временни комисии и работни групи.
На базата на тези суми се правят удръжките за социално и здравно осигуряване и за данък общ доход. А извън нея се добявя по 1% за всяка година трудов стаж, 10% - за научна степен „доктор”, 15% - за „доктор на науките”. Отделно се осребряват транспортни разходи, дневни и квартирни пари и се осигурява ведомствено жилище в София за тези, които нямат имот в столицата.
Извън всичко това са сумите за т.нар. допълнителни разходи, по-известни като безотчетните пари. Те са в размер на две трети от основната депутатска заплата и се разпределят от ръководствата на парламентарните групи.
По правилник парите от удръжки за неоправдани отсъствия се отнасят в икономия на бюджета на НС.
От председателя
Почти всички отсъствия се оправдават
Глобите за липса от заседания са малко, защото почти всички отсъствия се извиняват от председателя на Народното събрание. И съответно не се правят удръжки за тях. Както „Труд” писа, само за първата година и един месец от мандата, Цвета Караянчева и предшественикът й Димитър Главчев бяха приели 1938 уведомления за отсъствия на депутати „по уважителни причини”, повечето за по няколко пленарни дни. И тези данни бяха изнесени от вестника след заявление за достъп до обществена информация.
В правилника на НС липсва дефиниция какво са „уважителни причини”.
За финансовите правила
Много предложения - никакви промени
Седмица след обсъждането на промени в правилника, председателят на правната комисия Данаил Кирилов от ГЕРБ още не е публикувал доклад от заседанието и точката изпадна от дневния ред на парламента.
На 25 февруари от НФСБ внесоха предложение при три поредни или общо пет неоправдани отсъствия от пленарни заседания за месец депутатите да бъдат лишавани от цялата си заплата и от безотчетната добавка. А половината надница да се удържа на тези, които са участвали в по-малко от половината гласувания в залата.
На 26 февруари от „Атака” внесоха сходно предложение за неоправданите отсъствия. Но със следите изключения: „в случаите на представен болничен лист за общо заболяване, служебни ангажименти в страната и чужбина, както и особени случаи, мотивирани лично от народния представител, съгласувани писмено с председател на парламентарната група и получили разрешение от председател на Народното събрание”.
В средата на декември 2018 г. депутатите от ВМРО внесоха предложение да се удържат две трети от заплатата на депутатите, които не са участвали в повече от половината регистрации за откриване на пленарните заседания и в повече от половината поименни проверки на кворума в рамките на месец, с изключение на служебните командировки и болничните. От ВМРО предложиха и нова формула за преизчисляване на възнагражданията, което да става веднъж годишно, а не на всяко тримесечие.
В началото на декември 2018 г. председателят на правната комисия Данаил Кирилов от ГЕРБ внесе предложение за нова разпоредба – удръжка от 750 лв. при неоправдано отсъствие при поименна проверка на кворума.
В края на ноември 2018 г. от БСП предложиха основната депутатска заплата да се фиксира временно на 2976 лв., а министърът на финансите да изготви нова методика за определянето й.
Всички тези предложения бяха разгледани от правната комисия на 27 февруари и бяха в дневния ред за пленарното заседание на 28-и. Но точката беше отложена с обяснението, че докладът на комисията не бил готов. Седмица по-късно докладът още не е публикуван, липсва и стенограма.
Регистър
Само левицата трупа „неизвинени“
Само депутати от БСП имат неоправдани отсъствия през февруари, сочи публичният регистър на интернет страницата на Народното събрание. През януари, преди да бойкотират парламента, също само от левицата имат „неизвинени” - 8. През декември от БСП имат 13 отсъствия, „Обединени патриоти” - едно.
Прегледът на регистъра от началото на мандата показва, че по-голямата част от отсъствията са натрупани при групови напускания на пленарната зала след скандали. За останалите случаи не е известно дали и колко „извинителни бележки” не са приети.
Аналогично
Запазиха и партийните субсидии
Дебатите за намаляване на партийните субсидии се развиха по сходен начин с тези за депутатските заплати. Имаше многобройни предложения за намаляване или за нова формула за изчисляване на дотациите, но в крайна сметка нито едно от тях не беше разгледано. В Бюджет 2018 11-те лева на глас бяха запазени със 103 гласа „за”, 8 „против” и 37 „въздържал се”.
В поредица от публикации „Труд” разкри, че партиите са получили близо половин милиард лева от бюджета от 2002 г. насам и трупат милиони от неизразходвани субсидии на влогове, по сейфове и в каси.
Партийните субсидии в България са едни от най-високите в ЕС. През 2017 пари от държавата получиха 38 партии. Стотици партийци на заплата гълтат над 10 милиона лева годишно от парите на данъкоплатеца.