Мъката им свършва догодина, сградата на НС става музей
Изтърбушени столове с изтрита и съдрана дамаска мъчат депутатите. Избраниците на народа разказаха пред “Труд”, че седалките в пленарна зала са със строшени или изскочили пружини, а дървените повърхности на банките са захабени, като липсват парчета фурнир. Според народните представители те са тесни и неудобни за поставяне на папки или лаптоп, заради наклона на плота. Квестори твърдят, че периодично поправят само най-строшените столове и ги връщат обратно.
През юни 2016 година парламентът обявява обществена поръчка за ремонт на столовете и банките в пленарната зала. Проектът предвиждал с 69 900 лв. да бъдат ремонтирани 295 места за сядане, заради “необходимостта да се обнови интериора на залата”. Заложена била и реставрация на дървените и тапицирани банки, “за да се постигне необходимия комфорт на обитаване и естетическо излъчване, отговарящи на съвременните архитектурни изисквания”.
В проекта се посочва още, че сградата на парламента е недвижима културна ценност от “национално значение”, а пленарната зала е със запазен “исторически уникален изглед и с вътрешно оформление и мебелировка в духа на Неоренесанса”.
Поръчката не стартира. Оказва се, че единствената предложена оферта не отговаря на изискванията и месец по-късно - през юли, изпълнението се прекратява преди да започне.
Депутати от БСП разказаха пред “Труд” любопитна история от 42-ото Народно събрание, когато техен колега се оплакал на един от квесторите, че излязла пружина от креслото убивала в десния му крак. Квесторът учуден попитал какво изобщо се очаква да направи в тази ситуация, а тогавашният депутат от левицата Петър Корумбашев предложил да преместят пружината по средата.
Някои от квесторите на парламента твърдят, че креслата в пленарната зала били претапицирани в периода между 2001г. и 2005г. по времето на управлението на Симеон Сакскобургготски, а други - че не са подменяни от социализма. По думите им една от причините за това била, че вече никъде не може да се намери същата дамаска. Депутатските столове в пленарна зала са от варен бук, със специално разработена през 60-те години тапицерия, в тях има пласт от влакнест пълнеж от конски или друг косъм, пълнеж от кокосови стърготини, морска трева и кълчища.
Проектът на сградата на НС е изработен от сръбския архитект от български произход Константин Йованович. Той е учил в Австрия и Швейцария и по-късно проектира и сградата на Сръбската национална банка в Белград (1891-1892). Йованович предлага проекта си на 7 май 1884 г., а на 22 май същата година Народно събрание гласува 220 хил. франка за строеж на сградата.
В проекта си архитектът посочва, че “сградата трябва да е здрава и красива, но евтина”.
Със сигурност планирани ремонти в сградата на НС на площад “Народно събрание” не престоят, защото строителството на новата планарна зала се очаква да приключи до средата на 2019 година. Тогава депутатите ще се преместят в преустроена зала “Света София” в сградата на бившия Партиен дом. Сегашната сградата на Народното събрание се очаква да стане музей.
Два полилея над 3 тона осветяват пленарната зала
Последна промяна в интериора на НС бе направена по времето на управлението на НДСВ, през 2002 година. Тогава е сменен мокетът в кулоарите на Народното събрание. 10 дни депутатите в парламента се разхождат върху мокет с Хералдическата лилия, струващ 100 лв. на квадратен метър. След това настилката тихомълком е сменена, заради символиката на цветето - хералдически символ, който се асоциира с династията на Бурбоните. Симеон II е първият син на царица Йоанна Савойска и на Цар Борис III - престолонаследник на цар Фердинанд, чиято майка е Клементина Бурбон-Орленска. Затова, лилиите са заменени с червен мокет, с който продължава и днес да е застлан подът на НС.
Народни избраници обясняват още, че един от греховете на председателя на 40-ото НС Георги Пирински е, че успял да покрие в рамките на ден фигуралния дъбов паркет в депутатското кафене с ламинат.
За интересния интериор залата на законодателите допринасят и два огромни полилея - всеки тежащ 1800 кг. Близо 90 крушки има по всеки един от двата лампиона, поставени в пленарната зала още през социализма. Подръжката им се прави през лятната ваканция на депутатите, когато се чистят.
В кабинета са останали автентична резбована библиотека от масивно дърво, две кресла и маса за кафе
Мебелите на бившия заместник-председател на Народното събрание Димитър Пешев са запазени непокътнати и се намират в една от стаите на Обединени патриоти. Помещението преди години служило за прием на дипломати. В него са останали автентичното бюро на Пешев, резбована библиотека от масивно дърво, две кресла и маса за кафе.
Димитър Пешев е български юрист и политик, основна фигура в акта за спасяване на българските евреи от лагерите на смъртта през Втората световна война. Той е министър на правосъдието в първия кабинет на Георги Кьосеиванов в периода между 1935 г. и 1936 г. Ролята му за спасението на евреите е призната в целия свят, а Израел го удостоява със званието “Почетен гражданин”.