С освобождението на Сталинград през февруари 1943 г. започва обратът във Втората световна
Светът живее от война до война. XX век преминава под техния знак. От 1914 г. до 1991 г. човечеството преминава през Първата, Втората и Студената войни. От дистанцията на времето победите и пораженията се интерпретират през призмата на подбраните факти и нужните изводи. Това определено е визитната картичка на англосаксонската пропаганда, която неизменно утвърждава повтарящата се теза за победите на САЩ и Великобритания в Първата и Втората световна войни.
Това за пореден път се прояви в честването на 75-ата годишнина от англоамериканския десант в Нормандия.
Впечатляващ беше целият ритуал в Портсмут (Англия), на който присъстваше и американският президент Доналд Тръмп. От неговата визита в Англия все повече се засилва усещането, че основната цел е участието в честването на тази годишнина, а не срещата с отиващия си министър-председател Тереза Мей. Малко са случайностите в политиката. Обръщането към историята е наложително. В започналата предизборна президентска кампания в САЩ Тръмп се нуждае от позитивни действия, повишаващи рейтинга му. Това няма как да се случи след поредицата от неуспехи в Близкия изток, ожесточената митническа война с Китай, икономическите санкции срещу Европейския съюз и стандартната войнствена риторика и действия срещу Русия, Иран, Турция.
Временно шумът около 75-годишнината от десанта може и да има ефект. Това обаче не дава отговор на основния въпрос, свързан с интерпретацията и оценките за края на Втората световна война. През последните десетилетия в западния свят упорито се претворява в сериозни и художествени произведения оспоримата теза за разгрома на нацистка Германия от западните съюзници. Това се повтаря и в учебниците по история, следвайки аксиомата на министъра на пропагандата и просвещението на нацистка Германия Паул Гьобелс „една лъжа повторена сто пъти се превръща в истина“. Разбира се, че не става въпрос за жестокостите и жертвите, които винаги са много и са неизбежни. Всеки народ има своите герои и своите мъченици, но техният брой в западните страни е винаги в пъти по-малък от многобройните убити, пленени и безследно изчезнали войници на Червената армия.
Проблемът явно е в това, че през последните две столетия, войните в Европа и в света се печелят от Русия, а от нейните военни победи се възползва Западът. През XIX век класическият пример са руско-турските войни, всяка от които завършва с промяна в границите на Османската империя. Този военнополитически процес завършва през 1878 г. със създаването на Берлинската териториална система, променила геополитическата карта на Европейския югоизток. Неизменно се повтаря един и същи модел. Армията на Руската империя воюва и дава жертви за националното освобождение на поробените православни християни, без да забравя своите геополитически интереси. След това обаче западноевропейските държави от т.нар. „европейски концерт“ на последвалите посланически конференции или конгреси прекрояват картата на победената Османска Турция, преследвайки своите имперски цели, без да се съобразяват с интересите на освободените от Русия народи. Решенията от тези дипломатически преговори и досега оказват силно влияние върху процесите на Балканския полуостров.
Традиция е Западът да провокира Изтока, за да реши чрез него краткосрочни и дългосрочни цели. Историята неизменно се повтаря, което проличава и в съвременността. В контекста на европейската история на XIX и XX век има два похода с цел Русия. Първият е походът на Наполеон през 1812 г. След драстичната трансформация на геополитическата карта на Западна и Централна Европа той насочва многобройната си армията на изток към Руската империя. Достига и опожарява столицата Москва, но връщането и излизането от руските граници поставя началото на военния и политическия край на Наполеоновата епоха. Руските войски преследват разпадащата се френска армия като решаващата битка е край Лайпциг 1813 г., когато Русия с присъединилите се към нея войски на престрашилите се Австрия, Прусия и Швеция окончателно обръщат хода на войната. Походът на руската армия към Париж е бърз и победоносен. Едва след като става ясно, че Наполеон губи войната благодарение на Русия, Великобритания се активизира. Победата при Ватерлоо през 1815 г., с което се слага краят на Наполеонова Франция, е предшествана от успешните военни действия на Руската империя.
Същото се повтаря и при втория поход на Запада към Съветския съюз, вече под водачеството на канцлера на нацистка Германия Адолф Хитлер. Дошъл на власт чрез легитимни парламентарни избори на 30 януари 1933 г., той с помощта на западноевропейските държави и САЩ през следващите години се придвижва целенасочено отново на изток. Битката между двата европейски колоса започна на 22 юни 1941 г. с нападението на фашистка Германия на СССР. Многобройната нацистка армия достига, но не превзема Москва. Битките в европейската част на Съветския съюз и на Кавказ са кръвопролитни и продължителни. С освобождението на Сталинград през февруари 1943 г. започва обратът във войната. Най-голямата танкова битка при Курск през лятото с.г. предопределя свикването на Техеранската конференция в края на ноември с.г. на тримата съюзници - Великобритания, СССР и САЩ. Там Уинстън Чърчил, Йосиф Сталин и Франклин Рузвелт се обединяват около решението Лондон и Вашингтон да открият в най-скоро време втори фронт срещу нацистка Германия. Това обаче се осъществява едва на 6 юни 1944 г., след като става ясно, че Червената армия може самостоятелно да се справи с фашистка Германия. Неслучайно на другите две конференция на тримата големи в Ялта и Потсдам плановете за следвоенна Европа се определят от военните успехи на СССР. Отново, както при Наполеон, Западът се активизира, за да може да участва активно в урегулирането на континента след поредната голяма война.
В средата на XX век обаче мизата е много по-голяма. Тук вече се разпределя светът, което е голямо предизвикателство с дългосрочни планове и цели. Последвалата Студена война очерта биполярното противопоставяне, но и предопредели следващата стъпка към глобалния свят.
В съвременния XXI век отново историята е политическият инструмент, с който се прекрояват събития и факти, насочени към формулиране на фалшиви истини. Битката за историята е битката за бъдещите поколения.
Явно англосаксонската визия за Втората световна война е необходима за утвърждаването на САЩ като единствена глобална сила в следващите десетилетия. Проблемът вече е в това, че войнствената риторика и утвърждаването на исторически неистини не среща подкрепа даже у такива съюзници като Франция. Подобно на известния английски публицист и анализатор Саймън Дженкинс президентът Еманюел Макрон обяви, че крайно време е да се признае на руснаците победата над Хитлер. Това обаче явно е много трудно за САЩ и Англия. Тогава остава само примирението с печалния факт, че битки могат да се печелят многократно, но големите войни през последните столетия се печелят от многонационалната руска държава.