Имало едно време едно момче на около 12 години. То живеело със своите родители, които обаче никак не се разбирали и постоянно имали разправии помежду си. Един ден след поредния скандал, пътищата за него, сестра му и майка му се разделили с този на бащата. И тогава слънцето за тримата залязва, мрак изпълва дните им. 12-годишното момче и неговата майка попаднали в кризисен център пълен с всякакви хора. Там прекарали няколко месеца. Ден след ден, за детенцето става все по-мрачно. Майка му също тъгувала , тя не знаела какво друго да направи, освен да плаче. През главата ѝ минавали всякакви мисли, ту изпитвала отчаяние, ту тъга, ту безсилие заради това, че виждала мъка и сълзи в очите на детето си, ту какво ли още не.
Един ден обаче радостта изместила тъгата. Появили се едни непознати хора, които просто искали да помогнат на детето. То първоначално ги гледало малко объркано- хем с надежда, хем със съмнение. Тогава един от групата решил да поговори с него по мъжки и изведнъж на детското личице се появила широка усмивка. С висок глас детето казало: "Нека да разтоварим буса тогава! ". Майката не можела да повярва, че това е нейният син, който само преди дни е бил едно отчаяно дете с разбити мечти. Доброволците, заедно с момчето, започнали да разтоварват даренията от буса на "Приятели, ПОМАГАЙТЕ!" - хранителни продукти, нова раница, мебели, бяла техника, а детето не спирало радостно да пита: "Това за мен ли е? Това за мен ли е?". Усмихнати, доброволците му казвали: "Даааа!" и то ставало още по-щастливо. Така, дарение след дарение, армията на доброто стигнала и до свалянето на бойлера, който трябвало да се сложи в банята. Веднага щом момчето го зърнало, изкрещяло със силен глас: "Мамо, имаме бойлер! " и не спирало да подскача нависоко от радост. Един от доброволците му подарил и ролери, което било черешката на тортата за него, просто си ги гушнало и не ги оставило дори и в леглото, докато спи. Неговата майка също преливаща от щастие, започнала нов живот с нови приятели и ново общинско жилище, ремонтирано и обзаведено от - до.
Доброволците поели към София при семействата си, а детето останало в топлата прегръдка на своята майка.
Приказката обаче не свършва до там - всъщност случаят на майката Милена е една от тези с най-хубав завършек. Преди две години тя чрез сестра си се обърна за помощ към нас от кризисния център, където беше настанена с децата си, за да се спаси от бившия си съпруг. Тогава с приятели успяхме да я настаним в общинско жилище, което още на другия ден беше обзаведено, купихме й и дърва, платихме, чрез дарител, семестъра на дъщеря й, занесохме подаръци на другото дете и оттогава не сме спрели да бъдем до нея с каквото можем. Днес всичко това остана в миналото. Бащата на децата вече не създава проблеми и те са много щастливи. Само след няколко месеца тя сама си намери работа с прилична заплата, след което си стъпи здраво на крака и се справя с всички разходи. Един ден ми се обади много щастлива, направо грееше лицето й, и ми каза: "Лео, купих кола, ето я". Аз се зарадвах повече от нея, защото върнах времето и си спомних как изглеждаше на първото ми посещение и как изглежда сега. Днес отново много щастлива ми сподели, че дъщеря й вече е дипломирана и скоро започва работа. Даже вчера изпратила и собствено дарение, за да купим къща на деца в нужда, но този път от Своге!
Обожавам това, което всички ние заедно правим!